Национален форум, посветен на ужаса на Народния съд, се проведе в Русе
Утре ще се организира панихида в памет на убитите в Русенско без съда и присъда след 9 септември 1944 година
Кръгла маса на тематика „ Народният съд – памет и рефлексии, 80 години по-късно “ се организира през днешния ден в Русе. Форумът се провежда от интернационалното сдружение „ Елиас Канети “ и Държавна организация „ Архиви “. Инициативата е под патронажа на регионалния шеф Драгомир Драганов, който каза, че този наказателен режим без съд и присъда е протегнал ръка на цвета на нацията – на най-интелигентните, на най-образованите хора.„ Комунистическият режим беше не просто политическа система – той бе машина за заличаване на характерността. Той се опасяваше от свободния човек, тъй като свободният човек мисли, твори и пита. Днес наш дълг е да помним не от ненавист, а от отговорност. Да помним, с цел да не позволим в никакъв случай повече нито една власт да отнеме правото на индивида да бъде себе си. Да помним, тъй като свободата не се дава един път вечно – тя се пази всеки ден, с всяка дума и всяка постъпка “, сподели още Драганов. В самодейността взе участие и заместител регионалният шеф Георги Георгиев.
Програмата включва на следващия ден и панихида, с която ще бъде почетена паметта на убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 година в Русенско. За задачата Драганов е обезпечил и рейс на искащите да се включат. Той ще тръгне в 10.00 часа от цветния пазар до Национален осигурителен институт.
Историкът доктор Веселина Антонова от Международно сдружение „ Елиас Канети “ обясни, че към този момент трета година се провежда помен в местността Бальов дол, която се намира сред селата Щръклево и Нисово. В началото на ноември 1944 година там са убити русенски интелектуалци, измежду които са внучката на Баба Тонка – Тонка Обретенова-Просеничкова, и брачният партньор й Нико Просеничков, шеф на Мъжката гимназия в Русе. По думите ѝ броят на убитите не е явен, само че има сведения за три всеобщи гроба. В кръглата маса взе участие и Боян Балкански – внук на убитите Тонка и Нико Просеничкови. „ За първи път чувствам някакъв лъх на смяна в връзките на хората към този тежък миг за България, когато идват партизаните и почва всеобщото ликвидиране “, сподели той. По думите му от няколко години страната се стреми да се вършат всеобщо помени. „ Идват политици, идват духовни лица, представители на средствата за всеобща информация, вършат са фотоси, приказват са хубави неща по време на помените, само че всичко свършва там. И най-после всеки човек остава със себе си, със своята истина. За страдание доста късно за себе си разбрах истината. Като студент приключих „ История и археология “ в Софийския университет. През цялото време ми споделяха – „ Добър си, само че не си наш “, сподели Балкански. Той описа по какъв начин, откакто приключил висшето си обучение, желал да бъде действен служащ в Министерство на вътрешните работи, само че първоначално фамилното завещание му попречило. Така бил разпределен да работи в музея в Благоевград. „ Останах отчаян и разбрах тогава, че ми тежи това, че съм внук на убити от Народния съд. Преживях горчивата чаша да бъда отритнат от мерака ми да стана ченге. Реших обаче, че го желая непременно “, изясни Балкански. Тогава татко му – известният художник Ненко Балкански, имал прочут, който работел покрай Тодор Живков. „ Човекът на татко ми обяснил на другаря Живков, че има едно добре момче, само че с неприятно фамилно завещание. Тогава другаря Живков се сетил, че татко ми е прочут художник и изискал да бъде нарисуван от него “, описа Боян Балкански. По време на срещата сред Живков и Ненко Балкански художникът му обяснил, че синът му желае да работи в системата на Министерство на вътрешните работи. Така Боян Балкански го създали младши лейтенант в Първо районно ръководство в София. Но сътрудниците му там още веднъж се държали с него като с непознат.
Председателят на интернационалното сдружение „ Елиас Канети “ проф. дфн Пенка Ангелова съобщи, че разбиране „ Народен съд “ не може да има и това е корист с думи. Според нея това важи и за така наречен „ Възродителен развой “.
В срещата взе участие и шефът на Държавна организация „ Архиви “ доцент доктор Михаил Груев. По негови думи начинът, по който е умислен така наречен „ Народен съд “ – с процедурите по асортимент на съдиите, на националните реализатори, със правосъдната процедура, е за унищожаването на целия капиталистически хайлайф на България. „ Като споделям заличаване, имам поради освен във физическия смисъл, само че и във всевъзможен различен смисъл – дори тези, които не получават смъртни присъди, се трансформират по-късно в маргинали, както и техните фамилии и близки “, сподели доцент Груев. Според него диалогът за „ Народния съд “ не е извършен в границите на обществото, но и в границите на фамилиите. „ Това е закононарушение, което е планувано, замислено и осъществено като огромен план, целящ да промени цялата обществена тъкан на българското общество, което в последна сметка се и случва. Това е най-мащабното клане в следосвобожденска България “, сподели доцент Груев. Той съобщи още, че общо 2730 са произнесените смъртни присъди в това време, като най-вероятно убитите са към 18 000 – 20 000 души. „ Убитите без съд и присъда са хора, за които не е публикуван даже и смъртен акт. Това е повода огромна част от тях даостанат анонимни “, сподели доцент Груев. Той добави, че в Държавна организация „ Архиви “ има голяма документи по въпроса. „ Документите на Народния съд са непокътнати в тяхната целокупност. Дигитализирали сме 13-те централни състава, които съдят министрите, царските съветници, депутатите от държавното болшинство. Но има още 65 провинциални състава, което е още доста работа по дигитализацията на тези документи и по придаването на гласност на информацията, която се съдържа в тях “, разясни доцент Груев.
Кръгла маса на тематика „ Народният съд – памет и рефлексии, 80 години по-късно “ се организира през днешния ден в Русе. Форумът се провежда от интернационалното сдружение „ Елиас Канети “ и Държавна организация „ Архиви “. Инициативата е под патронажа на регионалния шеф Драгомир Драганов, който каза, че този наказателен режим без съд и присъда е протегнал ръка на цвета на нацията – на най-интелигентните, на най-образованите хора.„ Комунистическият режим беше не просто политическа система – той бе машина за заличаване на характерността. Той се опасяваше от свободния човек, тъй като свободният човек мисли, твори и пита. Днес наш дълг е да помним не от ненавист, а от отговорност. Да помним, с цел да не позволим в никакъв случай повече нито една власт да отнеме правото на индивида да бъде себе си. Да помним, тъй като свободата не се дава един път вечно – тя се пази всеки ден, с всяка дума и всяка постъпка “, сподели още Драганов. В самодейността взе участие и заместител регионалният шеф Георги Георгиев.
Програмата включва на следващия ден и панихида, с която ще бъде почетена паметта на убитите без съд и присъда след 9 септември 1944 година в Русенско. За задачата Драганов е обезпечил и рейс на искащите да се включат. Той ще тръгне в 10.00 часа от цветния пазар до Национален осигурителен институт.
Историкът доктор Веселина Антонова от Международно сдружение „ Елиас Канети “ обясни, че към този момент трета година се провежда помен в местността Бальов дол, която се намира сред селата Щръклево и Нисово. В началото на ноември 1944 година там са убити русенски интелектуалци, измежду които са внучката на Баба Тонка – Тонка Обретенова-Просеничкова, и брачният партньор й Нико Просеничков, шеф на Мъжката гимназия в Русе. По думите ѝ броят на убитите не е явен, само че има сведения за три всеобщи гроба. В кръглата маса взе участие и Боян Балкански – внук на убитите Тонка и Нико Просеничкови. „ За първи път чувствам някакъв лъх на смяна в връзките на хората към този тежък миг за България, когато идват партизаните и почва всеобщото ликвидиране “, сподели той. По думите му от няколко години страната се стреми да се вършат всеобщо помени. „ Идват политици, идват духовни лица, представители на средствата за всеобща информация, вършат са фотоси, приказват са хубави неща по време на помените, само че всичко свършва там. И най-после всеки човек остава със себе си, със своята истина. За страдание доста късно за себе си разбрах истината. Като студент приключих „ История и археология “ в Софийския университет. През цялото време ми споделяха – „ Добър си, само че не си наш “, сподели Балкански. Той описа по какъв начин, откакто приключил висшето си обучение, желал да бъде действен служащ в Министерство на вътрешните работи, само че първоначално фамилното завещание му попречило. Така бил разпределен да работи в музея в Благоевград. „ Останах отчаян и разбрах тогава, че ми тежи това, че съм внук на убити от Народния съд. Преживях горчивата чаша да бъда отритнат от мерака ми да стана ченге. Реших обаче, че го желая непременно “, изясни Балкански. Тогава татко му – известният художник Ненко Балкански, имал прочут, който работел покрай Тодор Живков. „ Човекът на татко ми обяснил на другаря Живков, че има едно добре момче, само че с неприятно фамилно завещание. Тогава другаря Живков се сетил, че татко ми е прочут художник и изискал да бъде нарисуван от него “, описа Боян Балкански. По време на срещата сред Живков и Ненко Балкански художникът му обяснил, че синът му желае да работи в системата на Министерство на вътрешните работи. Така Боян Балкански го създали младши лейтенант в Първо районно ръководство в София. Но сътрудниците му там още веднъж се държали с него като с непознат.
Председателят на интернационалното сдружение „ Елиас Канети “ проф. дфн Пенка Ангелова съобщи, че разбиране „ Народен съд “ не може да има и това е корист с думи. Според нея това важи и за така наречен „ Възродителен развой “.
В срещата взе участие и шефът на Държавна организация „ Архиви “ доцент доктор Михаил Груев. По негови думи начинът, по който е умислен така наречен „ Народен съд “ – с процедурите по асортимент на съдиите, на националните реализатори, със правосъдната процедура, е за унищожаването на целия капиталистически хайлайф на България. „ Като споделям заличаване, имам поради освен във физическия смисъл, само че и във всевъзможен различен смисъл – дори тези, които не получават смъртни присъди, се трансформират по-късно в маргинали, както и техните фамилии и близки “, сподели доцент Груев. Според него диалогът за „ Народния съд “ не е извършен в границите на обществото, но и в границите на фамилиите. „ Това е закононарушение, което е планувано, замислено и осъществено като огромен план, целящ да промени цялата обществена тъкан на българското общество, което в последна сметка се и случва. Това е най-мащабното клане в следосвобожденска България “, сподели доцент Груев. Той съобщи още, че общо 2730 са произнесените смъртни присъди в това време, като най-вероятно убитите са към 18 000 – 20 000 души. „ Убитите без съд и присъда са хора, за които не е публикуван даже и смъртен акт. Това е повода огромна част от тях даостанат анонимни “, сподели доцент Груев. Той добави, че в Държавна организация „ Архиви “ има голяма документи по въпроса. „ Документите на Народния съд са непокътнати в тяхната целокупност. Дигитализирали сме 13-те централни състава, които съдят министрите, царските съветници, депутатите от държавното болшинство. Но има още 65 провинциални състава, което е още доста работа по дигитализацията на тези документи и по придаването на гласност на информацията, която се съдържа в тях “, разясни доцент Груев.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ