Служебният кабинет се оказва по-сложен и от ротацията
Утре Народното събрание ще гласоподава несполучливия мандат на Мария Габриел от ГЕРБ-СДС. След това политическата
рулетка още веднъж се завърта, само че резултатът се чака да е същият - крах. Преди следващите предварителни избори обаче президентът би трябвало да излъчи длъжностен кабинет.
Към този миг следващите предварителни избори са съвсем сигурни - вторият мандат на ПП-ДБ няма да получи поддръжка от ГЕРБ и Движение за права и свободи, които в един глас през вчерашния ден се оповестиха за нови избори. Още на консултациите Корнелия Нинова разгласи, че не желае третия мандат и по-добре за страната са нови избори. Такава бе тезата и на " Възраждане ". От Има Такъв Народ са на мнение, че на България е необходим експертен кабинет, само че излъчен от идващия парламент. И по този начин - при неуспех и на втория, и на третия мандат следват следващите предварителни избори, преди които обаче би трябвало да бъде формиран длъжностен кабинет.
След шестата корекция на Конституцията обаче се оказа, че излъчването на служебно държавно управление е с повече подводни камъни и от ротацията. Едно е несъмнено - този път Румен Радев и Бойко Борисов ще разпределят министерските кресла.
Според главния закон от декември предходната година, когато третият мандат се провали, Радев ще може само да избере претендент за длъжностен министър-председател, само че след съвещания с парламентарните групи. За този си избор той е стеснен до: ръководителя на Народното събрание, шефа или подуправител на Българската национална банка, ръководителя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместител. Повечето от фрагментите, стоящи на тези позиции, са номинации на ГЕРБ:
Росен Желязков - ръководител на Народното събрание (ГЕРБ-СДС);
Димитър Главчев - ръководител на Сметната палата (ГЕРБ-СДС);
Горица Кожарева - зам.-председател на Сметната палата (считана за близка до Движение за права и свободи, през 2015 година е номинирана за поста от Патриотичния фронт);
Тошко Тодоров - зам.-председател на Сметната палата (бил е зам.-председател на Национална агенция за приходите от времето на кабинета " Борисов 1 " );
Димитър Радев - шеф на Българска народна банка (ГЕРБ-СДС);
Петър Чобанов - подуправител на Българска народна банка (ДПС);
Андрей Гюров - подуправител на Българска народна банка (ПП);
Радослав Миленков - подуправител на Българска народна банка (Избран по време на третия кабинет на Бойко Борисов. Миленков оглави фонда за гарантиране на влоговете през ноември 2014 година - година, в която Корпоративна комерсиална банка беше оповестена в неплатежоспособност и бяха изплатени обезпечените по закон влогове);
Диана Ковачева - омбудсман (ГЕРБ-СДС). Избрана е за български арбитър в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в края на януари и надали ще заеме пост в служебно пранителство;
Елена Маркова - зам.-омбудсман. Тя ще довърши мандата на Ковачева.
Служебният министър председател ще би трябвало да избере състав на служебно държавно управление, което е допустимо да бъде редено в партийни централи. След орязването на пълномощията му, Радев ще може единствено да назначи с декрет оферти кабинет. В главния закон не е разказана и обстановка, при която президентът не е склонен с направените номинации и откаже да подпише декрет.
В новата Конституция не е написан и сюжет, при който всички десетима възможни претенденти не одобряват да бъдат излъчени за поста. Още при приемането на текстовете от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи разчитаха на тезата, че ще се разчита на възприятието за национална отговорност.
С последните ремонти пълномощията на служебните държавни управления бе лимитирана до осъществяване на почтени и свободни избори. Допълнителните ограничавания следваше да се разпишат в закон, който " сглобката " по този начин и не одобри. След това президентът следва да насрочи избори. Този акт е привързан с назначението на длъжностен кабинет. Според Конституцията Радев следва да издаде два указа - единият за назначение на длъжностен кабинет и втори - който дефинира дата за вота. С други думи - в случай че няма назначен длъжностен кабинет, няма да има и опция за осъществяване на предварителен избор.
Народното събрание няма да се разпуска след насрочването на предварителни избори - още веднъж оригиналност от шестата корекция. В главния закон обаче написа, че Народно събрание не заседава в едномесечен период преди произвеждането на изборите - т.е. в предизборната акция. Депутатите обаче не се разпускат с декрет, а следва автоматизирано да спрат да заседават от старта на акцията.
Правомощията на депутатите от 49-ото Народно събрание се приключват с полагането на клетвата от тези от 50-ото. Тук чисто хипотетично е допустимо, в случай че всички депутатите бъдат избрани отново, България да се окаже не с 240, а с 480 народни представители.
Изненадващи опасности
Заради предстоящата тромава процедура по лъчение на длъжностен кабинет се чака да има закъснение, поради което въобще да не стигне времето за осъществяване на избори 2 в 1 с европейските. Тази заран пред бТВ конституционалистът доцент Наталия Киселова съобщи, че " времето за избори 2 в 1 изтича ".
Тя добави, че в случай че следващите пресрочни парламентарни избори са през лятото, то най-вероятно ще са на дата, която е друга от 9 юни - когато ще са евроизборите.
Конституционалистът предвижда още, че президентът ще се опита да трансферира в огромна степен освен отговорността, само че и самодейността по какъв начин да наподобява едно бъдещо служебно държавно управление на самия парламент.
Друг предполагаем риск е преждевременното изговаряне на Конституционния съд по жалбата на Радев. В нея са наранени текстовете за служебните кабинети и разпускането на Народно събрание. Все отново обаче не се чака такова решение толкоз скоро, защото това би хвърлило страната в безпорядък.
Едно е ясно - възможните предварителни избори ще покажат каква Конституция си създадоха ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи и по какъв начин написаните от тях промени се ползват за първи път на процедура. 
