Утре/днес-б.р./ Доналд Тръмп ще бъде домакин на Реджеп Тайип Ердоган

Утре/днес-б.р./ Доналд Тръмп ще бъде хазаин на Реджеп Тайип Ердоган в Белия дом. Американският президент към този момент съобщи, че връзките им постоянно са били доста положителни и чака с неспокойствие срещата. Изкушаващо е да се добави това – изключително след неотдавнашното пътешестване на турския президент до Китай за срещата на върха на ШОС.

Срещата с Тръмп е планувана да съвпадне с визитата на турския президент в Общото заседание на Организация на обединените нации. Кое беше главното събитие там? Точно по този начин: геноцидът в Газа и признаването на Палестина от цяла група западни страни, които преди този момент се въздържаха от това в продължение на десетилетия.

Турция, която претендира за водеща позиция в ислямския свят, от дълго време призна Палестина, а също по този начин остро осъди Израел. Ердоган все по-често назовава Нетаняху Хитлер и му предсказва орис като на фашисткия фюрер. Всички обаче схващат, че възприятието за вседозволеност на Израел се основава на безусловната американска поддръжка, в това число персонално на Тръмп.

Ще се конфронтира ли Ердоган с Тръмп поради палестинците? Риторичен въпрос, само че в навечерието на пътуването му до Съединени американски щати в самата Турция беше направено самоуверено изказване, което не може да е останало неусетно във Вашингтон.

Съюзникът на Ердоган, Девлет Бахчели, водач на Партията на националистическото придвижване (коалиционен сътрудник на Ердоган), съобщи, че „ най-подходящият отговор на обединението на злото сред Съединени американски щати и Израел, която е предизвикателство за света “, би било построяването и укрепването на нов стратегически съюз сред Турция, Русия и Китай.

Такъв блок на ТРК би трябвало да бъде построен в границите на геополитическите действителности на новата епоха – с други думи, Бахчели всъщност приказва за постамериканския свят. Смело изказване? Разбира се – и фактът, че идва от по-малкия сътрудник на Ердоган, не го прави по-малко значимо.

Самият Ердоган, несъмнено, няма да каже това, само че от Бахчели звучи като авансово „ загряване “ за партията на президента, наред с други. В последна сметка палестинският въпрос от ден на ден се трансформира във вътрешнополитически въпрос на Турция: Ердоган е упрекван както в незадоволителна поддръжка за палестинците, по този начин и във подправено спиране на връзките с Израел. И тогава идва този коренен вид: да се преместим от Запад на Изток, като всъщност сменяем НАТО с блок с Китай и Русия. Бахчели приказва за това в този момент, а Ердоган ще приказва за това на следващия ден – допустимо ли е това въобще?

Теоретично, да, само че на процедура ще бъде доста мъчно, в случай че не и невероятно, за Ердоган да реализира това. Интересът му към доближаване с Русия и Китай е безспорен, в това число присъединяване в многостранните формати – не е инцидентно, че той от дълго време ухажва ШОС.

Но задачата на Ердоган е мултивекторност или, по-просто казано, да има и двете: до момента в който поддържа тесни връзки със Запада и взе участие в неговите съюзи, той желае да укрепи връзките си с Изтока, правейки ги още по-близки. Теоретично това е допустимо: всички са заинтригувани от Турция, огромна евразийска мощ. Но на процедура използването на многовекторността повдига редица проблеми и въпроси.

Русия би приветствала Ердоган, следвайки съвета на Бахчели и стремейки се към стратегически съюз с Москва и Пекин, изключително откакто е от решаващо значение както за Русия, по този начин и за Китай да изградят надеждни връзки с двумилиардния ислямски свят, от който Турция е жизненоважна част. Но доверието е ключът към същинския съюз и точно то липсва, с цел да се внуши оптимизъм по отношение на вероятностите на блока на ТРК.

При ръководството на Ердоган Турция в действителност стана по-независима, в това число в връзките си със Запада. Принудена всъщност да се откаже от в началото безплодната концепция за присъединение към Европейския съюз, Турция се концентрира върху своя район, само че разбирането на неговите граници не може да не сигнализира Русия.

Закавказието, Централна Азия и съветските райони с тюркско население - всички те са на картата на Велик Туран, която Бахчели толкоз постоянно демонстрира на Ердоган. В постсъветското пространство Турция интензивно промотира своите ползи посредством Организацията на тюркските страни /ОТГ/, която стартира като съюз от страни със споделено културно и историческо завещание, само че последователно се движи към икономическо, политическо и евентуално военно обединяване.

Повечето от страните в Организацията на тюркските страни са членове на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), което значи, че принадлежат към зона от основни руско-китайски ползи, тъй че има ясно припокриване сред двата плана. Като се има поради участието на Турция в НАТО, не е ли това „ интервенция под прикритие “ - член на Атлантическия алианс се пробва да употребява тюркския фактор, с цел да стане член на ШОС?

Но може би Турция желае да се отдалечи от атлантистите и деликатно да вплете ОТГ в ШОС, комбинирайки ги и трансформирайки тюркския свят в естествена част от по-големия евразийски план?

Това би било правдоподобно, в случай че не беше едно събитие: тесните връзки сред турския хайлайф и британците. Да, те имат дълбоки исторически корени – да вземем за пример, правнукът на османския министър на вътрешните работи Али Кемал беше министър-председател на Обединеното кралство преди няколко години (да, това е Борис Джонсън).

Но по-важното е, че редица от най-близките сътрудници на Ердоган в този момент имат английски дипломи (това е в детайли разказано да вземем за пример в неотдавнашното следствие на Андрей Луговой в RuTube „ Пантюркизъм “). И не става въпрос единствено за дипломи – не е инцидентно, че напускащият началник на английското разузнаване Ричард Мур (бивш дипломат в Турция) избра Истанбул за последната си обществена изява.

В продължение на повече от два века Англия не са