Градът, освобождаван четири пъти, ще отпразнува 141 г. от свободата си
Утре (21.07.19 г.) Добрич ще означи тържествено годишнината от своето избавление от османско господство. Честването ще се състои пред паметника на генерал-лейтенант Цимерман в Добрич. В програмата е планувано осъществяване на възстановка на събитията. В нея ще се включат членове на Регионалния клуб „ 46-и пехотен Добрички полк “ към Национално сдружение „ Традиция “ и възстановчици от Шумен, Велики Преслав, Велико Търново, от варненския клуб Миноносец „ Дръзки “ и шуменския клуб „ Жива история “.
Цветя ще бъдат поднесени на паметниците на Алеята на опълченците Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Хайдут Пейо Буюклията, Ф. М. Достоевски, Иван хаджи Вълков, както и на паметника-костница на починалите съветски бойци и офицери в Руско-турската война, паметникът на 122-мата съветски воини, на офицерите Петър Усяткин, Цезар Пташковски и Герасим Кузмински.
Четири пъти съветски войски са освобождавали Добрич от турска власт. Тогавашният Хаджиоглу Пазарджик е единственият български град, освобождаван три пъти преди окончателното оповестяване свободата на земите ни. Първият път е бил през 1774 година, по-късно - през 1810 година, предпоследният - през 1828 година и дефинитивно градът е освободен на 27 януари 1878 година
Историята помни 10 руско-турски войни на територията на Добруджа. Освободителната война е последният конфликт сред двете империи – Руската и Османската. Тук е и най-прекият път към проливите, чиято цел са били военните дейности, водени от Русия.
Историци съпоставят бойните триумфи на военачалник Аполон Цимерман със заслугите на Столетов и Скобелев. Задачата му била командваният от него Дунавски отряд да сътвори усещане, че и войната от 1877 година ще стартира на добруджанска земя. А през това време, главните съветски сили трябвало да навлязат на запад. На 22 юни Цимерман разполага воините си на линията Черна вода – Кюстенджа (в настояща Румъния). Близо половин година отрядът му е в блатистата околност в делтата на Дунав и прочиства цялата територия от черкези и башибозуци.
Четириъгълникът Варна - Шумен - Силистра - Русе е бил доста добре укрепен от турците. Такъв е бил и Хаджиоглу Пазарджик, заварден с двойни траншеи, а джамиите и двете християнски църкви са били цялостни с оръжие. Боевете се водели в покрайнините на града, където е ситуирана известната Черна батарея. Тя е пазила Хаджиоглу Пазарджик, защото той е бил връзката с морето при вероятно евакуиране. Цимерман оказвал напън на военачалник адютант Константин Манзей с отряда си да прекъсне тази връзка. Но бойците, ръководени от Манзей, се прибирали назад, защото започвали набези над града и имало заплаха той да бъде опожарен.
Пътят за Варна към този момент е бил отворен и вечерта против 27 януари 1878 година турците се изтеглили към огромния град. Те запалили църквата „ Свети Георги “, само че локалните хора потушили пожара. Запалена била и джамия, цялостна с муниции, в центъра на града. Донските казаци влезнали с надвит марш в сегашен Добрич сутринта на 27 януари. Тук разположил щаба си военачалник Цимерман.
Цветя ще бъдат поднесени на паметниците на Алеята на опълченците Васил Левски, Христо Ботев, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Хайдут Пейо Буюклията, Ф. М. Достоевски, Иван хаджи Вълков, както и на паметника-костница на починалите съветски бойци и офицери в Руско-турската война, паметникът на 122-мата съветски воини, на офицерите Петър Усяткин, Цезар Пташковски и Герасим Кузмински.
Четири пъти съветски войски са освобождавали Добрич от турска власт. Тогавашният Хаджиоглу Пазарджик е единственият български град, освобождаван три пъти преди окончателното оповестяване свободата на земите ни. Първият път е бил през 1774 година, по-късно - през 1810 година, предпоследният - през 1828 година и дефинитивно градът е освободен на 27 януари 1878 година
Историята помни 10 руско-турски войни на територията на Добруджа. Освободителната война е последният конфликт сред двете империи – Руската и Османската. Тук е и най-прекият път към проливите, чиято цел са били военните дейности, водени от Русия.
Историци съпоставят бойните триумфи на военачалник Аполон Цимерман със заслугите на Столетов и Скобелев. Задачата му била командваният от него Дунавски отряд да сътвори усещане, че и войната от 1877 година ще стартира на добруджанска земя. А през това време, главните съветски сили трябвало да навлязат на запад. На 22 юни Цимерман разполага воините си на линията Черна вода – Кюстенджа (в настояща Румъния). Близо половин година отрядът му е в блатистата околност в делтата на Дунав и прочиства цялата територия от черкези и башибозуци.
Четириъгълникът Варна - Шумен - Силистра - Русе е бил доста добре укрепен от турците. Такъв е бил и Хаджиоглу Пазарджик, заварден с двойни траншеи, а джамиите и двете християнски църкви са били цялостни с оръжие. Боевете се водели в покрайнините на града, където е ситуирана известната Черна батарея. Тя е пазила Хаджиоглу Пазарджик, защото той е бил връзката с морето при вероятно евакуиране. Цимерман оказвал напън на военачалник адютант Константин Манзей с отряда си да прекъсне тази връзка. Но бойците, ръководени от Манзей, се прибирали назад, защото започвали набези над града и имало заплаха той да бъде опожарен.
Пътят за Варна към този момент е бил отворен и вечерта против 27 януари 1878 година турците се изтеглили към огромния град. Те запалили църквата „ Свети Георги “, само че локалните хора потушили пожара. Запалена била и джамия, цялостна с муниции, в центъра на града. Донските казаци влезнали с надвит марш в сегашен Добрич сутринта на 27 януари. Тук разположил щаба си военачалник Цимерман.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ