Най-добрата носима джаджа: изкуствен бъбрек
Устройството с размери на DVD кутия е обвързвано с тръба към „ порт ” на корема, а пациентът би трябвало да сменя дребна касета на всеки седем часа; към този момент са извършени сполучливи тествания
“Преносимата” форма на перитонеална диализа е устройство, което употребява използва патентована технология на компанията AWAK (снимка: American Society of Nephrology)
Стъпка по-близо сме до съществуването на надеждни, носими изкуствени бъбреци, откакто прототипно устройство, носено като дребна чанта, бе употребявано сполучливо от група пациенти с бъбречна непълнота.
Въпреки че технологията към момента се нуждае от рационализиране, тя в последна сметка може да освободи хората от това да са „ приковани ” към лечебните заведения и огромните апарати за диализа или прикачените торби с течност и тръбички – това счита разработчикът Марйори Фу от Сингапурската централна болница. „ За някои пациенти диализата безусловно управлява живота им – нашето решение им дава малко повече независимост ”, споделя тя, представена от Newscientist.
Хората, чиито бъбреци са повредени, нормално се нуждаят от трансплантация. Те обаче би трябвало да чакат – от време на време с години. Междувременно, с цел да живеят, би трябвало да се подлагат на диализа, с цел да се отстраняват токсините от кръвта им. Най-честата форма е хемодиализата. Тя лишава няколко часа и се прави в болница, три дни в седмицата.
Алтернативата
Алтернативната перитонеална диализа включва слагане на течност в част от корема, която филтрира кръвта и отстранява токсините от нея. След това течността се източва и сменя. Това може да се прави вкъщи всеки ден, с цел да не се натрупват отрови, само че може да лишава много време, а и не всички се усещат удобно да сменят течността.
Новата носима джаджа – носимият бъбрек – е „ портативна ” форма на перитонеалната диализа, която употребява патентована технология на компанията AWAK. Системата рециклира отпадъчната течност, като я прекарва през почистващо устройство, носено в чантичка – след което я връща още веднъж в корема. По този метод се заобикаля потребността пациентът да борави с огромни размери течност.
Устройството с размери на DVD кутия е обвързвано с тръба към „ порт ” на корема. Пациентът би трябвало да сменя дребна касета в почистващото устройство на всеки седем часа.
Успешен опит
В рамките на първите тествания устройството е употребявано сполучливо в продължение на три дни от 15 души. Кръвните проби допускат, че този тип диализа работи както и стандартната диализа и следва да се употребява единствено за две 7-часови сесии дневно, споделя Фу, представяйки създаването на конференцията на Американското общество по нефрология.
Някои пациенти се оплакват, че този способ ги кара да се усещат подути, което обаче не се дължи на устройството – това е едно от нормалните недоволства и при стандартна перитонеална диализа. Фу споделя, че въпреки всичко устройството не би било уместно за всички, защото някои избират диализата им да бъде направена в болница.
И въпреки всичко сходно устройство би предоставяло на хората повече самостоятелност, споделя Сузи Леу от Школата по медицина и здравни науки при Университета Джордж Вашингтон, която управлява конференцията. „ Няма да е належащо да съхраняват кутии с диализна течност ”, споделя тя.
Повечето други групи, които се пробват да разработят носим неестествен бъбрек, се стремят да основат портативна версия на хемодиализата, която е по-често срещаната форма на диализа.
Изкуствени органи
Електронни уши: при доста хора с повреден слух глухотата е подбудена от проблем в кохлеята – дребна спираловидна част на ухото, която трансформира звуковите талази в нервни импулси. На помощ на такива пациенти идват кохлеарните импланти – устройства, които одобряват сигнал посредством микрофон зад ухото и по-късно посредством електроимпулси подтикват слуховите нерви.
Изкуствен панкреас: при диабет панкреасът не създава задоволително инсулин, което принуждава пациентите да си инжектират дребни дози инсулин по няколко пъти дневно. През последните години има голям брой разработки, които разрешават на инсулинозависимите да носят върху или в себе си дребни устройства или дребни импланти, които регулярно отделят дребни дози инсулин, замествайки „ иглата ”.
Механично сърце: направено от биосъвместима пластмаса, изкуственото сърце SynCardia се ръководи от пневматична помпа и има зареждане, което се носи в раница. Предполага се, че то ще се употребява единствено като сурогат за известно време, до момента в който се откри донор на сърце, само че производителят споделя, че към този момент има случаи, в които пациенти разчитат на изкуственото сърце по няколко години.
“Преносимата” форма на перитонеална диализа е устройство, което употребява използва патентована технология на компанията AWAK (снимка: American Society of Nephrology)
Стъпка по-близо сме до съществуването на надеждни, носими изкуствени бъбреци, откакто прототипно устройство, носено като дребна чанта, бе употребявано сполучливо от група пациенти с бъбречна непълнота.
Въпреки че технологията към момента се нуждае от рационализиране, тя в последна сметка може да освободи хората от това да са „ приковани ” към лечебните заведения и огромните апарати за диализа или прикачените торби с течност и тръбички – това счита разработчикът Марйори Фу от Сингапурската централна болница. „ За някои пациенти диализата безусловно управлява живота им – нашето решение им дава малко повече независимост ”, споделя тя, представена от Newscientist.
Хората, чиито бъбреци са повредени, нормално се нуждаят от трансплантация. Те обаче би трябвало да чакат – от време на време с години. Междувременно, с цел да живеят, би трябвало да се подлагат на диализа, с цел да се отстраняват токсините от кръвта им. Най-честата форма е хемодиализата. Тя лишава няколко часа и се прави в болница, три дни в седмицата.
Алтернативата
Алтернативната перитонеална диализа включва слагане на течност в част от корема, която филтрира кръвта и отстранява токсините от нея. След това течността се източва и сменя. Това може да се прави вкъщи всеки ден, с цел да не се натрупват отрови, само че може да лишава много време, а и не всички се усещат удобно да сменят течността.
Новата носима джаджа – носимият бъбрек – е „ портативна ” форма на перитонеалната диализа, която употребява патентована технология на компанията AWAK. Системата рециклира отпадъчната течност, като я прекарва през почистващо устройство, носено в чантичка – след което я връща още веднъж в корема. По този метод се заобикаля потребността пациентът да борави с огромни размери течност.
Устройството с размери на DVD кутия е обвързвано с тръба към „ порт ” на корема. Пациентът би трябвало да сменя дребна касета в почистващото устройство на всеки седем часа.
Успешен опит
В рамките на първите тествания устройството е употребявано сполучливо в продължение на три дни от 15 души. Кръвните проби допускат, че този тип диализа работи както и стандартната диализа и следва да се употребява единствено за две 7-часови сесии дневно, споделя Фу, представяйки създаването на конференцията на Американското общество по нефрология.
Някои пациенти се оплакват, че този способ ги кара да се усещат подути, което обаче не се дължи на устройството – това е едно от нормалните недоволства и при стандартна перитонеална диализа. Фу споделя, че въпреки всичко устройството не би било уместно за всички, защото някои избират диализата им да бъде направена в болница.
И въпреки всичко сходно устройство би предоставяло на хората повече самостоятелност, споделя Сузи Леу от Школата по медицина и здравни науки при Университета Джордж Вашингтон, която управлява конференцията. „ Няма да е належащо да съхраняват кутии с диализна течност ”, споделя тя.
Повечето други групи, които се пробват да разработят носим неестествен бъбрек, се стремят да основат портативна версия на хемодиализата, която е по-често срещаната форма на диализа.
Изкуствени органи
Електронни уши: при доста хора с повреден слух глухотата е подбудена от проблем в кохлеята – дребна спираловидна част на ухото, която трансформира звуковите талази в нервни импулси. На помощ на такива пациенти идват кохлеарните импланти – устройства, които одобряват сигнал посредством микрофон зад ухото и по-късно посредством електроимпулси подтикват слуховите нерви.
Изкуствен панкреас: при диабет панкреасът не създава задоволително инсулин, което принуждава пациентите да си инжектират дребни дози инсулин по няколко пъти дневно. През последните години има голям брой разработки, които разрешават на инсулинозависимите да носят върху или в себе си дребни устройства или дребни импланти, които регулярно отделят дребни дози инсулин, замествайки „ иглата ”.
Механично сърце: направено от биосъвместима пластмаса, изкуственото сърце SynCardia се ръководи от пневматична помпа и има зареждане, което се носи в раница. Предполага се, че то ще се употребява единствено като сурогат за известно време, до момента в който се откри донор на сърце, само че производителят споделя, че към този момент има случаи, в които пациенти разчитат на изкуственото сърце по няколко години.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ