Устойчивото развитие е пътят по който биха могли да се

Устойчивото развиване е пътят по който биха могли да се лимитират провалите от изменението на клима. Това допуска постигането на баланс при така наречен „ енергийна трилема “: енергийна сигурност, резистентност на околната среда и досегаемост. Реалистично е това да се реализира от страни, склонни да реализират равновесие при съответните взаимни отстъпки сред другите ползи: да диверсифицират енергийния си запас (т.е. подготвеност за развиване и на нуклеарна енергетика)и интензивно да ползват мери за преструване на производството и потреблението на възобновима енергетиа и на енергийната успеваемост. Това разяснява пред публицист Charles Hart отThe New Nuclear Watch Institute (NNWI) в рамите на работен семинар в Лондон.Постигането на устойчовото развиване от своя страна изисква ускорение на политическите ограничения за енергийна промяна.

Сценариите за постигането на стабилно развиване са условно казано три. Краткосрочният планува основаване на нужните условия за прекосяване към по-амбициозна стратегия за възобновима сила и енергийна успеваемост.

Средносрочният е фокусиран върху необятно интернационално съдействие за реализиране на задачите на съглашението за изменението на климата и използване на бъдещи по-агресивни упоритости.

Дългосрочният допуска реализиране на тотална декарбоинзация на цялата стопанска система посредством обективен енергиен преход.

Експертът напомни рамката за резистентност на Организация на обединените нации в енергийния бранш.

- Устойчивото развиване допуска налична и чиста сила, напомни Charles - Hart:

- Осигуряване на повсеместен достъп до налични надеждни и съвременни енергийни услуги до 2030 година:

- Значително увеличение на каузи на възобновимата сила в международния енергиен микс до 2030 година.

- Удвояване на темповете енергийната успеваемост също до 2030 година

До 2030 година е заложено усилване на интернационалното съдействие за улеснение на достъпа до научни проучвания и технологии за чиста сила, в това число възобновяема; енергийна успеваемост, както и усъвършенствани и по-чисти технологии от изкопаеми горива; поощряване на вложенията в енергийна инфраструктура и в чисти енергийни технологии.

Това от своя страна допуска разширение на инфраструктурата и достъп до технологии, които които са опция за даване на съвременни и устойчиви енергийни услуги за всички в разрастващите се страни, в това число в най-слабо развитите страни.

Ключът към постигането на този баланс се крие в нуклеарната енергетика, само че единствено в случай че тя е в баланс с останалите типове енергетика и в частност с ВЕИ бранша.

Наистина, нуклеарната енергетика минава през сложни времена, изключително след нуклеарните произшествия в АЕЦ „ Чернобил “ и АЕЦ „ Фукушима “. Благодарение на тези две произшествия обаче нуклеарната енергетика реши най-важните въпроси, свързани с сигурността на нуклеарните централи, стана ясно по време на полемиката с присъединяване на журналиста Edward Cowley от Belong Megazine. В мнения си за повредата в Чернобил той уточни, че тя е разследване на композиция от неточности. По-късно Jeremy Gordon, Director Fluent in Energy разяснява, че в енергетиката, изключително в нуклеарната, всеки подробност е от извънредно значение.

При всички случаи енергийният бранш е изправен пред промяна с присъединяване на енергийната успеваемост. Въпросът е кой го е грижа за устойчивото развиване, сложи казуса Charles Hart, като напомни, че това е в частност взаимозависимост сред икономическото развиване, обществената среда и опазването на околната среда - развиване, което дава отговор на потребностите на настоящето потомство, без да се компрометира способността на бъдещото потомство да посреща личните си потребности.

Въпросът е дали се следват полезностите на устойчивото развиване. На процедура в този момент човечеството се е ориентирано по-скоро в противоположната посока - към безрасъдно потребление на естествените запаси. Това значи незадоволителни вложения в човешкия капитал и развиване, основаващо се на износа на продукция, освен това на ниски цени, използване на политики, предполагащи промени на климата с щета върху околната среда. Това от своя страна води до загуба на конкурентоспособност, ограничение на индустриалната диверсификация, неспособност за реализиране на добавена стойност от страна на промишлеността. В резултат икономическият напредък е невисок или не мърда от едно равнище дълго време, задълбочават се проблемите с ресурсите, с неприятна обществена среда, с липса само че задоволително приходи.

Пътят за излизане от тази серпантина постигането на стабилно развиване, т.е. салдото в три направления - енергийна сигурност, резистентност на околната среда и досегаемост. Това не може да се случи без смяна на стопанската система на енергетиката, а тя позволява реализиране на главните цели с нуклеарни мощности. Това от своя страна значи равновесие и равнопоставеност на всички типове енергетика, а не развиване единствено на един за сметка на различен.