Могат ли регулациите да стимулират устойчивост?
Устойчивостта изрично е на масата, тя е тук пред нас. Въпросът е да погледнем на нея от няколко ъгъла – положението на бизнеса, положението на страната и това на обществото. Така Кремена Георгиева, управител Корпоративни връзки и Социална отговорност в „ Кауфланд България “, откри панела „ Бизнес причините за резистентност “ по време на форума „ Печелившата резистентност “, проведен от Българска мрежа на Глобалния контракт на Организация на обединените нации, на който ESGnews.bg е медиен сътрудник.
През 2026 година Българската мрежа слага мощен стратегически фокус върху бизнес причините – икономическата логичност на устойчивостта.
Специалният посетител на събитието – Сара Крюгер-Фалк, изпълнителен шеф на Мрежата на Глобалния контракт на Организация на обединените нации – Дания акцентира, че устойчивостта към този момент не е „ мека “ тематика, обвързвана единствено с отчетност или регулации, а въпрос на конкурентоспособност и бизнес оцеляване.
Компаниите през днешния ден работят в среда на геополитическа неустойчивост, прекратени вериги на доставки, ресурсна оскъдност и бързи софтуерни промени, което прави способността да ръководят риска и да възнамеряват дълготрайно по-важна от всеки път. Именно устойчивите компании са по-подготвени за сходна неустановеност – те към този момент употребяват устойчивостта като мотор на нововъведения, успеваемост и действително конкурентно преимущество “, разяснява тя.
Какво е най-важно за устойчивостта?
Според Калин Славов, изпълнителен шеф на „ Прозрачност без граници “ (Transperancy International), искреността е най-важна за устойчивостта.
Говорим за бизнес, учреден на интегритет. От позиция на законодателя не можем да забележим този интегритет. С натиска, който идва от политически процеси и процедури от Европейска комисия, това го трансформира в бокс тикинг. Това няма по какъв начин да подтиква положителната корпоративна просвета, основана на полезности “, акцентира той.
Изпълнителният шеф на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия Бойко Таков заяви, че за него отговорността е най – значима.
„ Бизнесът, обществото и страната би трябвало да се развиват, с цел да се реализира тази резистентност. Трябва постоянно да се търси този баланс, който видно в Европа се позагуби на фона на конкурентоспособността. Самият бизнес би трябвало да узрее за устойчивостта. Потребителите оказват напън върху бизнеса на пазари, на които могат да си го разрешат. Развитието на всички тези неща ще докара до тази резистентност. Бизнесът би трябвало да е виновен, потребителят би трябвало да е виновен “, изясни той.
По думите му, виновното бизнес държание и насоките звучат малко пожелателно, само че в действителност всички тези насоки би трябвало да намерят някакво изражение в законодателството.
Трябва да се откри метод тези регулации да работят уравновесено и бизнесът да не се усеща притиснат непрекъснато да попълня някакви документи и да не може да си свърши работата “, безапелационен е Бойко Таков.
Дарио Зорич, изпълнителен шеф на Датско-българска комерсиална камара (DBCC), акцентира, че корупцията и неналичието на предвидимост усилват риска и цената на правене на бизнес, а доверието и ясните правила са основни за привличането на вложения и развиването на интернационалните партньорства.
Много е значим салдото сред бизнеса, страната и обществото. Бизнесът е много претрупан и се пробва да оцелее с всички тези регулации. Потребителите не считат, че бизнесът прави задоволително. Но в случай че няма бистрота в администрацията, фирмите няма по какъв начин да схванат регулациите и да ги следват. Ако вложителите видят висок риск, това ще докара до преустановяване на контракта. Много е значима ролята на държавното управление, само че и дейностите на бизнеса. Вярно е, че облагата е съществена за бизнеса, само че ESG също е значима тематика през днешния ден “.
Могат ли регулациите да подтикват резистентност?
Бойко Таков е безапелационен, че регулациите могат да подтикват устойчивостта.
„ Свръхрегулациите лимитират конкурентоспособността и потискат бизнеса. Ние не можем да се саморегулираме, това не е работещ модел и се постанова обществата да се контролират. Тук основното е салдото. Регулацията не би трябвало да задушава бизнеса. В Европа сега е скъпо да се прави бизнес и спомагателните регулации вършат мъчно оцеляването на бизнеса. Регулациите ще оказват помощ да бъдем по-устойчиви, само че би трябвало да са уравновесени и добре основани “, сподели изпълнителният шеф на Агенцията за дребни и междинни предприятия.
Калин Славов обясни, че концепцията за сходство има своята цена и това е един непрекъснат разход за бизнеса.
„ Малкият и междинен бизнес няма подобен потенциал. Трябва да бъдем реалисти и да знаем до каква степен можем да стигнем. Бизнесът не може да бъде единствено обект в процесите на регулация, време е да се трансформира в деен индивид. Когато приказваме за облага, бизнес и регулации с високи наказания, бизнесът става рисков. Призовавам бизнесът да лобира и да си преследва интереса “, уточни той.
Механизмите, по които тези правила ще влизат в действие, би трябвало да бъдат деликатно направени и всички ние би трябвало да сме дейни в ранен стадий на равнище образуване на политики. Трябва да предизвикваме, да настояваме и да пожелаваме от нашите институции. Трябва да се научим да живеем в свят на непредвидимостите и да бъдем дейни. Регулациите се натрупат една след друга и стартират да идват проблемите с отчитането “, добави Славов.
Дарио Зорич даде образец с публично-частните партньорства в Дания, които оказват помощ на частния бранш да оцелее и да следва политиките на Европейски Съюз.
„ Компаниите и обществото са включени в процеса на разискване на разпоредбите. Много в значимо бизнесът да усеща безвредна среда и липса на корупция. Активността на бизнеса е основна и той би трябвало да работи интензивно с държавното управление, с цел да бъде конкурентоспособен и в случай че има нещо, което го тормози, да се сложи на масата “, изясни той.
Според Калин Славов, в България има регулации без правила.
На равнище наставления те идват като обвързване при нас. В законодателния орган извършват този закон, а регулаторният орган би трябвало да конкретизира какво е казано в закона. Регулаторният орган приема разпоредба, без да е осведомен добре с него и използването му. Това би трябвало да се промени “, добави още той.
бизнес резистентност регулации устойчивост
През 2026 година Българската мрежа слага мощен стратегически фокус върху бизнес причините – икономическата логичност на устойчивостта.
Специалният посетител на събитието – Сара Крюгер-Фалк, изпълнителен шеф на Мрежата на Глобалния контракт на Организация на обединените нации – Дания акцентира, че устойчивостта към този момент не е „ мека “ тематика, обвързвана единствено с отчетност или регулации, а въпрос на конкурентоспособност и бизнес оцеляване.
Компаниите през днешния ден работят в среда на геополитическа неустойчивост, прекратени вериги на доставки, ресурсна оскъдност и бързи софтуерни промени, което прави способността да ръководят риска и да възнамеряват дълготрайно по-важна от всеки път. Именно устойчивите компании са по-подготвени за сходна неустановеност – те към този момент употребяват устойчивостта като мотор на нововъведения, успеваемост и действително конкурентно преимущество “, разяснява тя.
Какво е най-важно за устойчивостта?
Според Калин Славов, изпълнителен шеф на „ Прозрачност без граници “ (Transperancy International), искреността е най-важна за устойчивостта.
Говорим за бизнес, учреден на интегритет. От позиция на законодателя не можем да забележим този интегритет. С натиска, който идва от политически процеси и процедури от Европейска комисия, това го трансформира в бокс тикинг. Това няма по какъв начин да подтиква положителната корпоративна просвета, основана на полезности “, акцентира той.
Изпълнителният шеф на Изпълнителната организация за поощряване на дребните и междинните предприятия Бойко Таков заяви, че за него отговорността е най – значима.
„ Бизнесът, обществото и страната би трябвало да се развиват, с цел да се реализира тази резистентност. Трябва постоянно да се търси този баланс, който видно в Европа се позагуби на фона на конкурентоспособността. Самият бизнес би трябвало да узрее за устойчивостта. Потребителите оказват напън върху бизнеса на пазари, на които могат да си го разрешат. Развитието на всички тези неща ще докара до тази резистентност. Бизнесът би трябвало да е виновен, потребителят би трябвало да е виновен “, изясни той.
По думите му, виновното бизнес държание и насоките звучат малко пожелателно, само че в действителност всички тези насоки би трябвало да намерят някакво изражение в законодателството.
Трябва да се откри метод тези регулации да работят уравновесено и бизнесът да не се усеща притиснат непрекъснато да попълня някакви документи и да не може да си свърши работата “, безапелационен е Бойко Таков.
Дарио Зорич, изпълнителен шеф на Датско-българска комерсиална камара (DBCC), акцентира, че корупцията и неналичието на предвидимост усилват риска и цената на правене на бизнес, а доверието и ясните правила са основни за привличането на вложения и развиването на интернационалните партньорства.
Много е значим салдото сред бизнеса, страната и обществото. Бизнесът е много претрупан и се пробва да оцелее с всички тези регулации. Потребителите не считат, че бизнесът прави задоволително. Но в случай че няма бистрота в администрацията, фирмите няма по какъв начин да схванат регулациите и да ги следват. Ако вложителите видят висок риск, това ще докара до преустановяване на контракта. Много е значима ролята на държавното управление, само че и дейностите на бизнеса. Вярно е, че облагата е съществена за бизнеса, само че ESG също е значима тематика през днешния ден “.
Могат ли регулациите да подтикват резистентност?
Бойко Таков е безапелационен, че регулациите могат да подтикват устойчивостта.
„ Свръхрегулациите лимитират конкурентоспособността и потискат бизнеса. Ние не можем да се саморегулираме, това не е работещ модел и се постанова обществата да се контролират. Тук основното е салдото. Регулацията не би трябвало да задушава бизнеса. В Европа сега е скъпо да се прави бизнес и спомагателните регулации вършат мъчно оцеляването на бизнеса. Регулациите ще оказват помощ да бъдем по-устойчиви, само че би трябвало да са уравновесени и добре основани “, сподели изпълнителният шеф на Агенцията за дребни и междинни предприятия.
Калин Славов обясни, че концепцията за сходство има своята цена и това е един непрекъснат разход за бизнеса.
„ Малкият и междинен бизнес няма подобен потенциал. Трябва да бъдем реалисти и да знаем до каква степен можем да стигнем. Бизнесът не може да бъде единствено обект в процесите на регулация, време е да се трансформира в деен индивид. Когато приказваме за облага, бизнес и регулации с високи наказания, бизнесът става рисков. Призовавам бизнесът да лобира и да си преследва интереса “, уточни той.
Механизмите, по които тези правила ще влизат в действие, би трябвало да бъдат деликатно направени и всички ние би трябвало да сме дейни в ранен стадий на равнище образуване на политики. Трябва да предизвикваме, да настояваме и да пожелаваме от нашите институции. Трябва да се научим да живеем в свят на непредвидимостите и да бъдем дейни. Регулациите се натрупат една след друга и стартират да идват проблемите с отчитането “, добави Славов.
Дарио Зорич даде образец с публично-частните партньорства в Дания, които оказват помощ на частния бранш да оцелее и да следва политиките на Европейски Съюз.
„ Компаниите и обществото са включени в процеса на разискване на разпоредбите. Много в значимо бизнесът да усеща безвредна среда и липса на корупция. Активността на бизнеса е основна и той би трябвало да работи интензивно с държавното управление, с цел да бъде конкурентоспособен и в случай че има нещо, което го тормози, да се сложи на масата “, изясни той.
Според Калин Славов, в България има регулации без правила.
На равнище наставления те идват като обвързване при нас. В законодателния орган извършват този закон, а регулаторният орган би трябвало да конкретизира какво е казано в закона. Регулаторният орган приема разпоредба, без да е осведомен добре с него и използването му. Това би трябвало да се промени “, добави още той.
бизнес резистентност регулации устойчивост
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ