Бъдещето на сградите
Устойчивата система за енергийна успеваемост на постройките у нас зависи от метода, по който се харчат публични средства, от познаването на технологиите и от разпоредбите за градеж.Обновяването на постройките икономисва средства от енергийни разноски. Тези спестявания би трябвало да се трансформират в инвестиция в самото възобновяване.
Юлиан Попов
Любимата ми в последно време Фейсбук група е „ Архитектурни извращения “. Там прелива от недомислени архитектурни и градивни парадокси. Проблемът е, че това не са единични случаи. Накъдето и да огледа човек, ще види неприемливи издевателства над по този начин наречената „ кота корниз “ – линията, от която би трябвало да стартира покривът. У нас от кота корниз не стартира покрив, стартират строителни кошмари, които не попадат в никаква визия за обикновено строителство. Огледайте по-старите здания – ще видите хилядите нашенски самоволно остъклени балкони, които един с един не се връзват, и независимо изолирани жилища. Не съм виждал такова знамение в никоя страна.
Българската фавела архитектура и преустрояване цъфти и процъфтява. Расте, загрозява и не стопира. Тласка енергийната консумация нагоре и основава проблем на националната електроенергийна система. Щом падне температурата на открито, електрическите печки из цялата страна се надуват, с цел да топлят зле изолирани жилища. България би трябвало да поддържа обилни електроенергийни мощности поради неприятна изолираност. Лошата къща е и главен фактор в замърсяването на въздуха, който дишаме.
Ако желаеме да не приказваме за Европейския съюз като за нещо далечно, би трябвало да променим постройките си.
Но по какъв начин?
България направи един опит за индустриално саниране, по този начин наречената Национална стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания, или просто казано – Програмата за саниране. Опитът беше полууспешен. Успешен, тъй като усъвършенства положението и образа на към 2 хиляди многофамилни здания. Полу, тъй като не сътвори устойчива система за дълготрайно възобновяване на сградния фонд.
България похарчи 2 милиарда лева, само че единственото, което научи, е, че това не е методът. Кой обаче е той? Въпросът опира, първо, до метода, по който се харчат публични средства, второ, до метода, по който се усвояват уроци, и, трето, до разпоредбите за градеж и възобновяване.
Първо, харченето.
У нас се е наложила андрешковско-ганьовската настройка към публичните средства
Ако някой заплаща, да заплаща. Ако може да не платиш, за какво да плащаш ти. Тази настройка е подкрепена от методите, по които се изразходват обществени средства. Съответно двата милиарда свършиха своята работа, само че не повлякоха крайник.
В идващия тур е наложително обществените финанси да се употребяват като катализатор за активизиране на спомагателни средства. Това не значи притежателите на жилища да дадат по 10% от средствата за ремонта на постройката. Необходима е комплицирана система за финансиране. Тя би трябвало да стартира евентуално от Министерството на труда и обществената политика и помощите за отопление. Правителството би трябвало да вкара надеждна система за систематизиране на другите форми и категории беднотия, да я съчетае с оценка на положението на сградния фонд и да реформира системата на по този начин наречените помощи за отоплителния сезон.
Помощите през днешния ден са към 500 лева на жилище за сезон. През 2019–2020 година Агенцията за обществено подкрепяне е издала 252 616 заповеди за енергийни помощи. Това са над 125 млн. лева годишно. Част от тези помощи могат да се трансформират в поддръжка за енергийно възобновяване на постройките. Добра категоризация на енергийно бедните е извънредно нужна за съответно систематизиране на поддръжката при възобновяване на здания.
Енергийното възобновяване икономисва средства от енергийни разноски
Тези спестявания би трябвало да се трансформират в инвестиция в самото възобновяване. Повечето хора не могат да извадят 10 или 20 хиляди от джоба си, само че финансов инструмент, който да трансферира бъдещи спестявания в разполагаема сума (така нареченият ESCO механизъм) може да спести половината от този разход.
Българинът държи в банките над 60 милиарда лв.. Нулевите лихви, банковите такси и инфлацията единствено топят тези спестявания. Финансов инструмент, който да обезпечи минимална рента при вложение в енергийно възобновяване, ще вкара тези чезнещи спестявания в оборот.
Подобни и ред други принадлежности могат да раздвижат обновяването на постройките и да вкарат в деяние милиардите, които са нужни. България разполага с към 200 млн. кв.м жилищна повърхност. Дълбоко реновиране за България коства към 200 евро на кв.м. (Да доближи постройката до съвсем нулева приложимост на сила цената би била 350 евро/кв.м.) С други думи, с цел да бъде реновиран българският жилищен фонд, ще са нужни към 40 милиарда евро.
Тази сума звучи необикновено висока, само че разхвърляна в 20 години, би била търпима. Освен това тези пари не са хвърлени напразно. Това са пари, вложени в работа, произвеждане на строителни материали, заплати, стопанска система. Това са положителни, продуктивни пари. Те обаче няма по какъв начин да дойдат от публичния джоб. Оттам могат да дойдат 1 милиарда, 2 милиарда или, да речем, 4 милиарда евро. Задачата пред държавното управление, банките и притежателите е по какъв начин да трансфорат този разход в добра и задвижваща стопанската система инвестиция. А за Плана за възобновяване и резистентност въпросът е по какъв начин със сума от порядъка на 2 милиарда или 3 милиарда евро да се задвижат тези 40 милиарда евро. Възможно е, само че изисква изпитание, разум и ефикасна администрация.
Вторият въпрос са уроците. Сериозен пропуск на първата огромна стратегия беше, че нищо не беше отделено за разбор и образование
Така България изпусна опцията да сътвори институция, която да има, развива и популяризира познание за постройките. Ние през днешния ден още не знаем коя технология работи добре и коя не, в коя климатична зона на България какъв вид изолираност е нужна, какъв вид отопление, какъв вид изстудяване и каква вентилация. У нас не се организираха всеобщи курсове за строители, домоуправители и крайни клиенти, които да подкрепят качественото възобновяване и строителство на постройките. Онова, което би трябвало да се направи в този момент, е да се поддържа солидна изследователска и просветителна стратегия, ориентирана към строители, домоуправители и жители.
Третата сфера на активност е регулаторната. България би трябвало да развие регулаторните условия и институции, които да подсигуряват качество на обновяването и на новото строителство
Подобна активност би трябвало да се прави на национално и локално ниво, в планов етап и след привършване на работа. В България най-накрая би трябвало да се вкарат техническите паспорти на постройките, само че те наложително би трябвало да включват дълготраен проект за енергийно възобновяване на постройката, в това число и бъдеща интеграция на възобновима сила. Тези положения би трябвало да се закрепят законово, с цел да не зависят от моментни политически прищевки. Подобен закон работи добре в Чехия да вземем за пример. Разумно ще е да се актуализира и законът за климата и в него да се включат съответни цели за енергийната успеваемост и за възобновяване на постройките. Такъв пакет от ограничения ще може да обезпечи дълготрайна капиталова сигурност и по този начин да се привлекат доста повече средства в процеса на обновяване на постройките. Разбира се, всичко това би трябвало да се съчетае със строги законови правила за образа на постройките, с цел да стартира да понижава изобилното разгръщане на строителната грозотия.
Обновяването на сградния фонд е грандиозна икономическа задача, която може да увеличи растежа на Брутният вътрешен продукт с 1–2% на годишна база
Извършено, както би трябвало, обновяването доста ще увеличи качеството на живот на хората в България, ще направи въздуха по-чист и ще направи средата, в която живеем, по-здравословна. В този смисъл обновяването на сградния фонд е фактически трансформационен акт, който ще промени страната.
От това дали трансформационното значение на обновяването на постройките ще бъде най-накрая осъзнато от парламент, държавно управление и локална власт, зависи доста дали след няколко години българите ще стартират да се усещат част от един цивилизован и забогатяващ свят, или ще продължат да приказват за „ тук, в България “ и „ там, в Европа “.
Юлиан Попов. Текстът е оповестен в бр. 5/2021 на сп. " Мениджър "
Юлиан Попов
Любимата ми в последно време Фейсбук група е „ Архитектурни извращения “. Там прелива от недомислени архитектурни и градивни парадокси. Проблемът е, че това не са единични случаи. Накъдето и да огледа човек, ще види неприемливи издевателства над по този начин наречената „ кота корниз “ – линията, от която би трябвало да стартира покривът. У нас от кота корниз не стартира покрив, стартират строителни кошмари, които не попадат в никаква визия за обикновено строителство. Огледайте по-старите здания – ще видите хилядите нашенски самоволно остъклени балкони, които един с един не се връзват, и независимо изолирани жилища. Не съм виждал такова знамение в никоя страна.
Българската фавела архитектура и преустрояване цъфти и процъфтява. Расте, загрозява и не стопира. Тласка енергийната консумация нагоре и основава проблем на националната електроенергийна система. Щом падне температурата на открито, електрическите печки из цялата страна се надуват, с цел да топлят зле изолирани жилища. България би трябвало да поддържа обилни електроенергийни мощности поради неприятна изолираност. Лошата къща е и главен фактор в замърсяването на въздуха, който дишаме.
Ако желаеме да не приказваме за Европейския съюз като за нещо далечно, би трябвало да променим постройките си.
Но по какъв начин?
България направи един опит за индустриално саниране, по този начин наречената Национална стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания, или просто казано – Програмата за саниране. Опитът беше полууспешен. Успешен, тъй като усъвършенства положението и образа на към 2 хиляди многофамилни здания. Полу, тъй като не сътвори устойчива система за дълготрайно възобновяване на сградния фонд.
България похарчи 2 милиарда лева, само че единственото, което научи, е, че това не е методът. Кой обаче е той? Въпросът опира, първо, до метода, по който се харчат публични средства, второ, до метода, по който се усвояват уроци, и, трето, до разпоредбите за градеж и възобновяване.
Първо, харченето.
У нас се е наложила андрешковско-ганьовската настройка към публичните средства
Ако някой заплаща, да заплаща. Ако може да не платиш, за какво да плащаш ти. Тази настройка е подкрепена от методите, по които се изразходват обществени средства. Съответно двата милиарда свършиха своята работа, само че не повлякоха крайник.
В идващия тур е наложително обществените финанси да се употребяват като катализатор за активизиране на спомагателни средства. Това не значи притежателите на жилища да дадат по 10% от средствата за ремонта на постройката. Необходима е комплицирана система за финансиране. Тя би трябвало да стартира евентуално от Министерството на труда и обществената политика и помощите за отопление. Правителството би трябвало да вкара надеждна система за систематизиране на другите форми и категории беднотия, да я съчетае с оценка на положението на сградния фонд и да реформира системата на по този начин наречените помощи за отоплителния сезон.
Помощите през днешния ден са към 500 лева на жилище за сезон. През 2019–2020 година Агенцията за обществено подкрепяне е издала 252 616 заповеди за енергийни помощи. Това са над 125 млн. лева годишно. Част от тези помощи могат да се трансформират в поддръжка за енергийно възобновяване на постройките. Добра категоризация на енергийно бедните е извънредно нужна за съответно систематизиране на поддръжката при възобновяване на здания.
Енергийното възобновяване икономисва средства от енергийни разноски
Тези спестявания би трябвало да се трансформират в инвестиция в самото възобновяване. Повечето хора не могат да извадят 10 или 20 хиляди от джоба си, само че финансов инструмент, който да трансферира бъдещи спестявания в разполагаема сума (така нареченият ESCO механизъм) може да спести половината от този разход.
Българинът държи в банките над 60 милиарда лв.. Нулевите лихви, банковите такси и инфлацията единствено топят тези спестявания. Финансов инструмент, който да обезпечи минимална рента при вложение в енергийно възобновяване, ще вкара тези чезнещи спестявания в оборот.
Подобни и ред други принадлежности могат да раздвижат обновяването на постройките и да вкарат в деяние милиардите, които са нужни. България разполага с към 200 млн. кв.м жилищна повърхност. Дълбоко реновиране за България коства към 200 евро на кв.м. (Да доближи постройката до съвсем нулева приложимост на сила цената би била 350 евро/кв.м.) С други думи, с цел да бъде реновиран българският жилищен фонд, ще са нужни към 40 милиарда евро.
Тази сума звучи необикновено висока, само че разхвърляна в 20 години, би била търпима. Освен това тези пари не са хвърлени напразно. Това са пари, вложени в работа, произвеждане на строителни материали, заплати, стопанска система. Това са положителни, продуктивни пари. Те обаче няма по какъв начин да дойдат от публичния джоб. Оттам могат да дойдат 1 милиарда, 2 милиарда или, да речем, 4 милиарда евро. Задачата пред държавното управление, банките и притежателите е по какъв начин да трансфорат този разход в добра и задвижваща стопанската система инвестиция. А за Плана за възобновяване и резистентност въпросът е по какъв начин със сума от порядъка на 2 милиарда или 3 милиарда евро да се задвижат тези 40 милиарда евро. Възможно е, само че изисква изпитание, разум и ефикасна администрация.
Вторият въпрос са уроците. Сериозен пропуск на първата огромна стратегия беше, че нищо не беше отделено за разбор и образование
Така България изпусна опцията да сътвори институция, която да има, развива и популяризира познание за постройките. Ние през днешния ден още не знаем коя технология работи добре и коя не, в коя климатична зона на България какъв вид изолираност е нужна, какъв вид отопление, какъв вид изстудяване и каква вентилация. У нас не се организираха всеобщи курсове за строители, домоуправители и крайни клиенти, които да подкрепят качественото възобновяване и строителство на постройките. Онова, което би трябвало да се направи в този момент, е да се поддържа солидна изследователска и просветителна стратегия, ориентирана към строители, домоуправители и жители.
Третата сфера на активност е регулаторната. България би трябвало да развие регулаторните условия и институции, които да подсигуряват качество на обновяването и на новото строителство
Подобна активност би трябвало да се прави на национално и локално ниво, в планов етап и след привършване на работа. В България най-накрая би трябвало да се вкарат техническите паспорти на постройките, само че те наложително би трябвало да включват дълготраен проект за енергийно възобновяване на постройката, в това число и бъдеща интеграция на възобновима сила. Тези положения би трябвало да се закрепят законово, с цел да не зависят от моментни политически прищевки. Подобен закон работи добре в Чехия да вземем за пример. Разумно ще е да се актуализира и законът за климата и в него да се включат съответни цели за енергийната успеваемост и за възобновяване на постройките. Такъв пакет от ограничения ще може да обезпечи дълготрайна капиталова сигурност и по този начин да се привлекат доста повече средства в процеса на обновяване на постройките. Разбира се, всичко това би трябвало да се съчетае със строги законови правила за образа на постройките, с цел да стартира да понижава изобилното разгръщане на строителната грозотия.
Обновяването на сградния фонд е грандиозна икономическа задача, която може да увеличи растежа на Брутният вътрешен продукт с 1–2% на годишна база
Извършено, както би трябвало, обновяването доста ще увеличи качеството на живот на хората в България, ще направи въздуха по-чист и ще направи средата, в която живеем, по-здравословна. В този смисъл обновяването на сградния фонд е фактически трансформационен акт, който ще промени страната.
От това дали трансформационното значение на обновяването на постройките ще бъде най-накрая осъзнато от парламент, държавно управление и локална власт, зависи доста дали след няколко години българите ще стартират да се усещат част от един цивилизован и забогатяващ свят, или ще продължат да приказват за „ тук, в България “ и „ там, в Европа “.
Юлиан Попов. Текстът е оповестен в бр. 5/2021 на сп. " Мениджър "
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ