Висшето образование и науката трябва да се обърнат към бизне...
Устойчив бизнес може да има единствено с образован напредък посредством вложения в образованието и науката. Това сподели ръководителят на Съвета на настоятелите на Аграрен университет и претендент за депутат от листата на коалиция ГЕРБ – Съюз на демократичните сили за област Хасково Стефан Димитров по време на среща със заместник-министъра на образованието Петър Николов. Домакин на срещата бе ректорът на Аграрен университет проф. Христина Янчева. На нея участваха още заместник-ректора по научната активност проф. доктор Владислав Попов и претендентът за депутат на коалиция ГЕРБ – Съюз на демократичните сили за област Пловдив Йордан Кръстанов.
Науката би трябвало да бъде налична за бизнеса и за хората. В тази посока би трябвало да се създадат няколко неща, които касаят директно и земеделието – свободен конкурентен пазар на селскостопанска продукция, оптималната еластичност на заетостта в бранша и облекчена данъчна система, добави Димитров. И показа визията си за сформирането на просветителни хъбове, които да улеснят достъпа на младежите до науката.
„ Образователният хъб ще даде опция на извънуниверситетските регионални центрове да „ одобряват “ разнообразни профили, свързани със земеделие, химия, енергетика, чиста сила – специалности, които са дефицитни за бизнеса. Материалната база и структурата може да се поддържат от страната, от регионалните администрации или районните ръководства на образованието към МОН. В този случай не е належащо съответният университет да построява тежка филиална конструкция в разнообразни регионални градове. С финансиране от страната се обезпечава опция на преподавателите да предадат науката и в други райони на тези, които желаят да надграждат своето обучение и да се допрян до бъдещето
“.
Той изрази убеждението си, че преструктурирането на обичайните производствата и въвеждането на новаторски технологии е пътят към повишение стандарта на живот на популацията.
„ Ако желаеме приходите на хората да бъдат по-високи и след 4-5 години минималната работна заплата да доближи 2000 лева, би трябвало да променим производствата, които имаме или да изградим нови. В университетите всички са уверени, че науката е нещо велико и това схващане би трябвало да се съобщи в районите. Чрез просветителните хъбове преподаватели ще могат да дадат своя взор за бъдещето на районите “, безапелационен бе той. В негова поддръжка заместник-министър Петър Николов съобщи: „ Пожелавам триумф на Стефан Димитров и Йордан Кръстанов! Имаме потребност от хора като тях, които подкрепят развиването на науката. Те са хора, който на практика работят дейно с висшето обучение. “. С „ две ръце “ в поддръжка на визията на Стефан Димитров за създаване на просветителни хъбове се разгласи и проф. доктор Владислав Попов: „ Идеята е доста скъпа. Изграждането на сходни хъбове се прави към този момент във Франция и Италия. Особена потребност от такива има „ агри фууд “ бранша. При една добра планираност и дейности желанието може да се осъществя. “
Темата за неналичието на фрагменти в бранш „ Земеделие “ също бе измежду акцентите на срещата. Като член на УС на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Кръстанов изясни, че секторът се нуждае от подготвени експерти. И предложи, както в медицината и в агрономството да се вкарат специализации.
„ Откритото произвеждане в България става все по-трудно и съвсем невероятно за избрани култури, по тази причина би трябвало да се вкарат нови специалности в поддръжка на оранжерийното произвеждане “, съобщи той. В тази връзка проф. Попов показа, че липсва интерес към такива специалности. Стефан Димитров изясни, че неналичието на заинтригуваност от страна на студентите има поради продължителността на образованието. Той посочи, че лозаро-градинарството нормално е унаследен бизнес и действително заетите в него не могат да отделят 4 години от живота си, в които да съвместят работата на полето и образованието. Затова би трябвало да се откри гъвкавата форма на образование.
„ Защитавам тезата за 3-годишния период на образование за степента бакалавър. Тя като опция е залегнала в новата тактика за висшето обучение, само че не за всички специалности, несъмнено. Науката и висшето обучение би трябвало да се извърнат съвсем напълно към бизнеса. “, безапелационен бе зам.-министър Николов. И добави: „ Ние би трябвало да създадем по този начин, че един младеж, който е привикнал да живее в цифрова среда, да я откри и в университетите – да има достъп до технологии, изпреварващи времето. А това може да се случи благодарение на бизнеса. Наука и обучение се вършат с доста пари и тук възвръщаемостта е огромна “.
„ Стефан Димитров е ръководител на Съвета на настоятелите на Аграрен университет – Пловдив към този момент много години. Той постоянно е помагал на университета по разнообразни способи, само че най-много за възобновяване въз основата, за провеждането на стажове, на образования, тъй че в негово лице Аграрен университет – Пловдив работи дейно с бизнеса. “, разясни домакинът на срещата проф. Христина Янчева.
Науката би трябвало да бъде налична за бизнеса и за хората. В тази посока би трябвало да се създадат няколко неща, които касаят директно и земеделието – свободен конкурентен пазар на селскостопанска продукция, оптималната еластичност на заетостта в бранша и облекчена данъчна система, добави Димитров. И показа визията си за сформирането на просветителни хъбове, които да улеснят достъпа на младежите до науката.
„ Образователният хъб ще даде опция на извънуниверситетските регионални центрове да „ одобряват “ разнообразни профили, свързани със земеделие, химия, енергетика, чиста сила – специалности, които са дефицитни за бизнеса. Материалната база и структурата може да се поддържат от страната, от регионалните администрации или районните ръководства на образованието към МОН. В този случай не е належащо съответният университет да построява тежка филиална конструкция в разнообразни регионални градове. С финансиране от страната се обезпечава опция на преподавателите да предадат науката и в други райони на тези, които желаят да надграждат своето обучение и да се допрян до бъдещето
“.Той изрази убеждението си, че преструктурирането на обичайните производствата и въвеждането на новаторски технологии е пътят към повишение стандарта на живот на популацията.
„ Ако желаеме приходите на хората да бъдат по-високи и след 4-5 години минималната работна заплата да доближи 2000 лева, би трябвало да променим производствата, които имаме или да изградим нови. В университетите всички са уверени, че науката е нещо велико и това схващане би трябвало да се съобщи в районите. Чрез просветителните хъбове преподаватели ще могат да дадат своя взор за бъдещето на районите “, безапелационен бе той. В негова поддръжка заместник-министър Петър Николов съобщи: „ Пожелавам триумф на Стефан Димитров и Йордан Кръстанов! Имаме потребност от хора като тях, които подкрепят развиването на науката. Те са хора, който на практика работят дейно с висшето обучение. “. С „ две ръце “ в поддръжка на визията на Стефан Димитров за създаване на просветителни хъбове се разгласи и проф. доктор Владислав Попов: „ Идеята е доста скъпа. Изграждането на сходни хъбове се прави към този момент във Франция и Италия. Особена потребност от такива има „ агри фууд “ бранша. При една добра планираност и дейности желанието може да се осъществя. “
Темата за неналичието на фрагменти в бранш „ Земеделие “ също бе измежду акцентите на срещата. Като член на УС на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Кръстанов изясни, че секторът се нуждае от подготвени експерти. И предложи, както в медицината и в агрономството да се вкарат специализации.
„ Откритото произвеждане в България става все по-трудно и съвсем невероятно за избрани култури, по тази причина би трябвало да се вкарат нови специалности в поддръжка на оранжерийното произвеждане “, съобщи той. В тази връзка проф. Попов показа, че липсва интерес към такива специалности. Стефан Димитров изясни, че неналичието на заинтригуваност от страна на студентите има поради продължителността на образованието. Той посочи, че лозаро-градинарството нормално е унаследен бизнес и действително заетите в него не могат да отделят 4 години от живота си, в които да съвместят работата на полето и образованието. Затова би трябвало да се откри гъвкавата форма на образование.
„ Защитавам тезата за 3-годишния период на образование за степента бакалавър. Тя като опция е залегнала в новата тактика за висшето обучение, само че не за всички специалности, несъмнено. Науката и висшето обучение би трябвало да се извърнат съвсем напълно към бизнеса. “, безапелационен бе зам.-министър Николов. И добави: „ Ние би трябвало да създадем по този начин, че един младеж, който е привикнал да живее в цифрова среда, да я откри и в университетите – да има достъп до технологии, изпреварващи времето. А това може да се случи благодарение на бизнеса. Наука и обучение се вършат с доста пари и тук възвръщаемостта е огромна “.
„ Стефан Димитров е ръководител на Съвета на настоятелите на Аграрен университет – Пловдив към този момент много години. Той постоянно е помагал на университета по разнообразни способи, само че най-много за възобновяване въз основата, за провеждането на стажове, на образования, тъй че в негово лице Аграрен университет – Пловдив работи дейно с бизнеса. “, разясни домакинът на срещата проф. Христина Янчева.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ