С много труд си купих апартамент, а майка ми без да ме пита дала ключа на брат ми и сега аз съм отново при родителите ни-Никак не беше честнои ето какво реших!
Успях да спестя за лично жилище едвам когато бях на 30 години. Преди това трябваше да пребивавам с родителите си. По този метод беше по-изгодно: можех да спестя повече пари, което ми разреши в последна сметка да си купя необятен тристаен апартамент.
Имам по-малък брат Васил. Ожени се доста рано, на 19 години. Родителите от двете страни им помагаха доста първоначално, тъй като те единствено учеха и нямаха съвсем нищо. С течение на времето те си откриха работа и започнаха да заплащат наема сами, само че парите към момента не им доближиха. Катя, брачната половинка на Васил, е в отпуск по майчинство с второто им дете, а самият Васил не печели задоволително. Не стигат за всичко, а родителите не престават да ги устоят.
Никога не се намесвах в техните работи, разбирайки, че всичко може да се случи в живота. Самият той подходи умишлено към основаването на семейство. Реших да се оженя, когато към този момент имах нещо зад тила си: апартамент и личен бизнес. Дълго време спестявах за жилище и вложих в бизнес.
Когато най-сетне си купих апартамент, незабавно започнах да го поправям и след няколко седмици планирах да се преместя.
Два дни обикалях из къщата, търсейки ключовете от жилището. Имах единствено един комплект. Реших да попитам майка ми дали знае къде са?
– Няма такива, сине. „ Дадох ги на Васил “, умерено отговори майка ми.
— Трябваше ли да гледа нещо в жилището?
– Не, те с Катя и децата се реалокираха през вчерашния ден. Те бяха изгонени от наетия си апартамент поради неплащане. Нямаше къде да отидат, по тази причина им дадох ключовете от твоя апартамент.
-Ти съществено ли? Не се ли сети да ме попиташ?
– Синко, не се ядосвай. Мислех, че можеш да живееш с нас още няколко месеца. Ние към този момент свикнахме с теб и ти си самичък, а те имат семейство. Ако се реалокират тук, ще е неловко и за тях, и за нас. Щом си намерят ново жилище и си изплатят задълженията, ще се изнесат ”, опита се да изясни майка ми.
Скарах се доста с майка ми и тя ми беше афектирана. Позволих на брат ми да живее в моя апартамент за един месец и по-късно споделих, че би трябвало да се върне при родителите ни. Нека живее в стаята, където прекарах 30 години. И най-сетне желая да стартира собствен личен, самостоятелен живот. Мисля, че го заслужавам.
Семейството ми желае да реши проблемите си за моя сметка, само че това няма да стане!
Мислите ли, че постъпих вярно?
