Успешното приемане на еврото в България се опира на три

Успешното приемане на еврото в България се опира на три фактора – дисциплинираност, подготовка и доверие. Това съобщи шефът на Българската национална банка Димитър Радев. Той приказва на събитие на Атлантическия съвет във Вашингтон. Форумът беше част от пролетните срещи на МВФ и Световната банка.

Радев акцентира, че решението не е било импулсивно. По думите му България е стигнала до еврото след дълъг развой. Той разказа интервала като „ десетилетия, а не години “.

Ключовата му теза беше ясна. „ Не приемате еврото, с цел да спечелите доверие. Приемате го, когато към този момент имате доверие “, сподели Радев. Според него еврото не основава доверие. То го затвърждава.
Валутният ръб като школа по дисциплинираност
Един от главните причини на Българска народна банка е ролята на валутния ръб. Той работи съвсем 30 години. Според Радев това е наложило дисциплинираност в паричната политика. Ефектът е бил и върху фискалната политика.

Резултатът се вижда в дълга. България е измежду страните с най-ниско съответствие дълг към Брутният вътрешен продукт в Европа. Това е значим сигнал за вложители и сътрудници. Той демонстрира предвидимост и надзор върху обществените финанси.
ERM II и Банковият съюз: пробата преди огромната стъпка
Радев регистрира като решаваща и подготовката в границите на ERM II. Важна е била и работата в Банковия съюз на Европейски Съюз. По думите му тези механизми са помогнали на България да съгласува политики. Дали са време за създаване на потенциал.

„ Това ни оказа помощ да укрепим доверието. И когато пристигна моментът за прекосяването, процесът проработи “, сподели гуверньорът.
Цени, доверие и политически риск
Радев сложи акцент върху публичното доверие. Според него без него процесът не може да действа. Затова институциите би трябвало да работят с бистрота и защитни ограничения. Той означи, че това е още по-важно при комплицирана политическа обстановка.

Като позитивни сигнали Радев уточни две трендове. Първата е лимитираното въздействие върху инфлацията. Втората е засилената поддръжка за еврото.

Паралелно с това се цитират оценки на Европейската централна банка. Според ЕЦБ резултатът на еврото върху цените в България е бил най-малък. Той е бил и еднократен.
Еврозоната се уголемява, а дебатът в Европейски Съюз се пренарежда
На същия конгрес беше разисквана и интернационалната роля на еврото. Гуверньорът на Националната банка на Австрия Мартин Кохер сподели, че еврото е било замислено като валута на Европейски Съюз. Той добави, че все по-често има апели да играе по-силна световна роля.

Кохер акцентира, че разширението остава основно за еврозоната. Според него ще има още претенденти от Европейски Съюз през идващите години. Той свърза тематиката с интернационалните заплащания и геополитиката. Но настоя, че най-важно е ЕЦБ да пази независимостта си и да извършва мандата си.

От Унгария пристигна различен сигнал. Икономистът Пирошка Наги-Мохачи уточни, че поддръжката за еврото там е близо 80%. Според нея решителен ще е политическият ангажимент.

Бившият гуверньор на шведската „ Риксбанк “ Щефан Ингвес сподели, че настроенията в Швеция също се трансформират. Страната не се причисли към еврозоната през 1999 година През 2003 година отхвърли еврото на референдум. Ингвес означи, че геополитическият подтекст към този момент е друг.
Българският модел: говорене с бизнеса и обществото
Радев открои още един урок от българския опит. Той уточни тясната работа с бизнес асоциации, университети и неправителствени организации. Според него това е ускорило разбирането на процесите.

„ Това оказа помощ да се обяснят процесите. И посредством платформите на тези организации да се стигне до доста хора “, сподели Радев.

Посланието от Вашингтон е ясно. Еврото не е магическо решение. То е заключителен тест за страна, която към този момент е натрупала доверие. И която може да го отбрани с дисциплинираност и ясни правила.