8 жени от СССР, които са първи в работата си
Успешни политици, учени, скулптори – без тези дами историята на новата руска страна би била немислима.
Надежда Крупская – първата руска първа дама
Свободни източници
Освен че е жена на вожда на революцията Владимир Ленин, би било незаслужено тя да бъде наречена единствено първа дама. Дори самото послание „дама“ би могло да обиди Крупская. Тя е преди всичко комунистка и приятелка в революционната битка. Но най-важната част от биографията ѝ е приносът ѝ в основаването на руската просветителна система. Крупская заема значими длъжности в Наркомитета (министерството) на просветата и създава цялата система за работа с деца – от предучилищно обучение, образуване на детски градини и елементарни площадки за възпитаване на комунистическата юноша. Именно тя е в основата на руското пионерство, което по форма е еквивалент на скаутската организация, а по наличие е комунистическа организация. Нейна е заслугата и за основаването на комсомола – комунистическият съюз на младежта.
Инесса Арманд – първата руска феминистка
Свободни източници
Още една революционерка и поклонничка на Ленин и неговите хрумвания, постъпила рано в партията, а след това почнала интензивно да пропагандира битката за пълноправие на дамите. Тя е първата началничка на отдела за работа с дамите в партията. Освен това е уредник на първата Международна женска комунистическа конференция. Разбира се, Арманд на първо място е забавна с персоналния си живот, който, апропо, е неразривно обвързван с политическия – допуска се, че е държанка на Ленин. При това в триъгълника с Крупская и тримата съумяват да запазят взаимно почитание и топли връзки. Когато Арманд умира ненадейно, Крупская е доста обезпокоена, че мъжът ѝ няма да успее да се оправи със загубата и тъгата.
Александра Колонтай – първата жена министър и дипломат
Свободни източници
Революционерката Колонтай е първата жена министър освен в руската, само че и в международната история. В първото руско държавно управление тя оглавява националния комисариат на държавните грижи или, казано по-простичко, тя дава отговор за обществените планове в новата страна. Александра получава прелестно обучение в Цюрихския университет и е високо ценена от партийните си приятели: още преди революцията извършва персонални поръчения на Ленин в Европа, води пропаганда и открива контакти в леви групировки. Освен дейна работа в руското държавно управление, дълги години Колонтай оглавява отдела за работа с дамите (след Инес Арманд). От 1922 г.тя е и посланик в Норвегия, а от 1930 до 1945 година огласява руското посолство в Швеция (тя е една от първите жени-посланици в света). Има сериозен принос за задълбочаването на връзките сред двете страни и удържането на Швеция от включване в Съветско-финландската война през 1939 година.
Лина Щерн – първият учен
Legion Media
Щерн се ражда в еврейско семейство в Руската империя на територията на модерна Литва. Тя приключва Женевския университет и става първата жена-професор там. През 1925 година Щерн се връща в руска Русия. Научната ѝ активност е обвързвана с биохимията и физиологията. През 1939 година става първата жена-член на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики и оглавява института по физиология към нея. Щерн създава метод за битка с посттравматичния потрес, включващ инжекция с калиеви соли за поддържане на кръвното налягане, мускулната интензивност и дишането. „Методът Щерн“ се ползва всеобщо по време на войната.
Вера Мухина – първият скулптор-монументалист
ТАСС
Мухина е освен първата, само че и единствената жена скулптор-монументалист в Съюз на съветските социалистически републики. В рамките на Ленинския проект за монументална агитация тя основава няколко паметника на революционна тема. Безусловно, обаче, най-известната ѝ работа е 24-метровата статуя „Работник и колхозничка“, един от бъдещите знаци на Съюз на съветските социалистически републики. Устремените фигури символизират светлото бъдеще на страната. Монументът е показан през 1937 година на Световното ревю в Париж и поразява публиката. Между другото, на Вера Мухина приписват и проектирането на именитата руска чаша от фасетирано стъкло.
Екатерина Фурцева – първата жена отпред на Москва и първата жена министър на културата на Съюз на съветските социалистически републики
Валентин Черединцев/ТАСС
За света на руската просвета от епохата на стоплянето Фурцева е просто именита персона. Тя стартира кариерата си в огромната политика от поста първи секретар на Московския градски комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, т.е. на процедура тя оглавява московското ядро на партрията (а в действителност е основния човек в града). Под неин надзор против градската администрация издигат монумент на Юрий Дългоруки, създателят на Москва, построяват популярния стадион „Лужники“ и магазина „Детский мир“ на Лубянка, както и паметни театри и книжарници. Също по нейна самодейност се организират няколко гръмки интернационалните състезанието, в това число Московският интернационален кинофестивал, където идват звезди от Холивуд и международното кино.
През 1960 година Фурцева става министър на културата на Съюз на съветските социалистически републики и остава на този пост до 1974 година. В политическата ѝ кариера има и отрицателни моменти – да вземем за пример, преследването на Борис Пастернак през 1958 година. Но с помощта на Фурцева културният живот в Съюз на съветските социалистически републики безусловно закипява – осъществени са голям брой невероятни планове: да вземем за пример, изложбата на трофейно изкуство на Дрезденската изложба, изложбата на Марк Шагал и Фернан Леже и даже единственото в историята идване на „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи в Москва.
Валентина Терешкова – първата жена в космоса
Sputnik
Такава история за триумф е допустима единствено в Съюз на съветските социалистически републики. Дъщеря на тракторист и шивачка става народен воин – първата жена, която сама излетява в космоса на 16 юни 1963 година. Именно нея, участничка в районен аероклуб, избират за почетната задача. След своя исторически полет Терешкова става легенда и знак на женското пълноправие в Съюз на съветските социалистически републики. Тя продължава кариерата си като публичен деятел и до през днешния ден е народен представител в Държавната дума.
Олга Преображенская – първата жена режисьор
Свободни източници
Преображенская стартира да се снима във филми още в зората на съветското кино, преди революцията. А през 1916 година за първи път се изявява като режисьор – и въпреки че филмът печели похвали, по спомените на самата Преображенския отношението към жената-режисьор е скептично и даже на афишите името ѝ е изписано с мъжко окончание. В руските времена такива полови проблеми към този момент няма. Преображенская, към този момент приета за занаятчия, става първата жена-преподавател по кинорежисура в Първата държавна киношкола (днес ВГИК) и провежда и лично актьорско студио. Много филми Преображенская снима в съавторство с Иван Правов – при започване на 1930-те те се считат за най-успешните режисьори на Мосфилм. Техният филм „Тихият Дон“ даже взе участие в първия Международен кинофестивал във Венеция през 1932 година.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Надежда Крупская – първата руска първа дама
Свободни източници Освен че е жена на вожда на революцията Владимир Ленин, би било незаслужено тя да бъде наречена единствено първа дама. Дори самото послание „дама“ би могло да обиди Крупская. Тя е преди всичко комунистка и приятелка в революционната битка. Но най-важната част от биографията ѝ е приносът ѝ в основаването на руската просветителна система. Крупская заема значими длъжности в Наркомитета (министерството) на просветата и създава цялата система за работа с деца – от предучилищно обучение, образуване на детски градини и елементарни площадки за възпитаване на комунистическата юноша. Именно тя е в основата на руското пионерство, което по форма е еквивалент на скаутската организация, а по наличие е комунистическа организация. Нейна е заслугата и за основаването на комсомола – комунистическият съюз на младежта.
Инесса Арманд – първата руска феминистка
Свободни източници Още една революционерка и поклонничка на Ленин и неговите хрумвания, постъпила рано в партията, а след това почнала интензивно да пропагандира битката за пълноправие на дамите. Тя е първата началничка на отдела за работа с дамите в партията. Освен това е уредник на първата Международна женска комунистическа конференция. Разбира се, Арманд на първо място е забавна с персоналния си живот, който, апропо, е неразривно обвързван с политическия – допуска се, че е държанка на Ленин. При това в триъгълника с Крупская и тримата съумяват да запазят взаимно почитание и топли връзки. Когато Арманд умира ненадейно, Крупская е доста обезпокоена, че мъжът ѝ няма да успее да се оправи със загубата и тъгата.
Александра Колонтай – първата жена министър и дипломат
Свободни източници Революционерката Колонтай е първата жена министър освен в руската, само че и в международната история. В първото руско държавно управление тя оглавява националния комисариат на държавните грижи или, казано по-простичко, тя дава отговор за обществените планове в новата страна. Александра получава прелестно обучение в Цюрихския университет и е високо ценена от партийните си приятели: още преди революцията извършва персонални поръчения на Ленин в Европа, води пропаганда и открива контакти в леви групировки. Освен дейна работа в руското държавно управление, дълги години Колонтай оглавява отдела за работа с дамите (след Инес Арманд). От 1922 г.тя е и посланик в Норвегия, а от 1930 до 1945 година огласява руското посолство в Швеция (тя е една от първите жени-посланици в света). Има сериозен принос за задълбочаването на връзките сред двете страни и удържането на Швеция от включване в Съветско-финландската война през 1939 година.
Лина Щерн – първият учен
Legion Media Щерн се ражда в еврейско семейство в Руската империя на територията на модерна Литва. Тя приключва Женевския университет и става първата жена-професор там. През 1925 година Щерн се връща в руска Русия. Научната ѝ активност е обвързвана с биохимията и физиологията. През 1939 година става първата жена-член на Академията на науките на Съюз на съветските социалистически републики и оглавява института по физиология към нея. Щерн създава метод за битка с посттравматичния потрес, включващ инжекция с калиеви соли за поддържане на кръвното налягане, мускулната интензивност и дишането. „Методът Щерн“ се ползва всеобщо по време на войната.
Вера Мухина – първият скулптор-монументалист
ТАСС Мухина е освен първата, само че и единствената жена скулптор-монументалист в Съюз на съветските социалистически републики. В рамките на Ленинския проект за монументална агитация тя основава няколко паметника на революционна тема. Безусловно, обаче, най-известната ѝ работа е 24-метровата статуя „Работник и колхозничка“, един от бъдещите знаци на Съюз на съветските социалистически републики. Устремените фигури символизират светлото бъдеще на страната. Монументът е показан през 1937 година на Световното ревю в Париж и поразява публиката. Между другото, на Вера Мухина приписват и проектирането на именитата руска чаша от фасетирано стъкло.
Екатерина Фурцева – първата жена отпред на Москва и първата жена министър на културата на Съюз на съветските социалистически републики
Валентин Черединцев/ТАСС За света на руската просвета от епохата на стоплянето Фурцева е просто именита персона. Тя стартира кариерата си в огромната политика от поста първи секретар на Московския градски комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, т.е. на процедура тя оглавява московското ядро на партрията (а в действителност е основния човек в града). Под неин надзор против градската администрация издигат монумент на Юрий Дългоруки, създателят на Москва, построяват популярния стадион „Лужники“ и магазина „Детский мир“ на Лубянка, както и паметни театри и книжарници. Също по нейна самодейност се организират няколко гръмки интернационалните състезанието, в това число Московският интернационален кинофестивал, където идват звезди от Холивуд и международното кино.
През 1960 година Фурцева става министър на културата на Съюз на съветските социалистически републики и остава на този пост до 1974 година. В политическата ѝ кариера има и отрицателни моменти – да вземем за пример, преследването на Борис Пастернак през 1958 година. Но с помощта на Фурцева културният живот в Съюз на съветските социалистически републики безусловно закипява – осъществени са голям брой невероятни планове: да вземем за пример, изложбата на трофейно изкуство на Дрезденската изложба, изложбата на Марк Шагал и Фернан Леже и даже единственото в историята идване на „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи в Москва.
Валентина Терешкова – първата жена в космоса
Sputnik Такава история за триумф е допустима единствено в Съюз на съветските социалистически републики. Дъщеря на тракторист и шивачка става народен воин – първата жена, която сама излетява в космоса на 16 юни 1963 година. Именно нея, участничка в районен аероклуб, избират за почетната задача. След своя исторически полет Терешкова става легенда и знак на женското пълноправие в Съюз на съветските социалистически републики. Тя продължава кариерата си като публичен деятел и до през днешния ден е народен представител в Държавната дума.
Олга Преображенская – първата жена режисьор
Свободни източници Преображенская стартира да се снима във филми още в зората на съветското кино, преди революцията. А през 1916 година за първи път се изявява като режисьор – и въпреки че филмът печели похвали, по спомените на самата Преображенския отношението към жената-режисьор е скептично и даже на афишите името ѝ е изписано с мъжко окончание. В руските времена такива полови проблеми към този момент няма. Преображенская, към този момент приета за занаятчия, става първата жена-преподавател по кинорежисура в Първата държавна киношкола (днес ВГИК) и провежда и лично актьорско студио. Много филми Преображенская снима в съавторство с Иван Правов – при започване на 1930-те те се считат за най-успешните режисьори на Мосфилм. Техният филм „Тихият Дон“ даже взе участие в първия Международен кинофестивал във Венеция през 1932 година.
създател: АЛЕКСАНДРА ГУЗЕВА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ