Тестваха ракетен двигател с въздух за гориво - успешно
Успешен тест на мотор, който работи в космоса, само че употребява въздух за гориво, направи Европейската галактическа организация. Двигателят не се нуждае от кислорода, който се намира във въздуха. Вместо това новият тласкач може да събира, компресира, зарежда електрически и по-късно освобождава въздушните молекули, премахвайки нуждата от химическо гориво. Двигателят няма движещи се елементи и всичко належащо за зареждането му е електричество, което нормално се събира от Слънцето. Според лабораторните проби, извършени на място от екипа на Европейската галактическа организация, новият мотор може да зареди " нов клас спътници ", работещи в продължение на години към планети като Земята или Марс, оповестява ScienceAlert, представен от offnews.bg.
Този резултат значи, че електрическото задвижване от въздуха не е " просто доктрина ", а работеща идея, подготвена да бъде създадена, с цел да послужи един ден като основа на нов клас задачи, съобщи един от учените на ЕКА, Луис Уолпот (Louis Walpot).
Идеята е употребена преди този момент от задачата GOCE за гравитационно картографиране на ESA, употребявайки сходен вид тласкач, макар че също разчиташе на 40 кг ксенонов газ, за да може да се оправи с височината, когато орбитата му се снижи. Оттук и ползата към мотор, който може да събира въздух, с цел да поддържа сателит на високи и на доста ниски орбити. Но с цел да остане там, спътникът ще се нуждае от периодически подтик, защото триенето, породено от външните атмосферни пластове, забавя галактическите кораби и въздейства на техните орбити.
Ключът към това откриването на метод за събиране и компресиране на оскъдните молекули на въздуха. Електрическият заряд и йонизацията са от решаващо значение тук, осигурявайки нужното ускоряване. Екипът сътвори за тестване на концепцията пълноразмерен тласкач, което бе осъществено във вакуумна камера в Италия, симулираща околната среда на 200 километра надморска височина и със скорост на спътника 7.8 километра в секунда.
Без клапани или комплицирани елементи, всичко, което е належащо, е силата за електрическия заряд на молекулите. Специална двустепенна система е проектирана за по-ефективно зареждане. Ракетният тласкач бе тестван с ксенон, по-късно с азотно-кислородна примес, а по-късно единствено с молекули на атмосферния въздух. Все още има още доста работа, преди тази система да бъде инсталирана на спътник, само че не щеш ли към този момент имаме солидно доказателство, че такава система е допустима.
Основният проблем с химическото гориво е, че би трябвало да бъде натоварено на борда на ракетите на Земята, добавяйки тегло на галактически кораби и надлежно - увеличавайки цената на галактическия превоз. Колкото по-далече желаеме да отидем, толкоз повече проблемите се усложняват. Ето за какво откривателите търсят различни способи и в този момент разполагаме с високоефективна система за спътници, които работят единствено с въздух и електричество. И звучи много необикновено.
Този резултат значи, че електрическото задвижване от въздуха не е " просто доктрина ", а работеща идея, подготвена да бъде създадена, с цел да послужи един ден като основа на нов клас задачи, съобщи един от учените на ЕКА, Луис Уолпот (Louis Walpot).
Идеята е употребена преди този момент от задачата GOCE за гравитационно картографиране на ESA, употребявайки сходен вид тласкач, макар че също разчиташе на 40 кг ксенонов газ, за да може да се оправи с височината, когато орбитата му се снижи. Оттук и ползата към мотор, който може да събира въздух, с цел да поддържа сателит на високи и на доста ниски орбити. Но с цел да остане там, спътникът ще се нуждае от периодически подтик, защото триенето, породено от външните атмосферни пластове, забавя галактическите кораби и въздейства на техните орбити.
Ключът към това откриването на метод за събиране и компресиране на оскъдните молекули на въздуха. Електрическият заряд и йонизацията са от решаващо значение тук, осигурявайки нужното ускоряване. Екипът сътвори за тестване на концепцията пълноразмерен тласкач, което бе осъществено във вакуумна камера в Италия, симулираща околната среда на 200 километра надморска височина и със скорост на спътника 7.8 километра в секунда.
Без клапани или комплицирани елементи, всичко, което е належащо, е силата за електрическия заряд на молекулите. Специална двустепенна система е проектирана за по-ефективно зареждане. Ракетният тласкач бе тестван с ксенон, по-късно с азотно-кислородна примес, а по-късно единствено с молекули на атмосферния въздух. Все още има още доста работа, преди тази система да бъде инсталирана на спътник, само че не щеш ли към този момент имаме солидно доказателство, че такава система е допустима.
Основният проблем с химическото гориво е, че би трябвало да бъде натоварено на борда на ракетите на Земята, добавяйки тегло на галактически кораби и надлежно - увеличавайки цената на галактическия превоз. Колкото по-далече желаеме да отидем, толкоз повече проблемите се усложняват. Ето за какво откривателите търсят различни способи и в този момент разполагаме с високоефективна система за спътници, които работят единствено с въздух и електричество. И звучи много необикновено.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ