Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е

Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван еднообразно и от православни, католици и от други християнски деноминации. Този ден е отдаден на гибелта на Божията майка или на успението й. Според преданието на този ден апостолите се събрали от местата, където проповядвали, с цел да се простят със Света Богородица и да погребат пречистото й тяло.

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица " е открит от Апостолите. Разказите за чудесното въодушевление в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него загатват блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е открит от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин, споделя електронното издание Pravoslavieto.com.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два антични поста: в миналото едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, призован през XII век, по времето на патриарх Лука, дефинира, всички християни да съблюдават Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се прави на 23 август

Най-старото място, обвързвано с култа към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично " в Йерусалим. Той е повдигнат през IV век върху мястото, където съгласно преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен строеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват остарелия храм.

Според преданието това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуща земния живот и отива при сина си. Три дни преди гибелта Архангел Гавраил й оповестява, че Бог е поискал да я вземе при себе си в своето царство, с цел да цари постоянно с него. Последното й предпочитание е да види Светите апостоли дружно. По чудноват метод те се придвижват пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни по-късно самичък Исус Христос в небесна популярност, обграден от благ ликове и светци, слиза от небесата за душата на Света Богородица. Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, с цел да се поклони пред светицата закъснелият деятел Тома, намират единствено плащеницата й. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им споделя: "Радвайте се, тъй като съм с вас през всичките дни. "

В памет на явяването й пред апостолите, църквата дефинира в този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави "въздигане на хляба ". Според националната традиция, празникът се назовава Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се празнува рождението на Христовата майка.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които дамите по-късно раздават за здраве и за умрелите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми. На този ден вършат родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, срещу инциденти и заболявания.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат любеница и грозде. Вярващите подаряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, забрадка и пари.