Услугите са поскъпнали в страните, които последни влязоха в еврозоната.

Услугите са поскъпнали в страните, които последни влязоха в еврозоната. Това излиза наяве от разбор на Съвета за стопански разбори. Анализът е създаден от икономистите Гунтрам Волф, Йото В. Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Т. Ненов, като особено е посочено, че това са техни персонални констатации, които не ангажират институциите, в които работят, нито Съвета на стопански разбори, макар че и четиримата са членове на Съвета.

В бранша на услугите най-очевидно е повишаването в заведенията за хранене, излиза наяве от разбора. Това се е случило и по време на основаването на еврото, както и при неотдавнашното влизане на Хърватия  в еврозоната.

По отношение на България, по принцип може да има риск от вътрешно-финансиран кредитен взрив заради нуждата от прекосяване на българските банки към условие за наложителни минимални запаси (ЗМР) по депозитите от 1% след присъединението към еврозоната, написа в разбора. В момента наложителните минимални запаси по депозитите, които банките би трябвало да поддържат в Българска народна банка, са 12% при 0% рента. Следователно изтъкваният от време на време риск е, че в случай че от банките се изисква единствено да поддържат ЗМР от 1%, а не 12%, те биха употребявали разликата в запасите за вътрешно кредитиране, което би довело до еднократен кредитен и инфлационен взрив.

За да има фактически риск от кредитен взрив при този преход към по-ниско условие за минимални запаси, е належащо да бъдат изпълнени две условия. Първо, банките би трябвало да са мощно лимитирани във връзка с кредитирането, което би рефлектирало в настоящите лихви по заемите. На второ място, належащо е банките да имат лимитирани благоприятни условия за реализиране на рентабилност както във връзка с оставянето на своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ, където настоящата рента, която биха получили е 3,5%, по този начин и във връзка с потребление на тези свръхрезерви за заеми в чужбина, написа в разбора. Според данните за лихвената статистика, оповестени от Българска народна банка, през последните месеци лихвите по нови ипотечни заеми в лв. са по-ниски от лихвите по заеми в евро и са сравними с лихвите по депозитното облекчение на ЕЦБ.

Въз основа на това наблюдаване наподобява малко евентуално да са налице изискванията за вътрешно финансиран кредитен взрив след присъединението към еврозоната. Вместо това е по-вероятно при присъединението на България към еврозоната банките или да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ, или да потърсят по-добри капиталови благоприятни условия в чужбина, в това число чрез погашение на заеми към банките-майки. Възможността за приемане на по-висока рентабилност от сегашната рента от 0%, плащана от Българска народна банка за тези запаси, би нараснала доста облагите в банковата система.

За да бъдат извлечени оптимални изгоди от присъединението към еврозоната, е належащо фокусиране върху няколко стопански целта, пишат икономистите. Първо, предвид на еднократно в началото нарастване на ценовите равнища при услугите, както и на усещанията за инфлация, за България е значимо да ползва политиките, употребявани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута, написа в разбора.

Не на последно място, България организира консервативна фискална политика, която способства за доверието към валутния ръб. Присъединяването към еврозоната би имало лимитирано влияние върху лихвените проценти. Въпреки това е значимо да бъде продължена традицията на фискална политика в сходство с договорите на Европейски Съюз, с цел да бъдат избегнати опасности за доверието в обществените финанси на страната, написа в разбора.