Условията за финансиране на ядрени централи (АЕЦ) в света са

Условията за финансиране на нуклеарни централи (АЕЦ) в света са изменени. От една страна поради таксономията и от друга, поради разширението на обсега на разбирането за енергийна сигурност. Що се отнася до Европейския съюз, където следва Европейският парламент да реши дали ще одобри делегирания акт за газа и нуклеарната енергетика, таксономията е от значително значение. Дори и да не бъде признат този делегиран акт, това не значи възбрана за създаване на АЕЦ. По-същественото е, че без държавна поддръжка изрично не е допустимо създаване на нова нуклеарна мощ. Това са главните заключения на български и интернационалните специалисти, споделени по време на полемиката от поредицата „ Ядрената енергетика за стабилно развиване на България “. Самата полемика започва в отрязъка от време, в което в България се развихри сериозна политическа рецесия. Последната полемика се състоя в миг, в който актуалното държавно управление получи избор на съмнение. Това значи следващо отдалечаване на страната ни от решение за бъдещето на нуклеарната енергетика. Предизвикателството към този момент е на прага на идващото държавно управление, а на фона на бързо изменящата се геополитическа обстановка, възходящите климатични провокации и уговорките по Парижкото съглашение, времето за изрично решение изтича. Българският опит „ Лакомство или беля “. С този израз си послужи правният специалист Юлиан Желязков в коментара си за финансирането на създаване на нуклеарни мощности, като акцентира, че България има дълъг опит в това отношение. „ Определено финансирането на нуклеарни централи е лакомство за всяка една страна, само че в това време е огромна беля, или огромна щета и опасност ако финансирането не бъде открито, или не бъде поддържано по време на финансирането на плана до влизането му в употреба. България през последните 20 години опита съвсем всички добре познати и добре издържани в международен мащаб разновидности “, уточни той. Експертът не подмина обстоятелството, че страната ни към този момент има две площадки, а планът за АЕЦ „ Белене “ е с 30-годишна история. Той се спря и на другите разновидности, търсени за построяването на нова нуклеарна мощ – от планово финансиране, до присъединяване на задграничен вложител. Желязков беше безапелационен в изводът си, че „ Най-голям е политическият риск “. „ Политическия риск е може би най-големия риск на вложителите пред всяка една банка или кредитна институция, която взе участие под някаква форма в даден план “, уточни той, наблягайки на нуждата от дълготрайна държавна поддръжка, поради, както дългия период за построяването на нуклеарни централи, по този начин и поради големия риск от промяна на държавни управления. От тази позиция специалистът уточни нуждата от обединен и дълготраен ангажимент, който да подсигурява сигурността на вложителите и в частност възвръщаемостта. „ В предварителните ми диалози през последните 2-3 години в България се наложи мнението, че е допустимо финансиране на каквато и да е нуклеарна мощ. Независимо дали става дума за дребни модулни реактори или мощ от 1600 МВт. В последна сметка от юридическа позиция и във връзка с нуклеарните опасности, и във връзка с структурата на плана, и опциите за привличане на задгранично финансиране, рисковете не престават да бъдат едни и същи “, уточни той. По думите му точно „ гаранцията е тази, която дава успокоение и на кредитиращите институции и на вложителите във връзка с развиването на техните планове, в която и да е Експертът беше извънредно сериозен за по повод абдикирането на страната от поддръжката за нова нуклеарна мощ и в частност по „ споделяното през последните две години мнение в България, че е допустимо ние да развиваме нуклеарна енергетика, при изискване, че няма да е налице държавна гаранция по плана, няма да са налице дълготрайни контракти по плана, както и няма да са налице контракти за изкупуване на електрическата сила по плана “. Припомняме, че това бе решение на Народното събрание при решението за създаване на АЕЦ „ Белене “, което не е анулирано, само че по него няма и действителни дейности. Тоест абдикирането от една поддръжка, която е извънредно значима за финансирането на всеки един план води до обстоятелството, че е съвсем невероятно, при неналичието на гаранции да има финансиране на каквато и да е нуклеарна мощ в България. Може и да звучи извънредно отрицателно, само че няма по какъв начин да накараме, който и да е вложител в България, която и да е банка или финансираща институция да взе участие с инвестиции в една нуклеарна централа без гаранции. Гарантирането на всеки един план и от основно значимо значение за неговото развиване “, безапелационен бе специалистът. Таксономията В началото на месец юли следва Европейският парламент да вземе решение дали да включи в таксономията делегирания акт за природен газ и нуклеарна енергетика, подсети от своя страна Берта Пикамал от NuclearEurope (предишно наименование „ Форатом “). Тя се спря на усложненията, с които се сблъсква нуклеарната общественост в обяснението си за какво е належащо нуклеарната енергетика да бъде включена в този акт. По своята същина таксономията е подредба на дейностите, които са устойчиви за околната среда и стопанската система, подсети тя. Включването на нуклеарната енергетика посредством делегирания акт на процедура дава опция за достъп до финансиране, защото е тип гаранция за устойчиви действия, които не нанасят вреди на околната среда. „ Всъщност, ние желаеме да декарбонизираме стопанската система “, уточни Пикамал. В същото време специалистът акцентира на особеностите на делегирания акт – той се отнася по едно и също време и за газа и нуклеарната енергетика. Двата бранша не може да бъдат разграничени. „ Предложението не може да бъде променяно. Или би трябвало да се одобри по този начин, както е обещано, или да се отхвърли. Така че, в случай че се одобри от страните членки, те би трябвало да се съгласят да преглеждат нуклеарната енергетика и газа като част от устойчивата стопанска система. От февруари тази година го слагаме в подтекста на полемиката (с Европейска комисия б.р.). Повечето от страните членки на Европейски Съюз не имали никакви проблеми до момента, нито с включването на нуклеарната енергетика и газа в таксономията “, сподели Пикамал. По думите й обаче, „ Сега поразмислиха, поради газа. Не поради нуклеарната енергетика. Трябва да се вземе поради, че нуклеарна енергетика и газа са дружно. Не може да се разделят. Така че в този момент сме в обстановка, в която спомагателният делегиран акт за таксономията би трябвало да се интерпретира като цяло “, съобщи тя. В същото време специалистът дефинира това като „ един догматичен метод “ изключително за нуклеарната енергетика и изясни, че към този момент доста мъчно е да се води тази полемика. По думите на Пакамал, в случай че делегираният акт не бъде признат от Европейския парламент, финансирането на нуклеарни мощности в бъдеще ще е доста мъчно. Елина Теплински (Пилсбъри) от своя страна бе безапелационна, че таксономията би трябвало да е основана на науката. Тя изрази оптимизъм, че без значение от това дали ще бъде признат или не делегираният акт, нуклеарната енергетика ще продължи да се развива. Развитие единствено със 100% ВЕИ и газ няма да е задоволително, уточни Теплински и изрази оптимизъм във връзка предстоящото решение на Европарламента. Според Алиша Дънкан (DOE/IFNEC) таксономията не е проблем единствено на Европейски Съюз и обърна внимание на нуждата от съдействие, тъй че нуклеарната енергетика да продължи да се развива. Финансиране В света през днешния ден няма обединен, общоприет модел за финансиране на нуклеарни планове. Няма подобен модел и за многостранна поддръжка, защото финансирането на нуклеарни планове е доста сложна задача. Затова преди всичко е страната, уточни от своя страна Джордж Боровас (Hunter Andrews Kurth LLP). Според Боровас, първо би трябвало да бъде развита конструкция на държавна поддръжка. На идващ стадий би трябвало да се премине към търсене на решения за развиване на подобаващ нуклеарен план и финансиране на снабдители. Това обаче към момента не е задоволително. Затова би трябвало да бъдат създадени и модели за разпространяване на риска и търсене на вложители. Първо би трябвало да помислите за банките, уточни Боровас. „ Банките мислят за риска. Те преценят риска, пробват се да го минимизират. Преценяват целия риск и, когато не виждат никакъв подобен, тогава може да провиснал заем. Инвеститорите би трябвало да имат поради това – по какъв начин да минимизират риска в един план “, изясни той, наблягайки преди всичко за културата на сигурност. Експертът обърна внимание, че през цялото време би трябвало да се тръгне с работен план и референтни проекти. Според него от изключително значение е и управлението на плана и то по този начин, че да е в синхрон с вложители и реализатори и способства за положителната конструкция на плана. Експертът обърна внимание и на работата с регулаторният орган, изключително в процеса на лицензиране на всеки стадий от развиването на плана. Той беше безапелационен, че страната и сдруженията би трябвало да са единни и доста дейни в подпомагането. Боровас беше безапелационен – позицията и поддръжката на държавното управление би трябвало да е доста ясна, да има финансова отговорност. „ Държавата би трябвало да има позиция като участник, който обезпечава гаранции. Трябва да има отговорност и за регулаторния режим. Всички банки доста деликатно гледат кой поема отговорността, какви са гаранциите. Регулаторът би трябвало да е самостоятелен, само че би трябвало да се знае какъв е процеса. Какво се чака в бъдеще. Въпросът за репутацията е доста значим за финансовите институции. Проектите би трябвало да имат водач “, безапелационен бе Боровас. Алиша Дънкан от своя страна акцентира на компетентността на регулаторния орган, тъй че да може да се оправи с възможни усложнение. Особено внимание съгласно нея би трябвало да се насочи и към проблемите с горивото. Проектите би трябвало да са добре структурирани, да е обезпечена държавна помощ, тъй че да са банкируеми, уточни от своя страна Елина Теплински. Най-важно е да се разбере какво е нуклеарната енергетика и какво се финансира, каква инфраструктура обгръща, уточни още тя. По думите й с изключение на нуждата от държавна поддръжка е належащо да има и допустимо различно финансиране, обвързано с задачите на декарбонизацията. Новите условия, изключително в подтекста на войната в Украйна още веднъж слагат въпроса за енергийната сигурност и извеждат нуклеарната енергетика преди всичко, уточни от своя страна някогашният енергиен министър и сегашен специалист от МААЕ Милко Ковачев. Условията за финансиране на нуклеарни мощности в света са изменени, регистрира от своя страна ръководителят на „ Булатом “ Богомил Манчев. Очевидно е, означи той, че банките не преглеждат това финансиране като изключително привлекателно. В същото време без нуклеарната енергетика декарбонизацията е невъзможна. Политическата класа от целия свят би трябвало да помогне, прикани той. „ До 2050 година България би трябвало да построи 4 нуклеарни блока по 1000 МВт, които да бъдат разпределени във времето по двойки. Това ще ни разреши да реализираме беземисионна енергетика “, заключи ръководителят на „ Булатом “.