Си Дзинпин ли е виновен за икономическия упадък на Китай?
Усилията на Си Дзинпин да промени икономическия модел на Китай са изправени пред съществени провокации напоследък.
Китайската стопанска система, възлизаща на $18 трилиона, се забавя, а измежду основните проблеми са фактори като скептицизмът на потребителите, усложненията в износа, спадът на цените и високата безработица измежду младежите.
Country Garden Holdings Co. е покрай несъблюдение на своите 3,000 плана за недвижими парцели, а в Zhongzhi Enterprise Group Co. – огромна банка в сянка – породиха митинги.
Тези проблеми са свързани с задачата на президента Си да се откаже от напредък, учреден на дълга. Въпреки рецесията в бранша на недвижимите парцели бяха подхванати лимитирани ограничения за намаляване на последствията от нея, което накара огромни финансови институции като JPMorgan, Barclays и Morgan Stanley да понижат прогнозите си за растежа под държавната цел от 5%.
Чуждестранните вложители изтеглят средства заради опасения за икономическата непоклатимост на Китай. Освен това президентът Байдън назова китайската стопанска система “ “, което контрастира с неговия метод за стимулиране на американската стопанска система, до момента в който Си се концентрира върху спирането на зависимостта на Китай от спекулативни недвижими парцели и планове с ниска възвръщаемост.
Икономическите философии на Китай и Съединени американски щати се разминават
Икономическият конфликт трансформира капиталовите потоци, което може да повлияе на възхода на Китай в съпоставяне със Съединени американски щати. Си има за цел да разсее икономическите опасности в Китай, само че неговият въздържан метод за стимулиране може да подкопае публичното доверие.
Китай е изправен пред “ “, защото несигурността на растежа се самоизпълнява, а дефлацията може да докара до застоялост, която да попречи на бъдещия напредък.
Ако международните пазари изпаднат в суматоха, сривът в Китай може да докара до навсякъде отдръпване на вложителите. Смята се, че другите стопански подходи се демонстрират в номиналния напредък на Брутният вътрешен продукт, който към този момент е в интерес на Съединени американски щати заради усилването на $.
Китай предизвиква растежа в области като електрическите автомобили, възобновимата сила и високотехнологичното произвеждане. Въпреки строгите икономии се отделят средства за стимулиране на тези браншове.
Услугите като пътувания и заведения за хранене се възвърнаха след блокирането, създавайки работни места и облекчавайки опасенията за безработица. Тези браншове обаче не могат да компенсират забавянето от рецесията в бранша на недвижимите парцели.
Правителството на Си подхваща ограничения, като да вземем за пример разноски за инфраструктура и понижаване на лихвените проценти, само че са нужни по-съществени интервенции, с цел да се увеличи доверието на потребителите.
Сътресенията в бранша на недвижимите парцели се отразяват на обвързваните с него браншове, което води до спад в благосъстоянието на семействата.
Многобройните цели на Си включват поддържане на финансова непоклатимост, национална сигурност, попречване на опасности и надзор на замърсяването на околната среда наред с икономическия напредък.
Докато формалните лица се застъпват за поддръжка на корпоративния бранш за обезпечаване на претовареност, някои оферират директно стимулиране на потребителите.
Предпазливият метод на Си има за цел да избегне несъразмерния фискален недостиг. Балансът сред стимулирането на стопанската система и поддържането на фискална дисциплинираност е предизвикателство.
Приоритетите на Си включват дълготраен стопански напредък, ръководство на риска и екологична резистентност. Местните управляващи се предизвикват да балансират сред финансовата дисциплинираност и поддръжката за растежа. Възможни са смели дейности, само че се регистрират и политическите опасности. Администрацията на Си е изправена пред въпроса какъв брой стопански спад може да понесе.
Наблюдателите чакат по-скоро целенасочена поддръжка за предприятията и лимитирани ограничения за повишение на настроенията, в сравнение с пълномащабни тласъци. Освен това се счита, че готовността за увеличение на фискалния недостиг може да се промени, в случай че икономическите действителности го изискват.
Източник: Bloomberg
