ЕК отчита нужда от подобряване на образованието в България
Усилията на България да осъвремени просветителната система не престават, само че подобряването на качеството и приложимостта на пазара на труда остават предизвикателство. Това сочи оценка на Европейската комисия, показана през днешния ден.
Демографските трендове и увеличаващият се дефицит на умения демонстрират, че България би трябвало да вложи повече в образованието на жителите. Нуждата от повишение на уменията на възрастните е огромна, само че присъединяване в образованията за възрастни е едва, се добавя в документа. Престижът на преподавателската специалност у нас е невисок, а преподавателите застаряват, добавя Европейска комисия и предлага нарастване на заплатите в тази област.
Данните за нашата страна демонстрират, че за последното десетилетие броят на напусналите прибързано учебно заведение е намалял с две на 100, само че към момента остава малко над междинното в Европейски Съюз. Значително по-слабо е присъединяване на българите (2,5 на сто) на възраст 25-64 години в образователни действия по отношение на останалите жители на Европейски Съюз (11,1 на сто). Сред потребностите, посочени от българските учители, е придобиването на умения за преподаване с по-технологични средства.
За Европейски Съюз комисията предлага да бъдат привлечени качествени учители и те да получат нужното, с цел да останат в системата. Отчита се, че към момента финансирането на образованието остава под нивата от преди икономическата рецесия от 2007-2008 година.
Делът на младежите с тапия за висше обучение в Европейски Съюз е повишен от 32,3 на 100 през 2009 година на 40,7 на 100 през 2018 година. Делът на децата, които вървят на учебно заведение от ранна възраст, е повишен от 90,8 на 100 през 2009 година на 95,4 % през 2017 година. Всеки пети 15-годишен европейски възпитаник към момента не може да реши елементарни задания, свързани с четене и броене, се регистрира в отчета.
Демографските трендове и увеличаващият се дефицит на умения демонстрират, че България би трябвало да вложи повече в образованието на жителите. Нуждата от повишение на уменията на възрастните е огромна, само че присъединяване в образованията за възрастни е едва, се добавя в документа. Престижът на преподавателската специалност у нас е невисок, а преподавателите застаряват, добавя Европейска комисия и предлага нарастване на заплатите в тази област.
Данните за нашата страна демонстрират, че за последното десетилетие броят на напусналите прибързано учебно заведение е намалял с две на 100, само че към момента остава малко над междинното в Европейски Съюз. Значително по-слабо е присъединяване на българите (2,5 на сто) на възраст 25-64 години в образователни действия по отношение на останалите жители на Европейски Съюз (11,1 на сто). Сред потребностите, посочени от българските учители, е придобиването на умения за преподаване с по-технологични средства.
За Европейски Съюз комисията предлага да бъдат привлечени качествени учители и те да получат нужното, с цел да останат в системата. Отчита се, че към момента финансирането на образованието остава под нивата от преди икономическата рецесия от 2007-2008 година.
Делът на младежите с тапия за висше обучение в Европейски Съюз е повишен от 32,3 на 100 през 2009 година на 40,7 на 100 през 2018 година. Делът на децата, които вървят на учебно заведение от ранна възраст, е повишен от 90,8 на 100 през 2009 година на 95,4 % през 2017 година. Всеки пети 15-годишен европейски възпитаник към момента не може да реши елементарни задания, свързани с четене и броене, се регистрира в отчета.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ