Херпесът, бременността и твоето дете
Усещаш парене, болежка, изтръпване по кожата в интимната област в продължение на няколко дни. След известно време на това място стартират да се образуват везикулки с зачервена поставка. Мехурчетата се пукат и се образуват пустулки, след което те се покриват с коричка и на мястото на лезията още веднъж се развива здрава кожа. Това е класическото протичане на гениталната херпесна зараза.
Тя се предизвиква от вирус, наименуван Herpes Simplex Virus (HSV), и можеш да се заразиш с него при директен контакт с човек, притежател на вируса. Това значи, че херпесната зараза е полово излъчено заболяване, което може да докара до затруднения при бременните .
Херпесната зараза става все по-разпространена в развитите страни. Например съгласно статистически изследвания HSV-2 серопозитивните бременни в Канада са към 17%. Други изследвания демонстрират, че неонаталната зараза с HSV доближава до 1 на 3500 живородени деца в Съединени американски щати. Това демонстрира какъв брой значима става инфекцията и значимостта за изключително внимание на бременна с клинична изява на инфекцията.
Неонаталният херпес значи придобиване на инфекцията по време или към времето на родоразрешаване по натурален път. Тогава бебето има директен контакт с инфектирания фамилен канал на майката. За диагнозата насочва развиване на клинична картина у новороденото след 48-мия час от раждането.
От друга страна, вродената херпесна зараза на плода е доста рядко заболяване, което съставлява заразяване на плода още до момента в който той се намира в матката, т.е. по време на вътреутробното му развиване. Този метод на придобиване на болестта е част от групата положения, които образуват TORCH инфекциите (токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус и херпес симплекс).
Клиничната картина при неонаталния и вродения херпес се доминира от три вида развиване на заболяването според от сериозността: 1. Засягане на кожата, очите и устната кухина; 2. Засягане на нервната система под формата на енцефалит ; 3. Дисеминирана болест със смъртност над 90% при липса на лекуване.
В случаите, когато има подозрения за херпесна зараза у плода или новороденото мощно се предлага консултация с инфекционист или педиатър и започване на антивирусна терапия с ацикловир.
Инфекцията на бременната с херпес може да се опише по следните два метода: 1. Според стадия на инфекцията: първи клинично диагностициран епизод на инфекцията или следващ епизод на рекурентна инфекция; 2. Според имунния статус на бременната: първична зараза (антитяло отрицателна серология за HSV-1 и HSV-2 или непървична (наличие на антитела против вируса).
Определянето на инфекцията по този метод е значима, тъй като въздействието й върху бременността и плода е друго според от това дали става въпрос за първична, първи клинично диагностициран епизод или непървична, епизод на рекурентна зараза.
Най-голям риск крие сдобиването с херпесна зараза през третия триместър от бременността и когато бременната бъде инфектирана за първи път, т.е. настъпване на първична зараза. Времето от инфектирането до раждането не е задоволително дълго, с цел да може майчиният организъм да стартира на образува защитни IgG антитела против херпесния вирус. По този метод плодът остава беззащитен против инфекцията по време на родоразрешението по натурален път.
Друг метод да се болести плодът е херпесният вирус да премине през плацентарната преграда. В подобен случай се развива многоорганно засягане на фетуса, особено за TORCH инфекциите. Това се показва в данни за микроцефалия, хепатоспленомегалия (големи размери на черния дроб и далака) и интраутеринна ретардация.
Поведението при първична херпесна зараза по време на третия триместър на бременността е родоразрешението да е посредством цезарово сечение , с цел да се избегне контактът на плода с инфектирания фамилен канал. Добра вметка е, че провеждането на цезарово сечение като прийом да се избегне контактът на плода с вируса не е дейно, в случай че има съществуване на спукан околоплоден мехур за повече от 4 часа.
Свързани публикации.. Генитален херпес – изява и дълготрайност 0 Нова ваксина потиска гениталния херпес вирус 2 Херпес симплекс – 90% от хората са носители 0 Рекурентната зараза с херпесен вирус, въпреки това, не е толкоз рискова за бременността. Дори по време на износването да се прояви следващ епизод с изразена клинична картина на болестта, организмът на бременната към този момент е построил протективни IgG антитела против вируса, които пасивно минават през плацентата и пазят плода.
Все отново е значимо да се спомене, че рекурентен епизод с дейна кожна лезия по време на раждане води със себе си риск от 2-5% за предаване на инфекцията и на новороденото.
Затова целесъобразното държание при рекурентна херпесна зараза по време на бременност е приемането на антивирусни лекарства. Ацикловир или валицикловор могат да се употребяват за лекуване на дейни кожни лезии след 36-та гестационна седмица .
Лечението понижава внезапно предаването на инфекцията на фетуса и потребността от цезарово сечение . Стандартните дози за препаратите са следните: ацикловир 400мг по три таблетки на ден или 200мг, одобряван четири пъти дневно или валацикловир два пъти на ден по 500мг от 36-та гестационна седмица до раждането.
Превенцията остава най-хубавият метод да запазим здравето си и да осигурим удобно протичане на бременността. Ако се откри, че сътрудникът е серопозитивен или е притежател на инфекцията, а бременната не е, то тогава най-добре е да се прекрати всевъзможен сексуален контакт. Друг вид е приемът на антивирусен медикамент от колегата и потреблението на бариерни контрацептиви (например презервативи ).
Тази публикация има за цел да усили здравната ти просвета и не предизвиква самолекуването. При съществуване на признаци постоянно предлагам допитване до експерт със компетентност акушерство и гинекология. 5498
Тя се предизвиква от вирус, наименуван Herpes Simplex Virus (HSV), и можеш да се заразиш с него при директен контакт с човек, притежател на вируса. Това значи, че херпесната зараза е полово излъчено заболяване, което може да докара до затруднения при бременните .
Херпесната зараза става все по-разпространена в развитите страни. Например съгласно статистически изследвания HSV-2 серопозитивните бременни в Канада са към 17%. Други изследвания демонстрират, че неонаталната зараза с HSV доближава до 1 на 3500 живородени деца в Съединени американски щати. Това демонстрира какъв брой значима става инфекцията и значимостта за изключително внимание на бременна с клинична изява на инфекцията.
Неонаталният херпес значи придобиване на инфекцията по време или към времето на родоразрешаване по натурален път. Тогава бебето има директен контакт с инфектирания фамилен канал на майката. За диагнозата насочва развиване на клинична картина у новороденото след 48-мия час от раждането.
От друга страна, вродената херпесна зараза на плода е доста рядко заболяване, което съставлява заразяване на плода още до момента в който той се намира в матката, т.е. по време на вътреутробното му развиване. Този метод на придобиване на болестта е част от групата положения, които образуват TORCH инфекциите (токсоплазмоза, рубеола, цитомегаловирус и херпес симплекс).
Клиничната картина при неонаталния и вродения херпес се доминира от три вида развиване на заболяването според от сериозността: 1. Засягане на кожата, очите и устната кухина; 2. Засягане на нервната система под формата на енцефалит ; 3. Дисеминирана болест със смъртност над 90% при липса на лекуване.
В случаите, когато има подозрения за херпесна зараза у плода или новороденото мощно се предлага консултация с инфекционист или педиатър и започване на антивирусна терапия с ацикловир.
Инфекцията на бременната с херпес може да се опише по следните два метода: 1. Според стадия на инфекцията: първи клинично диагностициран епизод на инфекцията или следващ епизод на рекурентна инфекция; 2. Според имунния статус на бременната: първична зараза (антитяло отрицателна серология за HSV-1 и HSV-2 или непървична (наличие на антитела против вируса).
Определянето на инфекцията по този метод е значима, тъй като въздействието й върху бременността и плода е друго според от това дали става въпрос за първична, първи клинично диагностициран епизод или непървична, епизод на рекурентна зараза.
Най-голям риск крие сдобиването с херпесна зараза през третия триместър от бременността и когато бременната бъде инфектирана за първи път, т.е. настъпване на първична зараза. Времето от инфектирането до раждането не е задоволително дълго, с цел да може майчиният организъм да стартира на образува защитни IgG антитела против херпесния вирус. По този метод плодът остава беззащитен против инфекцията по време на родоразрешението по натурален път.
Друг метод да се болести плодът е херпесният вирус да премине през плацентарната преграда. В подобен случай се развива многоорганно засягане на фетуса, особено за TORCH инфекциите. Това се показва в данни за микроцефалия, хепатоспленомегалия (големи размери на черния дроб и далака) и интраутеринна ретардация.
Поведението при първична херпесна зараза по време на третия триместър на бременността е родоразрешението да е посредством цезарово сечение , с цел да се избегне контактът на плода с инфектирания фамилен канал. Добра вметка е, че провеждането на цезарово сечение като прийом да се избегне контактът на плода с вируса не е дейно, в случай че има съществуване на спукан околоплоден мехур за повече от 4 часа.
Свързани публикации.. Генитален херпес – изява и дълготрайност 0 Нова ваксина потиска гениталния херпес вирус 2 Херпес симплекс – 90% от хората са носители 0 Рекурентната зараза с херпесен вирус, въпреки това, не е толкоз рискова за бременността. Дори по време на износването да се прояви следващ епизод с изразена клинична картина на болестта, организмът на бременната към този момент е построил протективни IgG антитела против вируса, които пасивно минават през плацентата и пазят плода.
Все отново е значимо да се спомене, че рекурентен епизод с дейна кожна лезия по време на раждане води със себе си риск от 2-5% за предаване на инфекцията и на новороденото.
Затова целесъобразното държание при рекурентна херпесна зараза по време на бременност е приемането на антивирусни лекарства. Ацикловир или валицикловор могат да се употребяват за лекуване на дейни кожни лезии след 36-та гестационна седмица .
Лечението понижава внезапно предаването на инфекцията на фетуса и потребността от цезарово сечение . Стандартните дози за препаратите са следните: ацикловир 400мг по три таблетки на ден или 200мг, одобряван четири пъти дневно или валацикловир два пъти на ден по 500мг от 36-та гестационна седмица до раждането.
Превенцията остава най-хубавият метод да запазим здравето си и да осигурим удобно протичане на бременността. Ако се откри, че сътрудникът е серопозитивен или е притежател на инфекцията, а бременната не е, то тогава най-добре е да се прекрати всевъзможен сексуален контакт. Друг вид е приемът на антивирусен медикамент от колегата и потреблението на бариерни контрацептиви (например презервативи ).
Тази публикация има за цел да усили здравната ти просвета и не предизвиква самолекуването. При съществуване на признаци постоянно предлагам допитване до експерт със компетентност акушерство и гинекология. 5498
Източник: puls.com
КОМЕНТАРИ