Фискалният съвет: Еврозоната не води със себе си скок на цените
Усещането за общо нарастване на цените при влизане в еврозоната постоянно е по-скоро психическо, в сравнение с действително. Това е заключението от разбор на Фискалния съвет, в който се преглеждат харомонизираните средногодишни инфлационни ставки на няколко източноевропейски страни 3 години преди и 3 години след еврото.
Преди въвеждането на еврото мощно се е повишила инфлацията в Естония, умерено - в Словения, Словакия и Хърватия, а " негативно до умерено " - в Латвия.
Politico: Цените в Хърватия скочиха поради еврото, заплатите - още повече
Страната има значимо обръщение към българите: " Спокойно! "
През първата година инфлацията се е повишила в 3 страни - Словакия (1,3%), Естония (2,4%) и Латвия (0,7%), до момента в който в три други е намаляла - Словакия (-3%), Литва (-0,9%) и Хърватия (-2,1%).
" През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възобновяване на умерените равнища във всичките 6 страни. Въпреки повишените равнища в Хърватия, данните демонстрират действително по-ниска инфлация от интервала директно преди приемане на еврото ", показват специалистите от самостоятелната аналитична конструкция към Народното събрание, управлявана от Симеон Дянков.
Ето цялостните данни:
Хармонизирана средногодишна инфлация (%)
Държава (година на присъединяване) T-3 T-2 T-1 T (непосредствено преди влизане) T+1 (1 година след влизане) T+2 T+3 Словения – 2007 5,7 3,7 2,4 2,5 3,8 5,5 0,9 Словакия – 2009 2,8 4,3 1,9 3,9 0,9 0,7 4,1 Естония – 2011 6,7 10,6 0,2 2,7 5,1 4,2 3,3 Латвия – 2014 -1,2 4,2 2,3 0,0 0,7 0,2 0,1 Литва – 2015 4,1 3,2 1,2 0,2 -0,7 0,7 3,7 Хърватия – 2023 0,8 0,0 2,7 10,6 8,5 4,0 4,4
От Фискалния съвет са безапелационни: " Инфлацията не се предизвиква от самата промяна на валутата, а от действителни фактори като военни спорове с директно въздействие върху страната, индустриални разноски, търсене, енергийни цени и икономическа политика ".
Притеснението пораства
В същото време, показателят на публично напрежение, измерван от Центъра за разбор и спешни връзки и организация " Мяра ", демонстрира растеж през последното тримесечие на 2025 година до стойност 6,76, което го дефинира като " висок, мъчно следени опасности ".
Услугите, чиито цени у нас нарастнаха съвсем двойно преди еврозоната
Търговска далавера или стопански фактори?
" В упованията на българите за общественото и персоналното богатство отчетливо стартират да се натрупват страхове и неустановеност - евентуално и поради прехода от лев към евро. През последното тримесечие доста се покачват отрицателните оценки и упования във връзка с общото богатство на страната. Регистрира се и внезапно повишение на безпокойството във връзка с персоналните финанси. Остава устойчива и преобладаващата тревога за растеж на цените ", показват създателите на изследването.
Преди въвеждането на еврото мощно се е повишила инфлацията в Естония, умерено - в Словения, Словакия и Хърватия, а " негативно до умерено " - в Латвия.
Politico: Цените в Хърватия скочиха поради еврото, заплатите - още повече
Страната има значимо обръщение към българите: " Спокойно! "
През първата година инфлацията се е повишила в 3 страни - Словакия (1,3%), Естония (2,4%) и Латвия (0,7%), до момента в който в три други е намаляла - Словакия (-3%), Литва (-0,9%) и Хърватия (-2,1%).
" През втората и третата година след въвеждането има стабилизация и възобновяване на умерените равнища във всичките 6 страни. Въпреки повишените равнища в Хърватия, данните демонстрират действително по-ниска инфлация от интервала директно преди приемане на еврото ", показват специалистите от самостоятелната аналитична конструкция към Народното събрание, управлявана от Симеон Дянков.
Ето цялостните данни:
Хармонизирана средногодишна инфлация (%)
Държава (година на присъединяване) T-3 T-2 T-1 T (непосредствено преди влизане) T+1 (1 година след влизане) T+2 T+3 Словения – 2007 5,7 3,7 2,4 2,5 3,8 5,5 0,9 Словакия – 2009 2,8 4,3 1,9 3,9 0,9 0,7 4,1 Естония – 2011 6,7 10,6 0,2 2,7 5,1 4,2 3,3 Латвия – 2014 -1,2 4,2 2,3 0,0 0,7 0,2 0,1 Литва – 2015 4,1 3,2 1,2 0,2 -0,7 0,7 3,7 Хърватия – 2023 0,8 0,0 2,7 10,6 8,5 4,0 4,4
От Фискалния съвет са безапелационни: " Инфлацията не се предизвиква от самата промяна на валутата, а от действителни фактори като военни спорове с директно въздействие върху страната, индустриални разноски, търсене, енергийни цени и икономическа политика ".
Притеснението пораства
В същото време, показателят на публично напрежение, измерван от Центъра за разбор и спешни връзки и организация " Мяра ", демонстрира растеж през последното тримесечие на 2025 година до стойност 6,76, което го дефинира като " висок, мъчно следени опасности ".
Услугите, чиито цени у нас нарастнаха съвсем двойно преди еврозоната
Търговска далавера или стопански фактори?
" В упованията на българите за общественото и персоналното богатство отчетливо стартират да се натрупват страхове и неустановеност - евентуално и поради прехода от лев към евро. През последното тримесечие доста се покачват отрицателните оценки и упования във връзка с общото богатство на страната. Регистрира се и внезапно повишение на безпокойството във връзка с персоналните финанси. Остава устойчива и преобладаващата тревога за растеж на цените ", показват създателите на изследването.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ