Усещането за край е много важно. Да знаеш, че нещата

„ Усещането за край е доста значимо. Да знаеш, че нещата свършват и телата ни имат граници, е в действителност част от устрема към живот, не е апокалиптика. Усещането за край е в основата на това да живееш свястно, интензивно, с обич към всичко, което ще ни напусне. А би трябвало да го мислим и по този начин – към всичко, което ние ще напуснем. Защото светът ще си остане. “
Г. Господинов пред сп. EVA, 2020 година 1. В първото си изявление с Георги Господинов, което направих през 2013 година, той сподели: „ Да си печален е доста човешко възприятие. Нормално качество и естествено положение. На мен ми се споделя за нещата, за които не се приказва доста “. Прави го и в преди малко излезлия си разказ „ Градинарят и гибелта “ с логото на „ неговото “ издателство – „ Жанет 45 “.2. В края на 2023-та, годината, когато точно на 24 май получи „ Букър “ за „ Времеубежище “, Георги Господинов се раздели с татко си и „ Градинарят и гибелта “ е за тази разлъка.3. В книгата се смесват парчета живот, болежка, има автоцитати и цитати от Омир, Епикур, Александър Геров, Андерсен, Петрарка, Монтен, Рилке, Дилън Томас, Зенон. Самият Господинов се колебае за жанра – дали това е елегичен разказ, разказ спомен или разказ градина.4. Градинарят е татко му, тъй като в последните години буйно се е грижил за голяма цветна, зеленчукова и овощна градина. Но и тъй като е като всеки от нас, а всеки посява нещо през живота си – деца, кариера, ветрове, думи напразно, домати.   5. Няма нищо ужасно, обичал да повтаря бащата, когато болките почнали да се обаждат. „ Няма нищо ужасно “ се споделя книгата на Джулиан Барнс, излязла на български през 2008 година (ИК „ Обсидиан “), в която за гибелта се приказва с любознанието на откривател и даже с възприятие за комизъм. Написана без горест някъде към Гринуичкия меридиан. Тук сме други.6. В книгата си „ Един вещател ми сподели “ (ИК „ Колибри “) италианският публицист и странник Тициано Терцани отбелязва, че актуалният човек – принадлежащ към Златния милиард въпреки всичко – се среща рядко със гибелта и че тя е стеснение – никой не знае какво да прави с труп. В „ Градинарят и гибелта “ Георги Господинов не „ прави “, той извървява пътя на раздялата с деликатност и обич към индивида, който си потегля и оставя след себе си градина, куче, деца, празни буркани в мазето, брачна половинка, която от своя страна не знае какво да прави с облеклата му и продължава да ги пере всяка седмица.7. Двайсети век е първият, в който бащите умират преди майките. Вижте какво става в приказките – там е цялостно с мащехи. Повечето ми приятелки към този момент имат единствено майки…8. Г. Господинов написа: „ Цялата международна литература, българската не прави изключение, възпява майката и написа кафкиански горчиви писма до бащата “. И основава облика на татко си – надалеч от съвършенството, постоянно отсъстващ, висок, несбъднат заради беднотия баскетболист, повествовател, подигравателен, несантиментален, въстаник без идея или пък да, уволняван или напускащ заради противоречие, човек, който по времето на соца постоянно успявал да вземе здравна записка на 9 септември, с цел да не взе участие в манифестацията и демонстративно излизал да пече чушки на балкона „ по едни остарели гащи “. А след соца съумял да провали всеки от бизнесите, които започвал. Могъщ като Атлас за синовете си.9. Мнозина, които са изгубили родител, пазят някакви дреболии от него. Спомням си, че актрисата Л. М. пазеше портмонето с дребни монети на майка си. Всеки – през болежка и тръни, намира или най-малко търси своя метод да оцелее след раздялата. Георги Господинов има преимуществото да владее думите.10. Корицата на книгата припомня научните рисунки – превъзходна работа на Люба Халева. Но би трябвало да прочетете 213-те страници, с цел да разберете за какво е този лук и какво е поникнало от него – дали е тояжка за подпиране, неслучил се бизнесплан, инициал, гибелта на градинаря или животът на посятото от него?