Експеримент показа къде храната е най-евтина - България, Румъния, Турция или Гърция
Усещането на хората у нас за цените на главните хранителни артикули е, че те непрекъснато се качват. Експеримент на Нова тв сподели, че в случай че си купим 10 съществени хранителни продукта от България, Румъния, Гърция и Турция, цените у нас са съвсем същите като тези по най-популярните измежду българите пазари в Румъния и Турция, до момента в който в Гърция излиза най-скъпо.
_%20271x%20502.png )
Нищо не ме изненадва от направеното изследване. Единственото, което не е регистрирано, е качеството. В Гърция е по-качествена храната. У нас инфлация се регистрира, само че не се регистрира сезонното повишаване на цените, както и спекулата на търговците. Освен това ние през зимата тръгнахме да ядем пресни зеленчуци, които са от парници и са по-скъпи. Вместо да ядем зимно зеле, моркови, ряпа и туршии, ние купуваме пресни зеленчуци.
Това разяснява пред Нова тв доцент доктор Огнян Боюклиев, от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
Цената на маслото скача, тъй като има в Европа дефицит на мляко. В Западна Европа съумяха да пресекат епидемията от наследник език и това понижи добивите на мляко. А ние сме вносители на млечни артикули, разяснява той.
Ние в България главната ни част от земите са заети със зърнени култури и ги изнасяме. А би трябвало това зърно да го трансформираме във фураж, с цел да имаме обичайни български млечни и месни артикули. Тогава ще бъде обаче и по-скъпо, тъй като качествената храна е скъпа, изясни той.
_%20270x%20437.png )
То даже и хляба, който ядем, е импорт. Хлябът се прави от подготвени смески, цялостни с подобрители, химия, набухватели. Така е, тъй като съвсем не останаха фурни ни хлебопекарни, разчитаме на фабрики, уточни той.
Добрата вест е, че в Европа палмовото масло се лимитира. Но и при него има редица неща, които не са добре. Например палмовото маскло в Швейцария е неразрешено на пазара, само че те пък създават шоколади за експорт и влагат палмово масло. Т.е. възбраната е единствено локална, само че не и за експорт, разяснява той.
Болката е във веригите за хранителни артикули. Направено е проучване, съгласно което в случай че френско семейство си напазари артикули за 100 евро, единствено 14 евро от тях отиват при първичния производител. 31 евро отиват при преработвателите. 34 евро отиват за търговците. Оказва се, че у нас над 90% от плодовете и зеленчуците са импорт. И по този начин идва изкривяването. Освен това френските фермери освен създават, те постоянно са и преработватели и търговци, до момента в който у нас не е по този начин, разяснява той.
У нас би трябвало да има обществена стратегия, която да подкрепя хората, които са в потребност, само че не и да натискаш пазара с изкуствени цени и да го изкривяваш. Не може да се натискат цените, а да се събират налози и да се разпределят вярно. Ето, в Турция има купони за самун. Хлябът не трябва да е на ниска цена, а първокласен, разяснява той.
Нищо не ме изненадва от направеното изследване. Единственото, което не е регистрирано, е качеството. В Гърция е по-качествена храната. У нас инфлация се регистрира, само че не се регистрира сезонното повишаване на цените, както и спекулата на търговците. Освен това ние през зимата тръгнахме да ядем пресни зеленчуци, които са от парници и са по-скъпи. Вместо да ядем зимно зеле, моркови, ряпа и туршии, ние купуваме пресни зеленчуци.
Това разяснява пред Нова тв доцент доктор Огнян Боюклиев, от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
Цената на маслото скача, тъй като има в Европа дефицит на мляко. В Западна Европа съумяха да пресекат епидемията от наследник език и това понижи добивите на мляко. А ние сме вносители на млечни артикули, разяснява той.
Ние в България главната ни част от земите са заети със зърнени култури и ги изнасяме. А би трябвало това зърно да го трансформираме във фураж, с цел да имаме обичайни български млечни и месни артикули. Тогава ще бъде обаче и по-скъпо, тъй като качествената храна е скъпа, изясни той.
То даже и хляба, който ядем, е импорт. Хлябът се прави от подготвени смески, цялостни с подобрители, химия, набухватели. Така е, тъй като съвсем не останаха фурни ни хлебопекарни, разчитаме на фабрики, уточни той.
Добрата вест е, че в Европа палмовото масло се лимитира. Но и при него има редица неща, които не са добре. Например палмовото маскло в Швейцария е неразрешено на пазара, само че те пък създават шоколади за експорт и влагат палмово масло. Т.е. възбраната е единствено локална, само че не и за експорт, разяснява той.
Болката е във веригите за хранителни артикули. Направено е проучване, съгласно което в случай че френско семейство си напазари артикули за 100 евро, единствено 14 евро от тях отиват при първичния производител. 31 евро отиват при преработвателите. 34 евро отиват за търговците. Оказва се, че у нас над 90% от плодовете и зеленчуците са импорт. И по този начин идва изкривяването. Освен това френските фермери освен създават, те постоянно са и преработватели и търговци, до момента в който у нас не е по този начин, разяснява той.
У нас би трябвало да има обществена стратегия, която да подкрепя хората, които са в потребност, само че не и да натискаш пазара с изкуствени цени и да го изкривяваш. Не може да се натискат цените, а да се събират налози и да се разпределят вярно. Ето, в Турция има купони за самун. Хлябът не трябва да е на ниска цена, а първокласен, разяснява той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ