Усещането, че законът е врата в полето, през която минават

Усещането, че „ законът е врата в полето, през която минават единствено баламите ” мъчно ще ни напусне. Недоверието във върховенството на закона и настъпването на рецесия на държавността са най-големите опасности пред развиването на страната. Това стана ясно на конференция в УНСС, на която бяха показани резултатите от националното експертно изследване „ Десетте най-важни риска пред развиването на България за идващите 10 години “. Проучването бе осъществено от екип в състав: доцент Янко Христозов – зам. ректор на УНСС, проф. Борислав Борисов, доктор Валентин Съйков – ръководител на „ Гражданска самодейност България 2050 “.

Във въпросника за проучването са били включени общо 32 риска, разграничени на шест категории съгласно сферите на публичния живот, към които се отнасят: стопански, обществени, вътрешнополитически, екологични, софтуерни, геополитически. Някои от рисковете попадат стопроцентово в своите категории, други са гранични, сподели Съйков.

Рисковете свързани с политическата система и институциите са много по-широкообхватни от въпросите, избрани като вътрешнополитически. Много от обществените опасности също не се вписват единствено в една категория. Те са свързани със усилване на дезинформацията и операцията на публичното мнение, поддържане на недопустимо високо равнище на корупцията, задълбочаваща се обществена поляризация на обществото. Това разяснява Валентин Съйков и добави, че според от действието на институциите са и някои от икономическите опасности, изключително усложнения във действието на пенсионната и социално-осигурителната система, задълбочаване на районните разлики, поддържане на висок бюджетен недостиг и изпадане в дългова рецесия.

Всъщност, като се изключат климатичните промени, съвсем няма риск от изследваните, към който работата на институциите да няма някакво отношение. Трябва да се означи, че даже и там, където страната има скромни благоприятни условия за позитивна интервенция, нейните негативни дейности и бездействия задълбочават проблемите в по-голяма степен, в сравнение с биха съдействали за разрешаването им. Такива са по-нататъшното утежняване на демографската обстановка в страната, утежняване качеството на естествената среда, провокирано от човешка активност, софтуерното закъснение на България по отношение на останалите страни от Европейски Съюз, закъснение в темповете на икономическо развиване.

Фундаменталният въпрос за демографската рецесия у нас този път е отстъпил няколко места надолу и заема шеста позиция в класацията на специалистите. Това никога не трябва да се възприема като подценяване на казуса, още по-малко като оценка за някаква позитивна наклонност. Влошаването на демографската обстановка върви ръка за ръка с два други високо оценени риска: нереформираност и неефективност на системата на опазването на здравето – на второ място и утежняване на системата на образованието – на седмо място.

Съвсем директна е взаимната взаимозависимост сред демографската рецесия и четири риска, заемащи местата директно след първата десетка: усложнения във действието на пенсионната и социално-осигурителната система (№11), недостиг на работна мощ, в това число на гении за високотехнологичните браншове и научно-изследователската и развойна активност (№12), задълбочаване на районните разлики (№14) и задълбочаваща се обществена поляризация на обществото (№15).

Демографията има отношение и към останалите социално-икономически опасности, а и към силата или слабостта на въоръжените ни сили. Затова тя би трябвало да остане в центъра на публичното внимание, тъй като без задоволително на брой добре готови фрагменти никой характерен проблем не може да бъде решен.

Топ 10

Недоверие във върховенството на закона
Масовото чувство, че законът не се ползва еднообразно за всички, води до институционална ерозия, отлив на вложения и продължаваща емиграция на младите и образованите хора.
Корените на това съмнение са в политическата интервенция в правосъдната власт, неналичието на бистрота в активността на прокуратурата, невъзможността да се сътвори самостоятелен антикорупционен орган.Нереформираност и неефективност на опазването на здравето
Въпреки непрестанно увеличаващите се средства българската здравна система продължава да работи при продължителен финансов и кадрови дефицит. Тя се характеризира с неравномерен достъп и ниска задоволеност на пациентите. Причините могат да се търсят във финансирането на правилото „ брой действия “, а не „ резултати и качество “, в продължаващата емиграция на медицински фрагменти, в неналичието на електронно опазване на здравето и отлагането на националната здравна карта.Засилване на дезинформацията и операцията на публичното мнение
Може да наподобява изненадващо, че този риск се включва в челната тройка, изпреварвайки доста други дълбоки проблеми в обществото. Обяснението е в чувството, че са преминати всевъзможни допустими граници на концентрацията на медиите в ръцете на тесни стопански и политически кръгове и потреблението им за искрено дезинформационни и манипулативни акции. Информационната среда става все по-поляризирана и уязвима към тясно партийни и корпоративни въздействия, което подкопава демократичните процеси и доверието в институциите.Поддържане на високо равнище на корупция
Корупцията ерозира държавните институции, блокира икономическото развиване, демотивира бизнеса и жителите. Контролните органи, които би трябвало да се борят срещу нея, се оказват в тежка взаимозависимост от политическите кръгове, които държат властта. Това води до неравно използване на закона към „ нашите хора “ и към останалите.Криза на държавността
Подкопаването на легитимността на институциите и отводът на жителите да вземат участие в демократичните процеси заплашват основите на държавното ръководство. За това способстват хроничната политическа неустойчивост и неналичието на действителни други възможности на ръководството, корупцията и неналичието на отчетност. Апатията на гласоподавателите от несполучливите опити за излекуване на процесите в страната и слабата гражданска просвета затварят кръга с ниско присъединяване в избори.Влошаване на демографската обстановка
Продължаващият спад на популацията, застаряването и емиграцията водят до ускорено стесняване на работната мощ. Това заплашва с колапс на стопанската система и срив в пенсионно-осигурителната, здравната и просветителната системи. Няма политики, които да противодействат на ниската раждаемост и високата емиграция на младежи. Не се работи за завръщане на българите от чужбина. По-слабо развитите райони не престават да се трансформират в демографски пустини.Влошаване на системата на образованието
Спадащото качество на образованието у нас е дългогодишна наклонност, която се удостоверява и от интернационалните оценения. Недостатъчните умения на завършващите възпитаници и студенти подкопават конкурентоспособността на стопанската система. Българската просветителна система е жертва на управнически опити, които й постановиха икономическия интерес от бройките обучавани, а не от нивото на тяхната подготовка. Това води до ниско качество на образованието и закъснение от софтуерните трендове, липса на връзка сред образованието
и пазара на труда.Климатични промени
Екстремните метеорологични феномени като температурни аномалии, засушавания, наводнения и други се ускоряват от година на година. Те ще усилват икономическите вреди и човешките жертви, в случай че не бъдат овладени. Опасностите идват от незадоволителните адаптационни ограничения и вложения в инфраструктура. Проблемите се усилват от слабата организация за справяне с бедствията и неналичието на просвета за стабилно ръководство на естествените запаси.Геополитически спорове и въздействието им върху България
Като член на Европейски Съюз и НАТО България е въвлечена в борбата сред главните геополитически и геоикономически центрове на мощ в света. Тя носи риска да бъде пострадала от политиките на налагане на наказания и мита, без да може да въздейства изключително върху вземането на решения. Ескалацията на районни и световни спорове може да засегне още по-сериозно стопанската система, сигурността и външната политика на страната. Тревожен фактор в това отношение е зависимостта от външни енергийни и стопански фактори.Лошо положение на инфраструктурата
Износената транспортна, водна и енергийна инфраструктура забавя икономическото развиване и задълбочава районните разлики. Все по-ясно се усещат следствията от ниското равнище на поддръжка и неналичието на стратегическо обмисляне. Те се дължат основно на политизирането на инфраструктурните планове и лимитираното потребление на публично-частни партньорства.