Трипофобия – изненадващо често срещан и неразбран страх
Усещали ли сте в миналото по какъв начин кожата ви настръхва при типа на пчелна пита или цвят на лотос (като на фотографията горе)? Ако да, може да имате една особена уплаха, наречена трипофобия.
Накратко, трипофобията е боязън или омерзение от доста на брой дребни дупки на едно място.
Типичните неща, които задействат уплахата са пчелни пити, ягоди, шушулки със семена от лотос, корали, нарове, мехурчета (например в халба с бира), капчиците при кондензация, очи на инсекти, скотски окраски и други. Дори предмети като скали с присъщи шарки, както и тухли, могат да провокират отблъскващите усеща.
Когато човек с уплахата види едно от тези изображения, той може да изпита разнообразни признаци като настръхване, изпотяване, трептене, сърбеж, боязън, гадене, омерзение и тревога. За разлика от случая с елементарните уплахи обаче, главното възприятие, обвързвано с трипофобията, е по-скоро омерзение, в сравнение с боязън.
Но въпросът дали трипофобията изобщо е действителна уплаха остава горещо обсъждан. В момента трипофобията не е включена в актуалната, пета версия на Диагностично и статистическо управление за психологични разстройства (DSM-5) на Американската психиатрична асоциация.
Съгласно DSM схемата това положение попада в класа „ характерни уплахи “, като боязън от паяци или височини. Специфичните уплахи обаче би трябвало да провокират „ забележителен боязън или безпокойствие “.
За съпоставяне, триптофобията най-често предизвиква възприятие на омерзение, а не на боязън. Това е една от главните аргументи, заради които клиниците странят от това да го считат за същинска уплаха.
Но това не пречи на трипофобията да се трансформира в онлайн сензация със лична страница в Уикипедия, група във Фейсбук и стотици изображения, видеоклипове и изявления в обществените медии.
Учените не са напълно сигурни какво я предизвиква, само че имат някои теории. Най-често срещаните пояснения се основават на еволюцията – тъй като страховете и уплахите постоянно са свързани с заболявания или рискове.
Да вземем да вземем за пример страха от височини: без него нашите предшественици може би в никакъв случай нямаше да се научат да стоят надалеч от рискови скали. По същия метод е допустимо хората да са развили общия боязън от паяци, тъй като доста от тях са отровни, което ни предизвиква да ги заобикаляме.
Например, някои забележими инфекциозни болести – като варицела, скарлатина и някои паразитни инфекции – оставят дребни дупки или подутини по кожата. Отвращението към тях може да работи като сигнален знак да стоим надалеч от инфектираните.
Тази доктрина се основава на обстоятелството, че даже здравите човеци изпитват омерзение към сходни изображения на тези положения – само че единствено хората с трипофобия имат същата реакция и към изображения на дупки в безобидни предмети като мехурчета в чаша с газирана напитка.
В този смисъл положението може да бъде пресилена версия на естествената реакция на признаци или сигнали за паразити или изобщо белези на болести, които бихме желали да избегнем.
Тази доктрина е в сходство с концепцията, че възприятието на омерзение може да бъде адаптивен отговор, с цел да се предпазим от заболявания. Това също би обяснило за какво отвращението, а не страхът, е главният признак на трипофобията и за какво може да се появи и сърбеж по кожата или възприятие, че нещо ни лази.
Друга доктрина – хипотезата за неволна отбрана против дерматоза (IPAD) – допуска, че трипофобията е несъзнателен отговор при типа на изображения, които наподобяват кожни заболявания.
Изследователите слагат тази догадка на тест в изследване от 2017 година, като молят 856 души да прегледат трипофобни картини и да разкрият дали са имат сегашни или са имали минали кожни проблеми.
Те откриват, че хората с анамнеза с кожни проблеми изпитват по-високо равнище на дискомфорт при типа на фотосите спрямо тези без история.
Шарка при скарлатина
Друга известна доктрина е, че трипофобията е обвързвана с омерзение към отровни или по различен метод рискови животни. Синьопръстенният октопод е един образец за мощно отровно създание, което демонстрира шарки от сини кръгове.
Много други отровни животни като медузи, змии и жаби също демонстрират сходни шарки и украски.
Ето за какво, както възприятието на омерзение може да ни защищити от заболяване, трифофобията може да бъде пресилена форма на обикновено омерзение към рискови животни.
В допълнение, една от по-особените теории твърди, че хората с трипофобия не обичат да гледат изображения с дребни, компактно един до различен кръгове, тъй като мозъкът изисква повече О2, с цел да ги обработи. Така отвращението към тези изображения може да бъде методът на мозъка да избегне пренапрежението.
Интересно е, че някои изследвания също откриват връзка сред трипофобията и някои психологични разстройства. Например, едно изследване от 2017 година оповестява, че хората с това положение са по-склонни да имат меланхолия и тревога.
Като цяло обаче е прекомерно рано да се каже по какъв начин се развива трипофобията или какво я причинява; би трябвало да се създадат повече проучвания.
Синьопръстенни октоподи
Тъй като положението не е прието за болест, няма публична диагноза. Единственият метод да разберем дали страдате от него е да се тестваме…
За тези, които се надяват да схванат дали страдат от трипофобия, има доста изображения, публикации и видеоклипове, отдадени на тематиката.
А макар че сега няма публично предложени медикаменти или други лекувания (по същата причина), третирането на други уплахи може да бъде потребно.
Едно от най-популярните лекувания е клинична техника, наречена експозиционна терапия. При този способ страдащите постепенно се излагат на нещата, които провокират тяхното положение, изграждайки по този метод приемливост към тях (защото в процеса привикват с тях и виждат, че не са толкоз страшни).
В случай на трипофобия, това значи излагане на дупчестите изображения. Целта на експозиционната терапия е да се доближи до точка, в която излагането на тласъците към този момент не предизвиква никакви признаци.
