Усещах че трябваше да си поема дълбоко въздух, и пак,

Усещах че трябваше да си поема надълбоко въздух, и отново, и отново. И това, до момента в който тихичко се изкачвахме с кабинковия въжен превоз към върха на Тейде – вулкан, който се издига като корона над остров Тенерифе.

Оглеждайки се в близост, виждах сухия каменист пейзаж под нас, наронен като трохи от тунквана вафла и с сходен цвят. А по-нататък и над нас е синева. Около острова е прегръдката на Атлантическия океан, а нагоре - лазурът на небето.

Почти идилично, само че на някои от пасажерите им беше прилошало. Все отново, за някакви си 8 минути внезапно бяхме изкачили над 1000 метра, с цел да се озовем на 3555 м надморска височина – или с други думи, най-високото място, на което съм бил в живота си. И въпреки всичко се усещам някак виновен, че стигнах толкоз елементарно и мързеливо до такава степен, без пот и драма.

Снимка Wikipedia

Но и го чувствам, всички го усещаме. Въздухът е по-тънък тук, студеният вятър ни брули (добре, че съм с връхни дрехи) и се виждат дребни килимчета от сняг. Не е чудно, веселя се че съумях да се кача през днешния ден, след два дни прогнозата предвиждаше 0 градуса. А единствено през вчерашния ден бях на плажа и се борех несполучливо с вълните, с цел да не ме съборят от сърф борда. Съвсем други проблеми, сякаш в друго измерение. А все един и същи остров.

Намирам се на най-високия връх в Испания, което единствено по себе си е нещо запаметяващо се. Всъщност, лифтът ни откарва в подножието на самият кратер, който е още 100 метра по-нависоко (3718 м) и е нещо като черешката на огромната торта - планината. Кратерът също може да се посети, само че би трябвало първо да резервирате позволение от локалната администрация, тъй като има предел на визитите, и в случай че сте намислили да го вършиме, то добра концепция е да си осигурите място месеци авансово.

Парк Тейде - Снимка Pixabay

Дори и да имах резервация, надали щях да мога да изскача спомагателните 150 метра денивелация, тъй като тук по този начин или другояче всяка стъпка нагоре е сложна. За благополучие, има гид, който може да ви разноски в подножието на кратера и да ви опише всичко, което виждате. Според него Тенерифе бил като цялостен континент, тъй като имало такова многообразие от микроклимати и пейзажи.

Прав е. Аз дори се сещам навръх кой континент ми припомня, само че в умалена версия – Южна Америка. Една кръгова обиколка с кола на острова ще ви преведе през разнородни и чудновати пейзажи, които ще се сменят на всеки няколко километра.

Вулкани, несъмнено, има и в Андите. В северната част на Тенерифе плодородната котловина Ла Оротава припомня удивително на Колумбия - от банановите плантации и палми, пръснати на всички места, през мъгливото и топло време, до обичайна архитектура на старинните къщи и фасади с блестящо изразени прозорци и доста елегантни дървени балкони.

Високо в северозападната част на острова пък има едно селце, наречено Маска, което локалните назовават „ испанското Мачу Пикчу “. Най-вече поради прелестните гледки, сгушено надълбоко в един каньон и една характерна канара, която копира съвсем именитата канара, извисяваща се над античния град на Инките в Перу. Внимание: стигането до него е с доста, доста завои.

Маска - Снимка Wikipedia

Южната част на острова пък е доста суха и съвсем като пустинята Атакама в Чили. Там са съсредоточени и главните курорти на Тенерифе, издигнати най-много с концепцията да притеглят зажднелите за слънце туристи от Северна Европа през зимата. В североизточната част пък е естествен парк Анага, където изумрудено-зеленикави планини се спускат стремително във вълнистият океан, с цел да образуват панорама, която си мислих че е резервирана единствено за крайбрежията край Рио де Жанейро в Бразилия.

Независимо от другите топографии и ландшафти, които можете да откриете, едно нещо е обезпечено - хубавото време. На процедура времето през цялата година е пролетно, вариращо сред 15 и 30 градуса. Тоест, островът е идеална дестинация през цялата година, без значение дали бягате от мраз, или от горещина.

Това, че Тенерифе е в прочут смисъл един микро-латиноамерикански космос, не е инцидентно. Във времената, когато Испания е била огромна отвъдморска империя във притежание на огромна част от Западното полукълбо, Канарските острови са представлявали нужна и комфортна междинна спирка за галеоните, плаващи сред Европа и Америките. Тази вековна обстановка е основала трайни културни и обществени връзки сред островитяните и хората от колониите. Много канарци са емигрирали в Латинска Америка, а след това са се завръщали, а в днешно време пък има огромни емигрантски общности от Венецуела, Куба и други страни. Личи си и в мекия запъхтян локален акцент, който е по-сходен с карибския испански, в сравнение с с твърдия акцент на мадридчани, да кажем.

Но в случай че едно нещо си е като в Испания, това е локалната традиция на винопроизводство. Да – банани и лозя на едно място. Там може да го видите. Всъщност производството на вино си е било значимо от остаряло време, с цел да се зареждат корабите с тази провизия.

А във винарските ферми се е зародила и забавна локална традиция – по този начин наречените гуачинчета. Това са вид домашни заведения за хранене, които наложително би трябвало да посетите, в случай че желаете да опитате от локалната кулинария, вино и гостолюбие.

Произхода на гуачинчетата идва от дълги гоини обратно - когато някой винар не е можел да продаде всичката си продукция, е давал опция на други хора да идват и да пият домашното му вино, а жена му пък е приготвяла локални специалитети, тъй като вино без мезе по никакъв начин не върви. До ден сегашен това е и базисът за съществуването на този вид заведения, които към този момент имат и особено позволение от локалното държавно управление да съществуват, само че по метод, който не е конкуренция за заведенията за хранене. В гуачинчета само може да се сервира вино, и то домашно създадено. Постоянно меню няма, хапва се каквото са приготвили този ден. Автентичните гуачинчета се намират в по-селски зони, и нормално са заобиколени от лозя. Също по този начин работят единствено в избрани месеци, само че с цел да се уверите, че мястото, където сте отишли е достоверно гуачинче (а не ресторант, маркетиращ се като такова) търсете знака “V ” на входа. V-то в тази ситуация значи vino casero (домашно вино).

Всъщност, Тенерифе е неповторимо място и единствено по себе си, и там в последна сметка има малко от Испания, малко от Южна Америка и доста Тенерифе. Например, островът е дом на 140 растения, които могат да се видят само там (дори не и на прилежащи Канарски острови). Най-впечатлени вероятно ще останете от чудноватите и извънземни драконови дървета, които са локална горделивост и знак.

Цялото това многообразие и уникалност обезпечено ще ви остави без мирис. Дори и без да е належащо да се качвате високо над облаците при Тейде.
Текстът е част от бр. 114 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.