Общинските болници: Новата национална здравна карта е незаконна и погрешна!
УС на Сдружението на общинските лечебни заведения (СОББ) обединявайки напъните на общинските лечебни заведения в битката им за битие и защитавайки техните ползи и ползите на популацията, което те обслужват показва безапелационното си противоречие с методиката за правене на Областните здравни карти, а в сходство с това и с направените на такива.
УС на СОББ постоянно е изтъквал, че при всяка една активност в страната би трябвало да се съблюдава върховенството на закона. В тази връзка ние сме съгласни и считаме, че би трябвало да бъде направена Национална здравна карта, тъй като според чл 29 на Закона за лечебните заведения „ Потребностите на популацията от налична извънболнична и болнична здравна помощ се дефинират и възнамеряват на териториален принцип посредством Национална здравна карта, чрез която се реализира националната здравна политика.”
С други думи Национална здравна карта е инструмент за осъществяване на националната здравна политика на териториален принцип, а според Конституция на Република България -Чл. 142. Областта е административно-териториална единица за осъществяване на районна политика, за реализиране на държавно ръководство по места и за обезпечаване на сходство сред националните и локалните ползи. и Чл. 135 (1) Територията на Република България се дели на общини и области, като все още в България има 265 общини групирани в 28 области.
Затова според член 29 от Закона за лечебните заведения „ Националната здравна карта се създава въз основа на регионални здравни карти.”
Областните здравни карти се създават според Методика за правене на регионална здравна карта, само че за задачата е належащо следното:
Областната здравна карта на съответната област се изготвя след осъществяване от Областната комисия на оценка на потребностите от незабавна, първична и профилирана извънболнична и болнична помощ в сходството на лечебните заведения с условията на член 19 на ЗЛЗ.
Единствено по този метод може да се осъществят условията на Конституция , гарантираща правата на жителите, от които в подтекста на коментираните проблеми по-важните са:
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и отговорности по тази Конституция.
Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ, и на гратис прилагане на здравно обслужване при условия и по ред, избрани със закон.
Чл. 57. (1) Основните права на жителите са неотменими.
(2) Не се позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява права или законни ползи на други.
Държавата задоволява тези права посредством стопанската активност на записаните от нея лечебни заведения. Посочените по-долу два члена регламентират изискванията за стопанската активност:
Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска самодейност.
(2) Законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя.
Чл. 20. Държавата основава условия за уравновесено развиване на обособените региони на страната и подкрепя териториалните органи и действия посредством финансовата, кредитната и капиталовата политика.
В това отношение категорично може да се посочат условията, които в допълнение задължават органите на изпълнителната и правосъдната власт да наблюдават и са дефинирани в Закон за отбрана от дискриминация
Чл. 37. (1) Не се позволява отвод от даване на артикули или услуги, както и даването на артикули или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по член 4, алинея 1.
И защото страната не може да извърши тези условия, тя основава условия за тяхното осъществяване посредством своя главен управнически инструмент - нормативните актове.
И с цел да се обезпечи осъществяването на условията на посочения Чл. 37. (1) от субектите, извършващи стопанска активност, е основана и наредбата на идната алинея
Чл. 37. (2) Не се позволява дискриминация на основата на признаците по член 4, алинея 1 в обществения или действителния бранш, директно или непряко, обвързвана с осъществяването на стопанска активност, в това число във връзка с основаването, оборудването или разширението на стопанска активност или на започването или разширението на всякаква друга форма на такава активност.
Съгласно т.ІІ на Методика за правене на регионална здравна карта , първата стъпка е осъществяване на оценка на потребностите от незабавна, първична и профилирана извънболнична и болнична помощ в сходството на лечебните заведения с условията на член 19 на ЗЛЗ . Посочените условия са:
Чл. 19. (2) Лечебното заведение за болнична помощ по алинея 1 прави активността си: „ в сходство с одобрените по реда на член 6, алинея 1 медицински стандарти и разпоредбите за добра здравна практика;”
Към този миг са анулирани и липсват повече от 10 медицински стандарта. Това води да положение, при което всяка регионална комисия прави оценка без нормативно дефинирани критерии потребностите в съответните типове здравна помощ и специалности. Като резултат е невероятно да се изпълнят поредност от цитираните нагоре конституционни и законови условия за равни права и липса на дискриминация.
Тази обстановка е изключително тревожна на фона на съществуващата реалност. Като неприемливи могат да се посочат доста резултати от активността на системата на опазване на здравето все още. Но най-малко три от нях на равнище области са неприемливи:
1. Разходи за болнична помощ на гражданин
Средно за страната - 240.50 лева
Пловдив - 395.32 лева
София - 390.93 лева
Варна - 237.36 лева
Стара Загора - 185.01 лева
Габрово - 168.71 лева
Шумен - 160.78 лева
От изнесените нагоре данни буди неразбирателство, по какъв начин огромни области, като Ст.Загора, Габрово, Шумен, даже Варна не могат да доближат даже междинния разход за болнична помощ на гражданин на популацията на страната. В същото време две от цитираните области са университетски- Стара Загора и Варна. От друга страна Пловдив даже подминава София. Единственото пояснение за това е, че очевидно има финансови механизми, които по случаен метод контролират и разпределят използването на този запас.
2. През 2014 година, за която имаме дани, в област Пловдив са лекувани в болнични условия 28 пъти повече заболели от диабет на 100 000 поданици, в сравнение с в област Кюстендил. При болести, които имат относително еднообразно разпространяване в обществото, е допустимо да има междуобластни разлики, само че мащаба на тези е подобен, че няма пояснение, обвързвано със здравните потребности на обществото.
3. За интервал по-голям от 4 година допълнително от 10 области на страната не е регистриран нито един пациент, лекуван от ревматологични болести. Това пък е безапелационен индикатор за невъзможността на системата на опазване на здравето да задоволи съществуващи медицински потребности.
Съгласно посочената Методика за правене на регионална здравна карта „ Оценката се отразява в разбор на положението на системата на опазване на здравето в региона, съдържащ синтезирана аналитична информация, показана в следната конструкция: Състояние и трендове в развиване на системата за опазване на здравето в региона:”
Тези три посочени парадокса на съществуващия все още модел на здравната система, ще вземат участие по непредвидим метод при основаване на новата здравна карта. По този метод ще вземат участие и всички последствия, зародили от действието на към този момент анулираните повече от 20 разнообразни нормативни акта. Ще вземат участие и последствията от потреблението на принадлежности като предели, равнища на подготвеност и други, довели здравната система до неспособност да извършва предоставените й отговорности. При тези условия е елементарно да се планува, че всичките дефекти на съществуващото състояние в най-хубавия случай ще се запазят. А като цяло един от резултатите на активността на здравната система е, че България в последните няколко години стана водач по смъртност в Европейския съюз и се бори за първото място в света.
С цел, недопускане на съществуването на сходно положение и подобряването му за предстоящ интервал, законодателят е планувал при основаване на нови нормативни актове, поредност от дейности обединени в оценка на въздействието.
Закон за нормативните актове:
Чл. 19. (Отм. - Дъждовни води, бр. 46 от 2007 година, нов - Дъждовни води, бр. 34 от 2016 година, в действие от 04.11.2016 г.) (1) Съставителят на план на нормативен акт прави оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е планувано в този закон.
(2) Оценката на въздействието е предварителна и следваща. Оценката на въздействието изследва съотношението сред дефинираните цели и предстоящите (постигнати) резултати.
(3) Народното събрание дефинира методология за осъществяване на оценка на въздействието на плановете на закони и кодекси, импортирани от народните представители.
(4) Министерският съвет дефинира с нормативен акт изискванията и реда за обмисляне и осъществяване на оценка на въздействието на плановете на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Обхватът и методологията за осъществяване на оценката на въздействието се дефинират с разпоредба на Министерския съвет.
Чл. 20. (Отм. - Дъждовни води, бр. 46 от 2007 година, нов - Дъждовни води, бр. 34 от 2016 година, в действие от 04.11.2016 г.) (1) Предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна.
(2) Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки план на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.
(3) Цялостна предварителна оценка на въздействието се прави при:
1. разработване на нови закони и кодекси;
2. разработване на планове на нормативни актове, за които оценката по алинея 2 е посочила, че може да се чакат обилни последствия.
(4) Извън случаите по алинея 3 цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на плана.
Към този миг, съществуващите нормативни актове в областта на опазването на здравето и техните промени са създавани при липса на оценка или при официално съществуване на такава, без наложително изискваната оценка на стопански, обществени и други въздействия.
Съгласно цитирания нагоре Закон за лечебните заведения , Здравната карта е управнически инструмент за цяла сфера от активността на страната. Когато смисъла й е толкоз огромно и положението на здравната система е толкоз трагично, разумно е да се направи цялостна оценка в процеса на изработването й. А към този миг не е направена никаква оценка на методиката по която тя се изготвя, и като цяло се затвърждава убеждението, че провежданата политика в областта на опазването на здравето е целенасочена и че се знае, че провеждането й не подхожда на нормативните условия. Дори частичната оценка изисква следното:
Наредба за обсега и методологията за осъществяване на оценка на въздействието
Чл. 16. Частичната предварителна оценка на въздействието се прави според формуляра към приложение № 1 и има следното минимално наличие:
2. задачите на препоръчаното деяние по съответен и измерим метод и когато е използвано - времеви график за постигането им;
3. разпознатите заинтригувани страни, в това число типа и категорията на засегнатите дребни и междинни предприятия;
4. разпознатите вероятни разновидности за деяние, включвайки наложително вид "Без деяние ";
5. изложение на всички евентуални обилни стопански, обществени и екологични отрицателни въздействия (разходи) в следствие от предприемане на действието, в това число върху всяка група от заинтригуваните страни;
6. изложение на всички обилни евентуални стопански, обществени и екологични позитивни въздействия (ползи) в следствие от предприемане на действието, в това число върху всяка група от заинтригуваните страни;
7. евентуални опасности от предприемане на действието;
При умишлено недифиниране на продуктите, които се създават от системата на опазване на здравето, авансово е ясно, че осъществяването на оценка на въздействието е невероятно. Следователно, при неналичието на оценка на въздействието, може да се чакат и доста отрицателни резултати. Особен интерес съставлява въвеждането на следното условие:
V. Ред за пресмятане на общия брой кревати за болнично лекуване, в т. ч. по типове, които обезпечават достъп на популацията до болнична помощ в съответната област.
1. При установяване на болничните кревати за интензивно лекуване за облекчаване на потребностите на популацията в региона от болнична здравна помощ се ползва следният метод:
1.1. Изчислява се брой кревати за интензивно, в т. ч. интензивно лекуване К1, на база на осигуреност с кревати за интензивно и интензивно лекуване – 4,0 на 1000 души население.
Защо „ магическият коефициет” К1 да не бъде еднакъв на 3,8 или 4,2. Методиката за оценка допуска избор от разновидности и проучване на вероятните резултати. Това се отнася и за всички останали коефициенти. Няма по какъв начин потреблението на данни от Евростат да придаде обективност на всичко това, в случай, че даже непредубедените разбори показват задълбочаващият се разпад на здравната система. Още по-голямо неразбиране буди разпределението на лечебните кревати по специалности. Ако съблюдаваме тази логичност би следвало педиатричните кревати да ги разпределим по дължина.
Но условието
„ 3. При установяване на потребностите от кревати за болнично лекуване се позволява до 10% стимулирано отклоняване от посочените общи параметри, само че без общият брой на леглата в региона да образува по-висока осигуреност от 5,9 на 1000 души население.” напряко отстрани действието на възбраната за ограничение на стопанската активност на член 37 на Закон за отбрана от дискриминация.
В тази връзка се е произнесла Комисия за защита на конкуренцията с Р Е Ш Е Н И Е № 1193 от 18.09.2013 година на шестчленен състав в т.ІV Заключение недвусмислено е записано:
5.Определянето на оптимален брой кревати и оптималния брой лечебни заведения в регионалните и Националната здравна карта, съставлява количествено ограничаване на предлагането на медицински услуги за болнична помощ и географско систематизиране на съответния пазар, които по своята същина лимитират и попречват ефикасната конкуренция сред лечебните заведения, които са лишени от тласък за възстановяване
качеството на предоставяните от тях болнични услуги.
Комисия за защита на конкуренцията е на мнение, че определянето на оптимален брой кревати за болнично лекуване и оптимален брой лечебни заведения посредством регионалните и Националната здравна карта са ограничавания на конкуренцията, които не са оправдани от съществуването на важен публичен интерес, и предлага на способените органи съответните разпореждания на Закона за лечебните
заведения да бъдат отменени/изменени.
6. Във връзка със съдържащите се в регионалните и Националната здравна карта описи на лечебните заведения, които НЗОК годишно наложително подписва контракт, Комисия за защита на конкуренцията е на мнение, че страната може да извърши задължението си да обезпечи налична за жителите финансирана от НЗОК болнична помощ посредством стимулиране на ефикасната конкуренция сред обособените лечебни заведения без значение от формата им на благосъстоятелност. При съществуването на ясни, обществени и недискриминационни критерии за подписване на контракти с НЗОК, както и при действително остойностяване на болничните услуги, заплащани от касата, преобладаващата част от лечебните заведения ще имат стопански тласък да се конкурират за подписване на контракти с НЗОК и за привличане на повече пациенти посредством повишение на качеството на предоставяните медицински услуги. Критериите и разпоредбите за подписване на контракт с НЗОК от изпълнителите на медицински услуги, както и редът за практикуване на надзор по отношение на тяхното използване, е належащо да бъдат регламентирани в нормативен административен акт на Министерство на здравеопазването, който е способният орган в страната, отговарящ за реализиране на държавната политика в региона на опазването на здравето.
Въз основа на гореизложеното, на съображение член 8, т. 6 от Закон за защита на конкуренцията, Комисията за защита на конкуренцията предлага на способените органи –Народно заседание на Република България, Министерски съвет на Република България, Министерство на здравеопазването, да анулират и/или променят съответните разпореждания на Закона за лечебните заведения и обвързваните с него актове в сходство със съображенията на Комисията, в детайли изложени в актуалното решение.
А няма значение и условието на Лисабонския контракт
Член 106 (предишен член 86 от ДЕО)
1. В случаите на обществени предприятия и на предприятия, на които държавите-членки са дали специфични или изключителни права, държавите-членки нямат право нито да одобряват, нито да запазят съществуването на какъвто и да е акт, който опонира на наредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на наредбите, планувани в член 18 и членове 101 – 109. C 115/90 BG Официален вестник на Европейския съюз 9.5.2008 година
Считаме, че съобразявайки се с всички изложени до тук условия, не е допустимо приемането на Национална здравна карта заради:
- неспазено условие на Закон за лечебните заведения за съществуване на Медицински стандарти
- съществуването на дискриминиращи практики, които тази методиката за разработване на регионалната здравна карта не отстранява
- съзнателното несъблюдение на условията за оценка на въздействието
- неналичието на обязаност с другите управнически принадлежности в системата на опазване на здравето
- основаването на неприемливи ограничавания за осъществяването на стопанска активност и други
Натрупването на толкоз доста неподходящи условия при основаването на регионална здравна карта допускат отрицателното й влияние, в случай че бъде призната. Не се извършва главната цел с която тя се основава: да дефинира потребностите от налична извънболнична и болнична здравна помощ.
Изброяването на структурни детайли на системата на опазване на здравето без обвързване с тяхното действие и резултатите от активността им по никакъв метод не може да се свърже с условието за облекчаване на здравните потребности на популацията и да се употребява за провеждането на националната здравна политика
УС на СОББ
УС на СОББ постоянно е изтъквал, че при всяка една активност в страната би трябвало да се съблюдава върховенството на закона. В тази връзка ние сме съгласни и считаме, че би трябвало да бъде направена Национална здравна карта, тъй като според чл 29 на Закона за лечебните заведения „ Потребностите на популацията от налична извънболнична и болнична здравна помощ се дефинират и възнамеряват на териториален принцип посредством Национална здравна карта, чрез която се реализира националната здравна политика.”
С други думи Национална здравна карта е инструмент за осъществяване на националната здравна политика на териториален принцип, а според Конституция на Република България -Чл. 142. Областта е административно-териториална единица за осъществяване на районна политика, за реализиране на държавно ръководство по места и за обезпечаване на сходство сред националните и локалните ползи. и Чл. 135 (1) Територията на Република България се дели на общини и области, като все още в България има 265 общини групирани в 28 области.
Затова според член 29 от Закона за лечебните заведения „ Националната здравна карта се създава въз основа на регионални здравни карти.”
Областните здравни карти се създават според Методика за правене на регионална здравна карта, само че за задачата е належащо следното:
Областната здравна карта на съответната област се изготвя след осъществяване от Областната комисия на оценка на потребностите от незабавна, първична и профилирана извънболнична и болнична помощ в сходството на лечебните заведения с условията на член 19 на ЗЛЗ.
Единствено по този метод може да се осъществят условията на Конституция , гарантираща правата на жителите, от които в подтекста на коментираните проблеми по-важните са:
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и отговорности по тази Конституция.
Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ, и на гратис прилагане на здравно обслужване при условия и по ред, избрани със закон.
Чл. 57. (1) Основните права на жителите са неотменими.
(2) Не се позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява права или законни ползи на други.
Държавата задоволява тези права посредством стопанската активност на записаните от нея лечебни заведения. Посочените по-долу два члена регламентират изискванията за стопанската активност:
Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска самодейност.
(2) Законът основава и подсигурява на всички жители и юридически лица идентични правни условия за стопанска активност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и пази потребителя.
Чл. 20. Държавата основава условия за уравновесено развиване на обособените региони на страната и подкрепя териториалните органи и действия посредством финансовата, кредитната и капиталовата политика.
В това отношение категорично може да се посочат условията, които в допълнение задължават органите на изпълнителната и правосъдната власт да наблюдават и са дефинирани в Закон за отбрана от дискриминация
Чл. 37. (1) Не се позволява отвод от даване на артикули или услуги, както и даването на артикули или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по член 4, алинея 1.
И защото страната не може да извърши тези условия, тя основава условия за тяхното осъществяване посредством своя главен управнически инструмент - нормативните актове.
И с цел да се обезпечи осъществяването на условията на посочения Чл. 37. (1) от субектите, извършващи стопанска активност, е основана и наредбата на идната алинея
Чл. 37. (2) Не се позволява дискриминация на основата на признаците по член 4, алинея 1 в обществения или действителния бранш, директно или непряко, обвързвана с осъществяването на стопанска активност, в това число във връзка с основаването, оборудването или разширението на стопанска активност или на започването или разширението на всякаква друга форма на такава активност.
Съгласно т.ІІ на Методика за правене на регионална здравна карта , първата стъпка е осъществяване на оценка на потребностите от незабавна, първична и профилирана извънболнична и болнична помощ в сходството на лечебните заведения с условията на член 19 на ЗЛЗ . Посочените условия са:
Чл. 19. (2) Лечебното заведение за болнична помощ по алинея 1 прави активността си: „ в сходство с одобрените по реда на член 6, алинея 1 медицински стандарти и разпоредбите за добра здравна практика;”
Към този миг са анулирани и липсват повече от 10 медицински стандарта. Това води да положение, при което всяка регионална комисия прави оценка без нормативно дефинирани критерии потребностите в съответните типове здравна помощ и специалности. Като резултат е невероятно да се изпълнят поредност от цитираните нагоре конституционни и законови условия за равни права и липса на дискриминация.
Тази обстановка е изключително тревожна на фона на съществуващата реалност. Като неприемливи могат да се посочат доста резултати от активността на системата на опазване на здравето все още. Но най-малко три от нях на равнище области са неприемливи:
1. Разходи за болнична помощ на гражданин
Средно за страната - 240.50 лева
Пловдив - 395.32 лева
София - 390.93 лева
Варна - 237.36 лева
Стара Загора - 185.01 лева
Габрово - 168.71 лева
Шумен - 160.78 лева
От изнесените нагоре данни буди неразбирателство, по какъв начин огромни области, като Ст.Загора, Габрово, Шумен, даже Варна не могат да доближат даже междинния разход за болнична помощ на гражданин на популацията на страната. В същото време две от цитираните области са университетски- Стара Загора и Варна. От друга страна Пловдив даже подминава София. Единственото пояснение за това е, че очевидно има финансови механизми, които по случаен метод контролират и разпределят използването на този запас.
2. През 2014 година, за която имаме дани, в област Пловдив са лекувани в болнични условия 28 пъти повече заболели от диабет на 100 000 поданици, в сравнение с в област Кюстендил. При болести, които имат относително еднообразно разпространяване в обществото, е допустимо да има междуобластни разлики, само че мащаба на тези е подобен, че няма пояснение, обвързвано със здравните потребности на обществото.
3. За интервал по-голям от 4 година допълнително от 10 области на страната не е регистриран нито един пациент, лекуван от ревматологични болести. Това пък е безапелационен индикатор за невъзможността на системата на опазване на здравето да задоволи съществуващи медицински потребности.
Съгласно посочената Методика за правене на регионална здравна карта „ Оценката се отразява в разбор на положението на системата на опазване на здравето в региона, съдържащ синтезирана аналитична информация, показана в следната конструкция: Състояние и трендове в развиване на системата за опазване на здравето в региона:”
Тези три посочени парадокса на съществуващия все още модел на здравната система, ще вземат участие по непредвидим метод при основаване на новата здравна карта. По този метод ще вземат участие и всички последствия, зародили от действието на към този момент анулираните повече от 20 разнообразни нормативни акта. Ще вземат участие и последствията от потреблението на принадлежности като предели, равнища на подготвеност и други, довели здравната система до неспособност да извършва предоставените й отговорности. При тези условия е елементарно да се планува, че всичките дефекти на съществуващото състояние в най-хубавия случай ще се запазят. А като цяло един от резултатите на активността на здравната система е, че България в последните няколко години стана водач по смъртност в Европейския съюз и се бори за първото място в света.
С цел, недопускане на съществуването на сходно положение и подобряването му за предстоящ интервал, законодателят е планувал при основаване на нови нормативни актове, поредност от дейности обединени в оценка на въздействието.
Закон за нормативните актове:
Чл. 19. (Отм. - Дъждовни води, бр. 46 от 2007 година, нов - Дъждовни води, бр. 34 от 2016 година, в действие от 04.11.2016 г.) (1) Съставителят на план на нормативен акт прави оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е планувано в този закон.
(2) Оценката на въздействието е предварителна и следваща. Оценката на въздействието изследва съотношението сред дефинираните цели и предстоящите (постигнати) резултати.
(3) Народното събрание дефинира методология за осъществяване на оценка на въздействието на плановете на закони и кодекси, импортирани от народните представители.
(4) Министерският съвет дефинира с нормативен акт изискванията и реда за обмисляне и осъществяване на оценка на въздействието на плановете на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Обхватът и методологията за осъществяване на оценката на въздействието се дефинират с разпоредба на Министерския съвет.
Чл. 20. (Отм. - Дъждовни води, бр. 46 от 2007 година, нов - Дъждовни води, бр. 34 от 2016 година, в действие от 04.11.2016 г.) (1) Предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна.
(2) Извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки план на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет.
(3) Цялостна предварителна оценка на въздействието се прави при:
1. разработване на нови закони и кодекси;
2. разработване на планове на нормативни актове, за които оценката по алинея 2 е посочила, че може да се чакат обилни последствия.
(4) Извън случаите по алинея 3 цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на плана.
Към този миг, съществуващите нормативни актове в областта на опазването на здравето и техните промени са създавани при липса на оценка или при официално съществуване на такава, без наложително изискваната оценка на стопански, обществени и други въздействия.
Съгласно цитирания нагоре Закон за лечебните заведения , Здравната карта е управнически инструмент за цяла сфера от активността на страната. Когато смисъла й е толкоз огромно и положението на здравната система е толкоз трагично, разумно е да се направи цялостна оценка в процеса на изработването й. А към този миг не е направена никаква оценка на методиката по която тя се изготвя, и като цяло се затвърждава убеждението, че провежданата политика в областта на опазването на здравето е целенасочена и че се знае, че провеждането й не подхожда на нормативните условия. Дори частичната оценка изисква следното:
Наредба за обсега и методологията за осъществяване на оценка на въздействието
Чл. 16. Частичната предварителна оценка на въздействието се прави според формуляра към приложение № 1 и има следното минимално наличие:
2. задачите на препоръчаното деяние по съответен и измерим метод и когато е използвано - времеви график за постигането им;
3. разпознатите заинтригувани страни, в това число типа и категорията на засегнатите дребни и междинни предприятия;
4. разпознатите вероятни разновидности за деяние, включвайки наложително вид "Без деяние ";
5. изложение на всички евентуални обилни стопански, обществени и екологични отрицателни въздействия (разходи) в следствие от предприемане на действието, в това число върху всяка група от заинтригуваните страни;
6. изложение на всички обилни евентуални стопански, обществени и екологични позитивни въздействия (ползи) в следствие от предприемане на действието, в това число върху всяка група от заинтригуваните страни;
7. евентуални опасности от предприемане на действието;
При умишлено недифиниране на продуктите, които се създават от системата на опазване на здравето, авансово е ясно, че осъществяването на оценка на въздействието е невероятно. Следователно, при неналичието на оценка на въздействието, може да се чакат и доста отрицателни резултати. Особен интерес съставлява въвеждането на следното условие:
V. Ред за пресмятане на общия брой кревати за болнично лекуване, в т. ч. по типове, които обезпечават достъп на популацията до болнична помощ в съответната област.
1. При установяване на болничните кревати за интензивно лекуване за облекчаване на потребностите на популацията в региона от болнична здравна помощ се ползва следният метод:
1.1. Изчислява се брой кревати за интензивно, в т. ч. интензивно лекуване К1, на база на осигуреност с кревати за интензивно и интензивно лекуване – 4,0 на 1000 души население.
Защо „ магическият коефициет” К1 да не бъде еднакъв на 3,8 или 4,2. Методиката за оценка допуска избор от разновидности и проучване на вероятните резултати. Това се отнася и за всички останали коефициенти. Няма по какъв начин потреблението на данни от Евростат да придаде обективност на всичко това, в случай, че даже непредубедените разбори показват задълбочаващият се разпад на здравната система. Още по-голямо неразбиране буди разпределението на лечебните кревати по специалности. Ако съблюдаваме тази логичност би следвало педиатричните кревати да ги разпределим по дължина.
Но условието
„ 3. При установяване на потребностите от кревати за болнично лекуване се позволява до 10% стимулирано отклоняване от посочените общи параметри, само че без общият брой на леглата в региона да образува по-висока осигуреност от 5,9 на 1000 души население.” напряко отстрани действието на възбраната за ограничение на стопанската активност на член 37 на Закон за отбрана от дискриминация.
В тази връзка се е произнесла Комисия за защита на конкуренцията с Р Е Ш Е Н И Е № 1193 от 18.09.2013 година на шестчленен състав в т.ІV Заключение недвусмислено е записано:
5.Определянето на оптимален брой кревати и оптималния брой лечебни заведения в регионалните и Националната здравна карта, съставлява количествено ограничаване на предлагането на медицински услуги за болнична помощ и географско систематизиране на съответния пазар, които по своята същина лимитират и попречват ефикасната конкуренция сред лечебните заведения, които са лишени от тласък за възстановяване
качеството на предоставяните от тях болнични услуги.
Комисия за защита на конкуренцията е на мнение, че определянето на оптимален брой кревати за болнично лекуване и оптимален брой лечебни заведения посредством регионалните и Националната здравна карта са ограничавания на конкуренцията, които не са оправдани от съществуването на важен публичен интерес, и предлага на способените органи съответните разпореждания на Закона за лечебните
заведения да бъдат отменени/изменени.
6. Във връзка със съдържащите се в регионалните и Националната здравна карта описи на лечебните заведения, които НЗОК годишно наложително подписва контракт, Комисия за защита на конкуренцията е на мнение, че страната може да извърши задължението си да обезпечи налична за жителите финансирана от НЗОК болнична помощ посредством стимулиране на ефикасната конкуренция сред обособените лечебни заведения без значение от формата им на благосъстоятелност. При съществуването на ясни, обществени и недискриминационни критерии за подписване на контракти с НЗОК, както и при действително остойностяване на болничните услуги, заплащани от касата, преобладаващата част от лечебните заведения ще имат стопански тласък да се конкурират за подписване на контракти с НЗОК и за привличане на повече пациенти посредством повишение на качеството на предоставяните медицински услуги. Критериите и разпоредбите за подписване на контракт с НЗОК от изпълнителите на медицински услуги, както и редът за практикуване на надзор по отношение на тяхното използване, е належащо да бъдат регламентирани в нормативен административен акт на Министерство на здравеопазването, който е способният орган в страната, отговарящ за реализиране на държавната политика в региона на опазването на здравето.
Въз основа на гореизложеното, на съображение член 8, т. 6 от Закон за защита на конкуренцията, Комисията за защита на конкуренцията предлага на способените органи –Народно заседание на Република България, Министерски съвет на Република България, Министерство на здравеопазването, да анулират и/или променят съответните разпореждания на Закона за лечебните заведения и обвързваните с него актове в сходство със съображенията на Комисията, в детайли изложени в актуалното решение.
А няма значение и условието на Лисабонския контракт
Член 106 (предишен член 86 от ДЕО)
1. В случаите на обществени предприятия и на предприятия, на които държавите-членки са дали специфични или изключителни права, държавите-членки нямат право нито да одобряват, нито да запазят съществуването на какъвто и да е акт, който опонира на наредбите, съдържащи се в Договорите, и в частност на наредбите, планувани в член 18 и членове 101 – 109. C 115/90 BG Официален вестник на Европейския съюз 9.5.2008 година
Считаме, че съобразявайки се с всички изложени до тук условия, не е допустимо приемането на Национална здравна карта заради:
- неспазено условие на Закон за лечебните заведения за съществуване на Медицински стандарти
- съществуването на дискриминиращи практики, които тази методиката за разработване на регионалната здравна карта не отстранява
- съзнателното несъблюдение на условията за оценка на въздействието
- неналичието на обязаност с другите управнически принадлежности в системата на опазване на здравето
- основаването на неприемливи ограничавания за осъществяването на стопанска активност и други
Натрупването на толкоз доста неподходящи условия при основаването на регионална здравна карта допускат отрицателното й влияние, в случай че бъде призната. Не се извършва главната цел с която тя се основава: да дефинира потребностите от налична извънболнична и болнична здравна помощ.
Изброяването на структурни детайли на системата на опазване на здравето без обвързване с тяхното действие и резултатите от активността им по никакъв метод не може да се свърже с условието за облекчаване на здравните потребности на популацията и да се употребява за провеждането на националната здравна политика
УС на СОББ
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ