Накратко за една от „добрите приятелки” в дома
Уред за разчистване посредством изсмукване с въздушна бликам на дребни боклуци и прахуляк - какъв брой сякаш елементарна концепция, и какъв брой в действителност практична. Съвременната електрическа прахосмукачка е изобретена и патентована през 1901 година от британския инженер Хюбърт Сесил Бут.
Именно за Хюбърт Бут ни припомня и международната търсачка Гугъл през днешния ден - основателят на тази „ добра другарка на домакините ”. Бут е роден в британския град Глочестър през 1871 година в фамилията на търговец на дървесина.
Любопитен факт е, че още 41 години преди Бут да патентова прахосмукачка с бензинов мотор, към този момент бил фиктивен сходен апарат различен откривател - Даниел Хес, изобретява механичната прахосмукачка.
Той патентовал своето изобретение, което към в действителност било просто механично, ръчно управляемо, устройство. Прахосмукачката на Хес била снабдено с две четки, въртящи се към личната си ос и две торби, създаващи въздушен поток, а събраната прахуляк се утаявала в камера с вода. Устройството обаче било неловко и не се популяризирало всеобщо.
През 1869 година Ив Макафи получава патент за прахосмукачка с вентилатор и пръв стартира серийно произвеждане. И той обаче не съумява да завладее домакините с изобретението си. Така публично първият патент на прахосмукачка, смята се, е получен от английския инженер Хюбърт Бут. Именно негова е концепцията за събирането на прахуляк със специфична машина. За първи път той показва работния модел през 1901 г.-->
По това време прахосмукачката на Бут била огромна машина, която прекарвал по улиците на Лондон с каруца, теглена от коне. „ Пухтящият Били ”, както самичък нарекъл изобретението инженерът, се задвижвала с въглища или бензин, защото електричество в домовете към момента нямало.
Тромавият на тип, само че пък същински революционен за времето си апарат, не било допустимо да се вкара в домовете на хората, по тази причина килимите се изнасяли на открито, където „ неповторимото устройство ” вършело чудеса.
Само четири години по-късно (1905 г.) предприемчиви американци съумели да вкарат прахосмукачката и в домовете на хората, като основали първообраза на актуалните устройства за почистване. Електрическата версия на апарата измислил през 1907 година чистачът Мирей Спенглър. Той работел във фабриката на Уилям Хувър, който забелязал вероятностите на концепцията и изкупил патента за произвеждане.
Както при множеството велики открития, изобретяването на прахосмукачката е... напълно инцидентно. Хюбърт Бут попаднал на проява на машина за разчистване на вагони, създадена от жп служащ. Машината обстрелвала килима със струи въздух под налягане, само че те вдигали прахта без да я събират. Бут бил заинтригуван за какво не се употребява абсорбция вместо духане, само че основателят на уреда се троснал, че „ това е невероятно ”.
Бут обаче не вижда тази неспособност като спънка и още същата година на 30 август патентова откритието си, като назовава прахосмукачката „ Пухтящия Били ”. Машината има помпа, прикрепена към празен резервоар за събиране на сметта, а от другата страна тръба с филтър най-после, който задържа прахта в контейнера.
Предвкусвайки триумфа, инженерът основава своя компания и стартира да предлага уреда на пазара. Високата цена обаче прави по-атрактивно почистването по абонамент - 13 лири за година. Защото с появяването на прахосмукачката се основава нов стандарт за непорочност, а наемането й се трансформира в знак на статута в обществото.
През 1902 година при подготовката на сватбата на Едуард VII и кралица Александра изобретателят бил поканен да почисти килим в Уестминстърското абатство. Следващата му проява е в Кралския монетен двор. Така в листата на клиенти на компанията на Бут се подреждат освен доста домове и магазини в богаташките квартали на Лондон, само че и Камарата на общините, съветският цар Николай II...
По-късно самият Хюбърт Бут разказва спомените си в книгата „ Произход на прахосмукачката ”. Изобретателят умира на 84-годишна възраст в Англия.
Именно за Хюбърт Бут ни припомня и международната търсачка Гугъл през днешния ден - основателят на тази „ добра другарка на домакините ”. Бут е роден в британския град Глочестър през 1871 година в фамилията на търговец на дървесина.
Любопитен факт е, че още 41 години преди Бут да патентова прахосмукачка с бензинов мотор, към този момент бил фиктивен сходен апарат различен откривател - Даниел Хес, изобретява механичната прахосмукачка.
Той патентовал своето изобретение, което към в действителност било просто механично, ръчно управляемо, устройство. Прахосмукачката на Хес била снабдено с две четки, въртящи се към личната си ос и две торби, създаващи въздушен поток, а събраната прахуляк се утаявала в камера с вода. Устройството обаче било неловко и не се популяризирало всеобщо.
През 1869 година Ив Макафи получава патент за прахосмукачка с вентилатор и пръв стартира серийно произвеждане. И той обаче не съумява да завладее домакините с изобретението си. Така публично първият патент на прахосмукачка, смята се, е получен от английския инженер Хюбърт Бут. Именно негова е концепцията за събирането на прахуляк със специфична машина. За първи път той показва работния модел през 1901 г.-->
По това време прахосмукачката на Бут била огромна машина, която прекарвал по улиците на Лондон с каруца, теглена от коне. „ Пухтящият Били ”, както самичък нарекъл изобретението инженерът, се задвижвала с въглища или бензин, защото електричество в домовете към момента нямало.
Тромавият на тип, само че пък същински революционен за времето си апарат, не било допустимо да се вкара в домовете на хората, по тази причина килимите се изнасяли на открито, където „ неповторимото устройство ” вършело чудеса.
Само четири години по-късно (1905 г.) предприемчиви американци съумели да вкарат прахосмукачката и в домовете на хората, като основали първообраза на актуалните устройства за почистване. Електрическата версия на апарата измислил през 1907 година чистачът Мирей Спенглър. Той работел във фабриката на Уилям Хувър, който забелязал вероятностите на концепцията и изкупил патента за произвеждане.
Както при множеството велики открития, изобретяването на прахосмукачката е... напълно инцидентно. Хюбърт Бут попаднал на проява на машина за разчистване на вагони, създадена от жп служащ. Машината обстрелвала килима със струи въздух под налягане, само че те вдигали прахта без да я събират. Бут бил заинтригуван за какво не се употребява абсорбция вместо духане, само че основателят на уреда се троснал, че „ това е невероятно ”.
Бут обаче не вижда тази неспособност като спънка и още същата година на 30 август патентова откритието си, като назовава прахосмукачката „ Пухтящия Били ”. Машината има помпа, прикрепена към празен резервоар за събиране на сметта, а от другата страна тръба с филтър най-после, който задържа прахта в контейнера.
Предвкусвайки триумфа, инженерът основава своя компания и стартира да предлага уреда на пазара. Високата цена обаче прави по-атрактивно почистването по абонамент - 13 лири за година. Защото с появяването на прахосмукачката се основава нов стандарт за непорочност, а наемането й се трансформира в знак на статута в обществото.
През 1902 година при подготовката на сватбата на Едуард VII и кралица Александра изобретателят бил поканен да почисти килим в Уестминстърското абатство. Следващата му проява е в Кралския монетен двор. Така в листата на клиенти на компанията на Бут се подреждат освен доста домове и магазини в богаташките квартали на Лондон, само че и Камарата на общините, съветският цар Николай II...
По-късно самият Хюбърт Бут разказва спомените си в книгата „ Произход на прахосмукачката ”. Изобретателят умира на 84-годишна възраст в Англия.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ




