Уран е едно от най-загадъчните места в цялата Слънчева система

Уран е едно от най-загадъчните места в цялата Слънчева система и за него се приказва доста рядко. Тя е открита още през XVIII век, само че все пак учените не престават да разкриват за нея необикновени характерности, които не се срещат на никое място другаде. Уран се върти по този начин, като че ли лежи на едната си страна, атмосферата му е най-студената от всички планети, а съставът и структурата му са много по-различни от тези на познатите колоси като Юпитер. Нека се спрем малко по-подробно върху някои малко известни обстоятелства за седмата планета в Слънчевата система.

Радиусът на Уран е 25 362 км.

Откриването на планетата Уран

Уран е първата планета, открита благодарение на телескоп. Преди това всички познати планети са следени просто с невъоръжено око.

Това знаменателно събитие се случва през 1781 година, когато британският откривател Уилям Хершел (Frederick Herschel) ненадейно открива чудноват обект в небето. Първоначално той го приема за звезда или комета, само че по-нататъшните наблюдения, в това число тези на учения Йохан Боде, удостоверяват, че това е нова, непозната до тогава планета.

Откривателят на Уран не осъзнава незабавно, че става дума за нова за науката планета

Интересно е, че Хершел е желал да назова новата научна планета в чест на крал Джордж III – „ Звездата на Джордж “ (Georgium Sidus). Но хората не харесали това име и то не се наложило. Но разновидността, препоръчан от Боде – Уран, в чест на бога на небето на Древна Гърция – бил доста по-успешен и бързо станал интернационално приет.

Какви са изискванията на Уран

Уран постоянно е именуван „ мразовит колос “, защото огромна част от масата му се състои от гореща и плътна примес от вода, амоняк и метан. Това не е лед в нормалния смисъл на думата, а по-скоро гъста течност под налягане, която прилича гъста каша. Във вътрешността на Уран се намира малко скалисто ядро, което е нагрято до съвсем 5000 градуса по Целзий.

Уран има 13 тъмни и тесни пръстена от ледени и прахови частици, които са открити чак през 1977 година

Атмосферата на Уран е формирана най-вече от водород и хелий, а синият цвят на планетата се дължи на метана. Интересно е, че под облаците е същинска лудница: молекулите на метана се разпадат, а освободеният въглерод се трансформира в диаманти, които безусловно „ валят “ като дъжд.

Уран може да изсипе и зловонни капчици амоняк от разлагането на метана. И всичко това при температури до -224 градуса по Целзий! Учените от дълго време потвърдиха, че Уран е най-студената планета в Слънчевата система.

На какво разстояние е Уран от Слънцето

Уран е доста надалеч от Слънцето – планетата се намира съвсем 20 пъти по-далеч от светилото, в сравнение с Земята. Средно тя се намира на към 2,9 милиарда километра от него. Поради това разстояние една година на Уран трае към 84 земни години. Но денят е по-кратък – единствено към 17 часа. Светлината от Слънцето доближава до тази планета с голямо забавяне и в доста по-малък размер, по тази причина на Уран е постоянно студено и сумрачно.

Разстояние от Уран до Слънцето възлиза на 2,9 милиарда км.

Особено забавна е оста на въртене на Уран. Учените са сюрпризирани, че планетата наподобява лежи на една страна: самият Уран, пръстените му и даже спътниците му се въртят под ъгъл от над 90 градуса по отношение на останалите планети. Съществува догадка, че в миналото в далечното минало в Уран се е блъснал обект с размерите на Земята, който е и наклонил оста му. Ето за какво Уран напълно се обръща към Слънцето с единия си полюс, а по-късно с другия – като че ли се търкаля в орбита, а не се върти като останалите планети.

Кои са спътниците на Уран

Според данните към 2025 година науката знае за съществуването на 27 спътника на Уран. Всички те са кръстени на герои от великите творби на Уилям Шекспир и Александър Поуп. Сред тях са Титания, Оберон, Миранда, Арел и Умбриел.

Научните проучвания демонстрират, че Уран има 27 спътника

За най-големи луни на Уран се считат Миранда, Титания, Оберон, Арел и Умбриел. Те са толкоз огромни, че биха могли да се смятат за планети джуджета, в случай че обикаляха независимо към Слънцето.

Има ли живот на Уран

Животът на самия Уран надали е вероятен – той е прекомерно леден, мрачен и отровен за формите на живот, които познаваме.

Учените даже не могат да си показват какви форми на живот може да има на Уран

Но към момента има вяра: учените считат, че под ледената кора на някои от огромните спътници на Уран може да се намират големи океани с течна вода. А там, където има вода, към този момент има късмет да се открият най-малко най-опростените форми на живот.

Причината за синьото зарево на ледените колоси е от дълго време известна – техният цвят се дължи на метана. Светлината на всяка планета в Слънчевата система е отразена. Метанът има свойството да гълтам светлината с дължина на вълната 600 нанометра, която е в алената част на спектъра. В същото време той гладко отразява синия цвят.

Вляво е Нептун, а вдясно – Уран

Учените постоянно са се чудели за какво Уран има бледосин цвят, до момента в който Нептун е тъмносин. За да обяснят този феномен, учените изследваха данните, събрани от галактическия уред „ Вояджър 2 “, телескопа „ Хъбъл “ и наземните обсерватории. Отговорът е напълно елементарен – основаните модели демонстрират, че Уран има по-плътна атмосфера от Нептун. Поради тази специфичност той наподобява по-блед за човешкото око.