Ураганът Отис разби Акапулко, Мексико, миналата седмица и разкъса живота

Ураганът Отис разруши Акапулко, Мексико, предходната седмица и раздра живота на стотици хиляди от хора

Сандовал беше измежду стотици хиляди хора, чиито животи бяха раздрани, когато най-бързо засилващият се вихър, регистриран в източната част на Тихия океан, раздра крайбрежния град с население от 1 милион, оставяйки минимум 45 жертви. Ураганът от категория 5 нанесе вреди на съвсем всички домове в Акапулко, остави тела да се клатят по крайбрежната линия и огромна част от града в търсене на храна.

Докато управляващите работиха интензивно по възобновяване ред в туристическия център на Акапулко — изсичане на дървета пред многоетажни хотели и възобновяване на зареждането — най-бедните в града, като Сандова, споделих, че се усещат изоставени. Тя и стотици хиляди други живяха два часа в смут предходната седмица и в този момент са изправени пред години работа, с цел да поправят към този момент несигурния си живот.

„ Правителството не даже знаем, че съществуваме “, сподели Сандовал. „ Те постоянно са се грижили единствено за курортните зони, красивите места на Акапулко. Те постоянно са ни забравяли. “

Това е възприятие, което от дълго време тлее в града, само че набъбна след Отис, защото мнозина упрекват държавното управление в оставяйки ги да се грижат сами.

Президентът Андрес Мануел Лопес Обрадор разположи повече от 10 000 бойци, с цел да се оправят с следствията от урагана, дружно с 1000 държавни чиновници, с цел да дефинират потребностите. Той сподели, че 10 000 „ пакета “ с уреди и други неща от първа нужда – хладилници, печки, матраци – са събрани и са подготвени за разпределяне на фамилии в потребност.

„ Всички ще бъде подсилен, разчитайте на нас “, даде обещание той предходната седмица.

Но малко от десетките хора, с които Асошиейтед прес беседва, споделиха, че са получили помощ от държавното управление, нито са очаквали доста.

—

Сандовал и нейното семейство са прекарали десетилетия живеят на един хвърлей разстояние от крайбрежните високи здания и първокласни магазини, облицоващи най-елегантния квартал на Акапулко, Diamond Zone.

Живот в двустайна бетонна къща с без питейна вода и неасфалтирани пътища, този искра в никакъв случай не е достигал прага им. Наричан от локалните поданици „ потъналия квартал “, Вивериста постоянно е най-силно обиден от естествени бедствия.

Преди три години Сандовал сияеше от горделивост, когато след 25 години с цел да спести, тя сложи метър бетон на пода и нов железен покрив на къщата си, с цел да не се наводнява всякога, когато вали. Но това изглеждаше цялостен живот в петък, до момента в който Сандовал и децата й ровеха из подгизналите си движимости.

„ Бях толкоз благополучен, тъй като най-сетне имах здрав покрив и моят къщата най-сетне беше красива. Но в този момент – това е първият път, когато мога да рева – не знам какво ще вършим “, сподели 59-годишният мъж. „ Не мисля, че ще пребивавам още 20 години, с цел да го поправя. “

Домът им беше заобиколен от гнила вода до глезените. Сандовал, брачният партньор й и двама съседи спяха под железен лист, подпрян на къщата. Тя ровеше из остатъците в спалнята си, като отбелязваше какво е разрушено и планираше по какъв начин да разпредели водата и газта за готвене.

Правителството на Мексико е преброило минимум 220 000 домове развален и споделя, че 47 души остават в неопределеност. Повечето поданици чакат броят на починалите да нарасне въз основа на бавната реакция на държавното управление и цялостното опустошаване, като един градски бизнес водач пресмята, че ще надвиши 100.

Военни, публични Служители по сигурността и криминалистиката споделиха на АП, че нямат право да дават детайлности за броя на починалите или търсенето на тела. Междувременно хиляди паникьосани членове на фамилията обезверено търсеха изчезнали близки.

В събота Лопес Обрадор разкритикува критиците на неговата реакция против урагана, като сподели, че публицистите и политическата съпротива са пресилени жертви. Той сподели, че министърът на сигурността на Мексико ще даде настояща информация за човешките жертви „ без да лъже “.. Това, което желаят, е да има доста гибел, с цел да могат да ни упрекват ", сподели Лопес Обрадор.

—

Otis се ускори в границите на часове от тропическа стихия до най-силния вихър, блъснал източното тихоокеанско крайбрежие, изненадайки мнозина. Много специалисти приписаха непредвидения изблик на мощ на резултатите от изменението на климата, със затоплящи се морета действайки като гориво за стихии като Отис.

„ Виждаме толкоз доста повече случаи на тези просто удивителни събития с бързо усилване “, сподели климатологът Джим Косин. “ Това е тъкмо нещото, което бихме очаквали да открием със стоплянето на климата. ”

Последиците от бурята още един път подчертаха непропорционалния резултат от климатичната рецесия има върху бедните общности и страни.

Сандовал и брачният партньор й спаха, до момента в който ветровете със скорост 165 благи в час (266 км/ч) и тропот от падащи дървета не ги разсъниха в среднощ. Те изтичаха от къщата до набор от квадратни метри (двор) бетонни бани, вкопчени в пластмасовите порти, които ураганът заплашваше да откъсне.

Когато тя Появила се към 2 часа сутринта, надничайки през непрекъснатия дребен дъжд, Сандовал видяла мебелите си подгизнали, а хладилника, печката и други движимости унищожени. Тя сподели, че може да „ подуши тъгата във въздуха “.

С нищожна храна, вода и бензин и липса на мобилни телефони, Сандовал и фамилията й не могат да създадат нищо повече от търсене на хранителни запаси в голите супермаркети. Запалени поддръжници на Лопес Обрадор стискаха палци той да извърши обещанието си. Те прекараха дни в очакване, само че единствените признаци на държавно наличие бяха хеликоптерите на военноморските сили, които кръжаха над тях.

„ Когато си изцяло обхванат от нещо сходно — толкоз нежно, толкоз насилствени – питате се по кое време ще дойдат? “ сподели тя.

Много други се изправиха пред същия въпрос.

След бурята градът изпаднал в положение на безвластие. Дървета и отломки блокираха основния път за един ден и нито един сигнал от мобилни телефони не остави 1 милион души на процедура откъснати от света.

Без варианти, Сандовал и доста други други взеха съществени артикули като храна и тоалетна хартия от ограбени магазини и източиха бензин от туби от разрушени бензиностанции. Хората с хронични болести се борят да намерят медикаменти, от които се нуждаят, с цел да оцелеят.

Жителите, търсещи храна в складовете в събота, споделиха, че са чакали с часове на печещото слънце за храна и вода от камион с държавна помощ, единствено с цел да открият, че няма задоволително за тях.

Деца стояха край пътищата, размахвайки празни бутилки с вода, а фамилиите крещяха: „ Помогнете ни! Ние сме обезверени! “ към коли с разрушени предни стъкла и преминаващи военни камиони.

Жители като Нативидад Рейносо, чийто бизнес с продажба на растения на хотели беше погубен от бурята, се притесняваха, че това ще значи дълготрайното заличаване на главния стопански мотор на Акапулко.

„ Ние сме Акапулко, който живее от туризма “, сподели 41-годишният мъж.

До уикенда сигналът на мобилните телефони се възстановяваше, помощта се разпределяше и военните разчистваха дървета и отломки от центъра на града, ослепителен контрастност с бедните региони, където към момента царува безпорядък цари.

Рибарят Елеазар Гарсия Рамирес, 52, към момента обгръщаше мозъка си към опустошението, до момента в който бърникаше в лодка със спукана мачта на плажа, заобиколен от остатъци от лодки и счупени дървета.

Той е прекарал последните дни, гмуркайки се в океана, с цел да извади подути тела, подскачащи до потъналите лодки, сподели той.

Той устоя бурята на рибарска лодка, която шефът му го помоли да пази, страхувайки се, че отводът ще му коства работата.

„ Това е, от което оцеляваме, а в Акапулко няма доста работа “, сподели той.

По-голямата част от мъртвите, които той и други откриха, бяха риболовци, страхуващи се да не изгубят прехраната си, или капитани на яхти, на които притежателите споделиха да останат с лодките, сподели той. Властите споделиха, че множеството от откритите през последните дни тела са се удавили.

Гарсия Рамирес и други риболовци изтеглиха лодките на градския плаж Мансанила, когато Отис към момента беше категория 2 стихия. Един другар наблюдаваше лодка на 20 метра (ярда) нагоре по плажа.

Лодката, в която беше Гарсия Рамирес, беше повлечена от вълните, когато той чу писъци на " Помогни ми! " до момента в който се вкопчваше в металните стълбове на лодката.

Когато най-сетне надникна в тъмната нощ, той видя лодката на приятеля си да се носи сама в морето. Приятелят му по този начин и не се появи.

„ Тъжно е, тъй като има доста хора, които не трябваше да бъдат на тези лодки, само че шефовете им взеха решение, че ние си заслужаваме нищо ", сподели той. „ Те не се интересуват от благосъстоянието на служащите си, всичко, което ги интересува, е личното им икономическо богатство. "

——

Научният публицист на Associated Press Сет Боренщайн във Вашингтон и фотографът Феликс Маркес в Акапулко, Мексико, способстваха за този отчет.