Бюджетът ще разчита на 43.86 млрд. лв. приходи
Управляващите в България очевидно надушват, че Европа още веднъж е изправена пред заплахата в случай че не от икономическа рецесия, то най-малко от закъснение на икономическия си растеж. Това ясно проличава в огласената от кабинета средносрочна бюджетна прогноза за интервала 2019-2021 година, която в действителност съставлява мотивировката на проектобюджета за 2019-а. Тя бе оповестена на 20 октомври на интернет страниците на Министерството на финансите.
На пръв взор прогнозата е повече от оптимистична. Продължаващ растеж на брутния вътрешен артикул, увеличени доходи за хазната, което й разрешава да прави по-големи разноски за основни политики като защита и сигурност, за опазване на здравето, обучение, за пенсии и помощи и защо ли още не. При това бюджетът ще остане уравновесен - т.е. без недостиг, а държавния дълг ще понижава.
В прогнозата е посочено, че през 2019-а се чака брутният вътрешен артикул да нарасне с 3.7% и да доближи 116.41 милиарда лева - с 8.27 милиарда лева повече спрямо упования резултат за 2018-а. При това плануваният растеж за 2019-а е с 0.1 прочие пункта по-висок от предстоящото в края на 2018-а. На базата на тези резултати прогнозните доходи в Консолидираната фискална стратегия за 2019-а би трябвало да са увеличени по отношение на 2018-а с 4.65 милиарда лева и да доближат 43.86 милиарда лв.. Увеличението идва най-много от данъчните приходи. Предвиждат се и по-високи заплащания за личен състав, за пенсии, за помощи, за здраве, за обучение, защита и за капитални разноски. Все политики, авансово оповестени от ръководещите за предпочитани.
Планираният недостиг е 600 млн. лева, или 0.5% от Брутният вътрешен продукт, което значи, че при положително предпочитание от страна на държавното управление бюджетът може да завърши с остатък, както това стана през 2017-а и се чака да се случи през 2018-а.
Но сред изреченията в средносрочната бюджетна прогноза се откриват и тревожни констатации и разбори, които демонстрират, че в случай че не всички ръководещи, то най-малко в Министерството на финансите са наясно, че идната 2019-а може да е много сложна за страната. Например излиза наяве, че растежът на Брутният вътрешен продукт от ден на ден ще разчита на вътрешното ползване, а вложенията " ще лежат " на обществените разноски. С други думи, икономическото ни благополучие още веднъж е изцяло подвластно не от развиването на конкуретоспособно произвеждане в частния бранш, а от държавните разноски, които са непосредствено обвързани с парите от европейските фондове. Но следователно какво ли ще се случи, в случай че тези еврофондове вземат, че намалеят или заплащанията по тях се забавят? Защото това към този момент сме го имали. Това допуска държавното управление да има създаден вид за деяние в такава обстановка. Но сходен сюжет в средносрочната бюджетна прогноза не е разказан.
В средносрочната бюджетна прогноза се акцентират също и няколко доста съществени риска, които могат да забавят или дефинитивно да спрат растежа на стопанската система ни. Те са свързани с външни фактори, само че това не значи, че държавното управление не би трябвало да планува фискални ограничения за превъзмогването им. Първият риск е във връзка с цените на петрола, а оттова и на горивата. Той е обвързван с продължаващата политика на държавното управление на Съединени американски щати за водене на търговски войни с Китай и Иран. Посочва се, че напрежението в Близкия изток крие заплаха от увеличение на цените на петрола и на горивата, а оттова и на всички съществени типове артикули. Казано по различен метод - това може да докара до по-висока от предстоящата инфлация и в това време да понижи покупателната дарба на популацията и конкурентоспособността на българското произвеждане.Тези два отрицателни резултата ще доведат до по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт и ще ударят по бюджетните доходи, от една страна, а от друга, ще понижат позитивния обществен резултат от увеличението на пенсиите и на трудовите хонорари.
Другият риск произтича от Европейски Съюз. В средносрочната прогноза написа: "Предвид упованията за закъснение на икономическия напредък в Европейски Съюз и за вероятно утежняване на международната търговия опасности биха могли да се появят поради намалени размери на търговия. Намаленият размер на вноса би довел до осъществяване на по-ниски от плануваните доходи от косвени налози. Така постъпилият финансов запас би се оказал непълен за осъществяване на разходните политики, вследствие на което да се наложи осъществяване на по-висок от планувания бюджетен недостиг или несъблюдение на плануваните капиталови разноски. " А с изключение на закъснение на растежа в Европейски Съюз там могат да се случат и по-неприятни събития - да вземем за пример в случай че финансите на Гърция и Италия стартират съществено да буксуват или не дай си, Боже, стопанските системи им блокират. Същата заплаха съществува и за третия сътрудник на България съгласно размера на комерсиалния оборот. Става дума за "алъш-вериша " в Турция. Там нещата с финансовата непоклатимост по никакъв начин не наподобяват добре и в случай че рецесията се ускори, с изключение на срив в комерсиалния оборот и закъснение на заплащанията към български компании може да ни сполети и вълна от стопански бежанци.
В бюджетната прогноза изобщо не се разяснява и заплахата от възможни надзорни ограничения върху български банки, които ЕЦБ би могла да наложи вследствие на идния обзор на качеството на активите им. Защото в случай че осъществяването на тези надзорни ограничения изисква държавни средства, дали парите във фискалния запас ще са задоволителни? Да не приказваме за риска от увеличение на лихвените нива, което може да докара до увеличение на броя на необслужваните заеми и до трагично положение на несъстоятелност на доста компании и жители. То несъмнено ще свие бюджетните доходи, само че може още веднъж да провокира и непланирани бюджетни разноски.
Дори една трета от всички изброени дотук опасности да се осъществен, а всеки един от тях е изцяло действителен, това ще изправи пред съществено предизвикателство държавните ни финанси. Правителството разчита на високия фискален запас, който сега е 11 милиарда лв.. Но с цел да е в действителност устойчива страната, този запас би трябвало да пораства с най-малко по 1 милиарда лева всяка година, през която нямаме огромни заплащания по държавния дълг. Това е неотложно, с цел да можем когато пристигна интервал на огромни погасителни вноски по дълга и той съвпадне с неподходящ стопански цикъл, да имаме опция хем да се разплатим с кредиторите, хем да ударим по някоя финансова и инжекция на стопанската система ни. Но това допуска парите да са към този момент събрани, а не да ги търсим едвам когато конюнктурата стартира стремглаво да се утежнява.
На пръв взор прогнозата е повече от оптимистична. Продължаващ растеж на брутния вътрешен артикул, увеличени доходи за хазната, което й разрешава да прави по-големи разноски за основни политики като защита и сигурност, за опазване на здравето, обучение, за пенсии и помощи и защо ли още не. При това бюджетът ще остане уравновесен - т.е. без недостиг, а държавния дълг ще понижава.
В прогнозата е посочено, че през 2019-а се чака брутният вътрешен артикул да нарасне с 3.7% и да доближи 116.41 милиарда лева - с 8.27 милиарда лева повече спрямо упования резултат за 2018-а. При това плануваният растеж за 2019-а е с 0.1 прочие пункта по-висок от предстоящото в края на 2018-а. На базата на тези резултати прогнозните доходи в Консолидираната фискална стратегия за 2019-а би трябвало да са увеличени по отношение на 2018-а с 4.65 милиарда лева и да доближат 43.86 милиарда лв.. Увеличението идва най-много от данъчните приходи. Предвиждат се и по-високи заплащания за личен състав, за пенсии, за помощи, за здраве, за обучение, защита и за капитални разноски. Все политики, авансово оповестени от ръководещите за предпочитани.
Планираният недостиг е 600 млн. лева, или 0.5% от Брутният вътрешен продукт, което значи, че при положително предпочитание от страна на държавното управление бюджетът може да завърши с остатък, както това стана през 2017-а и се чака да се случи през 2018-а.
Но сред изреченията в средносрочната бюджетна прогноза се откриват и тревожни констатации и разбори, които демонстрират, че в случай че не всички ръководещи, то най-малко в Министерството на финансите са наясно, че идната 2019-а може да е много сложна за страната. Например излиза наяве, че растежът на Брутният вътрешен продукт от ден на ден ще разчита на вътрешното ползване, а вложенията " ще лежат " на обществените разноски. С други думи, икономическото ни благополучие още веднъж е изцяло подвластно не от развиването на конкуретоспособно произвеждане в частния бранш, а от държавните разноски, които са непосредствено обвързани с парите от европейските фондове. Но следователно какво ли ще се случи, в случай че тези еврофондове вземат, че намалеят или заплащанията по тях се забавят? Защото това към този момент сме го имали. Това допуска държавното управление да има създаден вид за деяние в такава обстановка. Но сходен сюжет в средносрочната бюджетна прогноза не е разказан.
В средносрочната бюджетна прогноза се акцентират също и няколко доста съществени риска, които могат да забавят или дефинитивно да спрат растежа на стопанската система ни. Те са свързани с външни фактори, само че това не значи, че държавното управление не би трябвало да планува фискални ограничения за превъзмогването им. Първият риск е във връзка с цените на петрола, а оттова и на горивата. Той е обвързван с продължаващата политика на държавното управление на Съединени американски щати за водене на търговски войни с Китай и Иран. Посочва се, че напрежението в Близкия изток крие заплаха от увеличение на цените на петрола и на горивата, а оттова и на всички съществени типове артикули. Казано по различен метод - това може да докара до по-висока от предстоящата инфлация и в това време да понижи покупателната дарба на популацията и конкурентоспособността на българското произвеждане.Тези два отрицателни резултата ще доведат до по-нисък растеж на Брутният вътрешен продукт и ще ударят по бюджетните доходи, от една страна, а от друга, ще понижат позитивния обществен резултат от увеличението на пенсиите и на трудовите хонорари.
Другият риск произтича от Европейски Съюз. В средносрочната прогноза написа: "Предвид упованията за закъснение на икономическия напредък в Европейски Съюз и за вероятно утежняване на международната търговия опасности биха могли да се появят поради намалени размери на търговия. Намаленият размер на вноса би довел до осъществяване на по-ниски от плануваните доходи от косвени налози. Така постъпилият финансов запас би се оказал непълен за осъществяване на разходните политики, вследствие на което да се наложи осъществяване на по-висок от планувания бюджетен недостиг или несъблюдение на плануваните капиталови разноски. " А с изключение на закъснение на растежа в Европейски Съюз там могат да се случат и по-неприятни събития - да вземем за пример в случай че финансите на Гърция и Италия стартират съществено да буксуват или не дай си, Боже, стопанските системи им блокират. Същата заплаха съществува и за третия сътрудник на България съгласно размера на комерсиалния оборот. Става дума за "алъш-вериша " в Турция. Там нещата с финансовата непоклатимост по никакъв начин не наподобяват добре и в случай че рецесията се ускори, с изключение на срив в комерсиалния оборот и закъснение на заплащанията към български компании може да ни сполети и вълна от стопански бежанци.
В бюджетната прогноза изобщо не се разяснява и заплахата от възможни надзорни ограничения върху български банки, които ЕЦБ би могла да наложи вследствие на идния обзор на качеството на активите им. Защото в случай че осъществяването на тези надзорни ограничения изисква държавни средства, дали парите във фискалния запас ще са задоволителни? Да не приказваме за риска от увеличение на лихвените нива, което може да докара до увеличение на броя на необслужваните заеми и до трагично положение на несъстоятелност на доста компании и жители. То несъмнено ще свие бюджетните доходи, само че може още веднъж да провокира и непланирани бюджетни разноски.
Дори една трета от всички изброени дотук опасности да се осъществен, а всеки един от тях е изцяло действителен, това ще изправи пред съществено предизвикателство държавните ни финанси. Правителството разчита на високия фискален запас, който сега е 11 милиарда лв.. Но с цел да е в действителност устойчива страната, този запас би трябвало да пораства с най-малко по 1 милиарда лева всяка година, през която нямаме огромни заплащания по държавния дълг. Това е неотложно, с цел да можем когато пристигна интервал на огромни погасителни вноски по дълга и той съвпадне с неподходящ стопански цикъл, да имаме опция хем да се разплатим с кредиторите, хем да ударим по някоя финансова и инжекция на стопанската система ни. Но това допуска парите да са към този момент събрани, а не да ги търсим едвам когато конюнктурата стартира стремглаво да се утежнява.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ