Властта погна индустрията за стари задължения
Управляващите пробват да решат огромен проблем.
В началото на есента редица фабрики от енергоемката промишленост бяха сюрпризирани с уведомления от шефа на Изпълнителната организация за запазване на околната среда, оповестява Българска национална телевизия.
С поредност от писма предприятията са сложени пред приключен факт, че заради остарели отговорности няма да получат полагащите им се безвъзмездни емисионни квоти, отпускани от Европейския съюз. Писмата датират от септември т.г. - директно преди приключването на законовия краен период до 30 септември за предаване на емисионни квоти към националния указател, поддържан от Изпълнителната организация по околна среда.
Какви са обстоятелствата по случая?
Задължение на всеки оператор с позволение за излъчвания на парникови газове (циментови фабрики, дървообработващи, керамични, стъкларски предприятия и др.) е да верифицира количеството газове, които е изпуснал в атмосферата и против това да регистрира избран брой квоти. За задачата Европейскaта комисия всяка година отпуска и безвъзмездни емисионни квоти на предприятията. По този метод предизвиква модернизацията им и намаляването на количеството парникови газове, замърсяващи околната среда.
Българските участници в този европейски модел за търговия с излъчвания са посочени поименно в национална таблица, годна за 5-годишен интервал, направена от министъра на околната среда и водите и изпратена на Европейската комисия. В таблицата всеки оператор е включен с полагащия му се брой безвъзмездни квоти, които следва да му бъдат отпуснати. Въз основа на това систематизиране всяко дружество предвижда какъв брой квоти ще е належащо да закупи на борсовия пазар, с цел да добави нужното количество за предаване в регистъра. Така бизнесът планува разноските и контролира държанието си по кое време и от кого да закупи квотите, с цел да реализира оптимални цени.
Неслучайно предвидимостта е въздигната в главен принцип на контролиране на връзките на администрацията с жителите и организациите (чл. 13 от Административно-процесуалния кодекс). А в тази ситуация гореописаната смяна е подхваната в последния миг, без преди този момент да е уместно обявена и разяснена. За задачата не са употребявани даже уеб страниците на способените органи.
Какво се случва?
Кзусът поражда, когато през септември тази година, малко преди приключването на крайния период за предаване на квотите в националния указател, предприятията получават писма, в които им е обявено, че поради остарели отговорности (някои датиращи още от 2012 г.) ще бъдат лишени от полагащите им се безвъзмездни квоти. Досега тези отговорности не са спънка за разпределението на квотите, а в доста случаи предприятията даже не знаят за тяхното битие. Въпреки че солидна част от тези задължения са погасени по отминалост, страната изненадващо взема решение да ги задейства и да блокира приемането на квоти.
АОБР прикани властта за незабавни ограничения по отношение на високите цени на тока
Административната променчивост и неналичието на предвидимост нарушават съществени правила на връзките сред бизнеса и администрацията. Писмата, които предприятията получават, не са съпроводени с опция за несъгласие или пояснение. Тази радикална промяна на разпоредбите се реализира заобиколно – посредством „ уведомления “ – което затруднява упражняването на правото им на отбрана. Оказва се, че с тези писма от по половин страница страната лишава от родните предприятия, които са гръбнакът на нашата стопанска система и главен източник на доходи във фиска, отпуснатите от Европейски Съюз безвъзмездни квоти. В резултат българската промишленост е принудена да закупи квоти на борсовия пазар на настоящи цени, водещо до големи финансови загуби. Освен това, в случай че заводите не съумеят да обезпечат нужните квоти, ги грозят санкции в размер от 200 лв. на звук въглероден диоксид. С други думи финансовата глоба би възлизала на милиони (в някои случаи десетки).
Де факто казусът още веднъж произтича от бездействието на държавната администрация. През последните 10 години тези остарели отговорности не са спънка за разпределението на квотите, само че ненадейно се превъръщат в съображение за отвод. Това основава риск от правни разногласия с Европейската комисия, защото България рискува да загуби безплатните квоти освен за 2024 година, само че и за целия интервал до 2030 година – до момента в който всички други европейски предприятия не престават да ги получават.
Тази обстановка съставлява сериозна опасност за българската промишленост, оставена без поддръжка в конкурентната среда на европейския пазар. Действията на Изпълнителната организация за запазване на околната среда може да доведат до крупни и непоправими вреди както за предприятията, по този начин и за държавния бюджет, в случай че се стигне до погашение на солидни компенсации за незаконосъобразни дейности (от каузи по Закона за отговорност на държавата). Реален е рискът за понасяне на колосални вреди от сдруженията – банкрути, освобождение на личен състав, нереализиране на обилни вложения и нови работни места. Освен това за следващ път се основава съмнение в стопанските оператори, че страната е ангажирана да основава постоянни и предвидими условия за развиване на бизнес в България.
А и се повдига въпросът – кое постанова в „ на мрачно “ и в 12 без 5 страната да се сеща за отговорности с от дълго време изтекла отминалост и то в случай, че съществуването им до момента в годините обратно в никакъв случай не е било спънка за разпределяне на описаните безвъзмездни квоти. Налага се и още едно запитване – по този метод ли ще връзваме държавния бюджет в седмиците директно преди неговото обществено показване. Министерство на околната среда и водите и зависещите от нея бизнеси ли се оказаха последните стожери за осъществяване на приходната част в държавната хазна? И последният реторичен въпрос, приближаващ от самосебе си – да не се наложи поради бълха да горим рогозка? Което по остарял български бит сме правили неведнъж.
За страдание за следващ път се постанова подозрението, че страната вместо майка постоянно е мащеха за своя бизнес. Този, от който зависят освен заплатите на неговите чиновници, само че и пенсиите на нашите родители, обществените заплащания за съгражданите ни в неравностойно състояние, лекуването в родните лечебни заведения и образованието в българските учебни заведения.
Предстои да забележим.
novini.bg
В началото на есента редица фабрики от енергоемката промишленост бяха сюрпризирани с уведомления от шефа на Изпълнителната организация за запазване на околната среда, оповестява Българска национална телевизия.
С поредност от писма предприятията са сложени пред приключен факт, че заради остарели отговорности няма да получат полагащите им се безвъзмездни емисионни квоти, отпускани от Европейския съюз. Писмата датират от септември т.г. - директно преди приключването на законовия краен период до 30 септември за предаване на емисионни квоти към националния указател, поддържан от Изпълнителната организация по околна среда.
Какви са обстоятелствата по случая?
Задължение на всеки оператор с позволение за излъчвания на парникови газове (циментови фабрики, дървообработващи, керамични, стъкларски предприятия и др.) е да верифицира количеството газове, които е изпуснал в атмосферата и против това да регистрира избран брой квоти. За задачата Европейскaта комисия всяка година отпуска и безвъзмездни емисионни квоти на предприятията. По този метод предизвиква модернизацията им и намаляването на количеството парникови газове, замърсяващи околната среда.
Българските участници в този европейски модел за търговия с излъчвания са посочени поименно в национална таблица, годна за 5-годишен интервал, направена от министъра на околната среда и водите и изпратена на Европейската комисия. В таблицата всеки оператор е включен с полагащия му се брой безвъзмездни квоти, които следва да му бъдат отпуснати. Въз основа на това систематизиране всяко дружество предвижда какъв брой квоти ще е належащо да закупи на борсовия пазар, с цел да добави нужното количество за предаване в регистъра. Така бизнесът планува разноските и контролира държанието си по кое време и от кого да закупи квотите, с цел да реализира оптимални цени.
Неслучайно предвидимостта е въздигната в главен принцип на контролиране на връзките на администрацията с жителите и организациите (чл. 13 от Административно-процесуалния кодекс). А в тази ситуация гореописаната смяна е подхваната в последния миг, без преди този момент да е уместно обявена и разяснена. За задачата не са употребявани даже уеб страниците на способените органи.
Какво се случва?
Кзусът поражда, когато през септември тази година, малко преди приключването на крайния период за предаване на квотите в националния указател, предприятията получават писма, в които им е обявено, че поради остарели отговорности (някои датиращи още от 2012 г.) ще бъдат лишени от полагащите им се безвъзмездни квоти. Досега тези отговорности не са спънка за разпределението на квотите, а в доста случаи предприятията даже не знаят за тяхното битие. Въпреки че солидна част от тези задължения са погасени по отминалост, страната изненадващо взема решение да ги задейства и да блокира приемането на квоти.
АОБР прикани властта за незабавни ограничения по отношение на високите цени на тока
Административната променчивост и неналичието на предвидимост нарушават съществени правила на връзките сред бизнеса и администрацията. Писмата, които предприятията получават, не са съпроводени с опция за несъгласие или пояснение. Тази радикална промяна на разпоредбите се реализира заобиколно – посредством „ уведомления “ – което затруднява упражняването на правото им на отбрана. Оказва се, че с тези писма от по половин страница страната лишава от родните предприятия, които са гръбнакът на нашата стопанска система и главен източник на доходи във фиска, отпуснатите от Европейски Съюз безвъзмездни квоти. В резултат българската промишленост е принудена да закупи квоти на борсовия пазар на настоящи цени, водещо до големи финансови загуби. Освен това, в случай че заводите не съумеят да обезпечат нужните квоти, ги грозят санкции в размер от 200 лв. на звук въглероден диоксид. С други думи финансовата глоба би възлизала на милиони (в някои случаи десетки).
Де факто казусът още веднъж произтича от бездействието на държавната администрация. През последните 10 години тези остарели отговорности не са спънка за разпределението на квотите, само че ненадейно се превъръщат в съображение за отвод. Това основава риск от правни разногласия с Европейската комисия, защото България рискува да загуби безплатните квоти освен за 2024 година, само че и за целия интервал до 2030 година – до момента в който всички други европейски предприятия не престават да ги получават.
Тази обстановка съставлява сериозна опасност за българската промишленост, оставена без поддръжка в конкурентната среда на европейския пазар. Действията на Изпълнителната организация за запазване на околната среда може да доведат до крупни и непоправими вреди както за предприятията, по този начин и за държавния бюджет, в случай че се стигне до погашение на солидни компенсации за незаконосъобразни дейности (от каузи по Закона за отговорност на държавата). Реален е рискът за понасяне на колосални вреди от сдруженията – банкрути, освобождение на личен състав, нереализиране на обилни вложения и нови работни места. Освен това за следващ път се основава съмнение в стопанските оператори, че страната е ангажирана да основава постоянни и предвидими условия за развиване на бизнес в България.
А и се повдига въпросът – кое постанова в „ на мрачно “ и в 12 без 5 страната да се сеща за отговорности с от дълго време изтекла отминалост и то в случай, че съществуването им до момента в годините обратно в никакъв случай не е било спънка за разпределяне на описаните безвъзмездни квоти. Налага се и още едно запитване – по този метод ли ще връзваме държавния бюджет в седмиците директно преди неговото обществено показване. Министерство на околната среда и водите и зависещите от нея бизнеси ли се оказаха последните стожери за осъществяване на приходната част в държавната хазна? И последният реторичен въпрос, приближаващ от самосебе си – да не се наложи поради бълха да горим рогозка? Което по остарял български бит сме правили неведнъж.
За страдание за следващ път се постанова подозрението, че страната вместо майка постоянно е мащеха за своя бизнес. Този, от който зависят освен заплатите на неговите чиновници, само че и пенсиите на нашите родители, обществените заплащания за съгражданите ни в неравностойно състояние, лекуването в родните лечебни заведения и образованието в българските учебни заведения.
Предстои да забележим.
novini.bg
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ