Управляващите нямат намерение да се отказват от спорните промени в

Управляващите нямат желание да се отхвърлят от противоречивите промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до корупцията в частния бранш. Това стана ясно по време на публично разискване, което се организира в Народното събрание през днешния ден.
Срещу промените, направени от ръководещите, с които се вкарва гонене на корупция и в частния бранш и се криминализира търговията с въздействие, реагираха остро адвокати и магистрати.
Министърът на правораздаването Цецка Цачева разгласи обаче, че не намира терзанията за неоснователни, зaщoтo зaĸoнoпpoeĸтът e в изпълнeниe нa ĸoнĸpeтни пpeпopъĸи, cъдъpжaщи ce в aнaлизa, извъpшeн oт eвpoпeйcĸи мaгиcтpaти нa пpoĸypaтypaтa в ĸpaя нa 2016 година
Председателят на правна комисия Данаил Кирилов изясни, че единственият метод текстовете да бъдат изтеглени, е такова решение да бъде взето от Министерския съвет.
Кирилов изясни, че има концепция сред двете четения на законопрокета да бъде основана работна група, която да уточни текстовете. " Оттук нататък следва разискване в пленарната зала. Това разискване ще се състои когато законопроектът влезе в програмата на Народното събрание, а решението по кое време ще стане това - се взима от председателския съвет на Народното събрание ", изясни той.
На въпрос дали е допустимо Министерският съвет да изтегли противоречивите текстове, правосъдният министър отговори: " Вие чухте ли предлагането за основаване на работна група в необятен състав? ".
По време на днешното разискване измененията, препоръчани от държавното управление, провокираха съществени терзания. Едно от тях беше, че дават прекомерно голени пълномощия на прокуратурата да се меси в частния бранш.
В началото на общественото разискване Цачева прикани депутатите да гласоподават на първо четене измененията, а по-късно той претърпи редакции . " Не намирам за основателно цялостното отменяне на законопроекта, каквито гласове се чуха ", сподели по време на дебата министърът на правораздаването Цецка Цачева. Тя стимулира внасянето на законопроекта с рекомендации към страната ни в отчетите по механизма за съдействие.
" Аз съм надалеч от мисълта, че сме предложили най-хубавата редакция и след диспути депутатите биха могли да предложат по-правилни редакции от нашите. Също по този начин не мога да приема, че с този законопроект става дума за чиновнически произвол ", добави тя и акцентира, че не приема мненията, че този " законопроект, видите ли, изненадващо е влезнал в Народното събрание, той е минал всички нужни процедури ".
" Очевидно има проблем, откакто обсъждаме законопроект, признат от правната комисия на първо четене. Според нас не може да бъде отхвърлен този проблем, тъй като заданието е неверно. Не може да бъде търсена прилика там, където тя не съществува - а точно да се пренесат разпоредбите за закононарушенията от обществения в частния бранш ", сподели Васил Велев от Асоциация индустриалния капитал.
Той акцентира, че не вижда каква роля може да има прокурор в частния бранш. " В частния бранш има независимост на договаряне, кой тъкмо ще реши, че е ощетен, в случай че не договарящите се страни ", сподели Велев. Подчерта, че банките, застрахователните компании и тържищата, които оперират с непознати пари, и сега се контролират от страната.
Вицепрезидентът (2012- 2017) и зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК) Маргарита Попова също застана зад тезата, че е по-добре законопроектът да бъде отдръпнат. Тя добави, че за частния бранш административната тежест, а не корупцията, е най-големият проблем.
" Няма нищо ужасно, в случай че ние решим, по-късно публично разискване, да дръпнем обратно тези законопроекти, да дръпнем напред битката с корупцията и намаляването на административната тежест ", сподели Попова и изясни, че страната ни не би трябвало да бърза да приема промени в Наказателния кодекс поради напън, които идва Европейски Съюз.
Попова акцентира, че от БСК са показали своята позиция по законопроекта и там са показани проблеми с съответни параграфи. " Работодателите изцяло не одобряват тези параграфи, те биха разрешили магистратски произвол ", изясни тя.
" Представете си хипотезата, че забавеното заплащане на една заплата, може да докара до там, че служащият не може да се разплати с банката и вредите могат да се мултиплицират. На лице ли са нездравословните последствия, съзнателно ли е осъществено - несъмнено, знаят, че не са платили ", разяснява Милен Ралчев от Висшия адвокатски съвет във връзка текста, от законопрокета планува.