Препоръчаха скоростта по магистралите да бъде намалена до 100 км/ч
Управлението на скоростта е централна част от безвредната пътна система, защото има ясна връзка сред скорост на удара и възможност за гибел. Рискът от съдбовен излаз варира фрапантно за другите произшествия типове.
Най-уязвимите участници в придвижването, като пешеходци или велосипедисти, нормално могат да оцелеят при удар със скорост единствено до 30 км/ч, над тази скорост шансът за оцеляване понижава фрапантно.
На кръстовищата ударите сред две коли при или под 50 км/ч са търпими за пасажерите в транспортното средство, само че шансът за смъртността нараства доста над тази скорост.
В този ред на мисли от Световната здравна организация предлагат скоростта да бъде понижена както следва:
- Пътни сектори с вероятни произшествия сред коли и уязвими участници в придвижването като пешеходци и велосипедисти - 30 км/ч
- Пътни сектори в градове с кръстовища, където са вероятни странични удари сред автомобили - 50 км/ч
- Извънградско каране по второкласни и третокласни пътища с огромен късмет челни удари сред коли - 70 км/ч
- По скоростни пътища и магистрали - 100 км/ч
Разрешената скорост на магистралите в България е 140 км/ч. България е измежду страните в Европа, в които оптималната позволена скорост по автомагистралите е най-висока. В страни като Гърция, Румъния и Франция ограничаването е до 130 км в час, а в Испания, да вземем за пример – оптималната позволена скорост е още по-ниска – 120 км в час.
Високата скорост е разпозната като основен рисков фактор за пострадванията при пътнотранспортни катастрофи.
Колкото по-висока е скоростта на транспортното средство, толкоз по-голям е нужният спирачен път и затова се усилва риска от злополука.
Скоростта е най-критичният рисков фактор при пътни произшествия. Може да дефинира и двете дали се случват и какъв брой тежки са те, защото скоростта въздейства върху енергийните равнища и силите на удара. Дори дребни нараствания
скоростта може доста да увеличи риска от пътна злополука. Текущите ограничавания на скоростта, употребявани по страните по света, са постоянно по-високи от целесъобразните безвредни скорости.
Друг е въпросът че, спазването на тези ограничавания е постоянно въобще не се спазва от водачите, което, напълно разбираемо, покачва рисковете.
Най-уязвимите участници в придвижването, като пешеходци или велосипедисти, нормално могат да оцелеят при удар със скорост единствено до 30 км/ч, над тази скорост шансът за оцеляване понижава фрапантно.
На кръстовищата ударите сред две коли при или под 50 км/ч са търпими за пасажерите в транспортното средство, само че шансът за смъртността нараства доста над тази скорост.
В този ред на мисли от Световната здравна организация предлагат скоростта да бъде понижена както следва:
- Пътни сектори с вероятни произшествия сред коли и уязвими участници в придвижването като пешеходци и велосипедисти - 30 км/ч
- Пътни сектори в градове с кръстовища, където са вероятни странични удари сред автомобили - 50 км/ч
- Извънградско каране по второкласни и третокласни пътища с огромен късмет челни удари сред коли - 70 км/ч
- По скоростни пътища и магистрали - 100 км/ч
Разрешената скорост на магистралите в България е 140 км/ч. България е измежду страните в Европа, в които оптималната позволена скорост по автомагистралите е най-висока. В страни като Гърция, Румъния и Франция ограничаването е до 130 км в час, а в Испания, да вземем за пример – оптималната позволена скорост е още по-ниска – 120 км в час.
Високата скорост е разпозната като основен рисков фактор за пострадванията при пътнотранспортни катастрофи.
Колкото по-висока е скоростта на транспортното средство, толкоз по-голям е нужният спирачен път и затова се усилва риска от злополука.
Скоростта е най-критичният рисков фактор при пътни произшествия. Може да дефинира и двете дали се случват и какъв брой тежки са те, защото скоростта въздейства върху енергийните равнища и силите на удара. Дори дребни нараствания
скоростта може доста да увеличи риска от пътна злополука. Текущите ограничавания на скоростта, употребявани по страните по света, са постоянно по-високи от целесъобразните безвредни скорости.
Друг е въпросът че, спазването на тези ограничавания е постоянно въобще не се спазва от водачите, което, напълно разбираемо, покачва рисковете.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ