3 мита за личните финанси, които ни дърпат назад
Управлението на персоналните ни финанси е една от сензитивните тематики в България и към момента доста хора не са склонни да приказват намерено за нея. В същото време има значително легенди и лъжи за парите, които циркулират в общественото пространство и могат съществено да ни навредят. В тази публикация съм събрал най-популярните 3 от тях, които ни дърпат обратно и не ни разрешават да реализираме финансовия триумф, който заслужаваме.
1. Повечето пари ще решат всичките ни проблеми
Дълги години бях в клопката на този мит и все се надявах нарастването на заплатата или спомагателните пари от годишния бонус да решат всичките ми финансови проблеми. За страдание и в този момент към мен има ужасно доста хора, които имат вяра откровено, че множеството пари ще оправят заплетените обстановки, в които се намират. Те преследват тази фантазия с вярата, че някой ден ще се разсънят богати, без заеми и ще имат един куп активи, които ще им носят пасивни приходи. Не желая да съм черноглед, само че това няма по какъв начин да стане и ще ви кажа за какво мисля по този начин.
Обикновено с течение на годините нашите приходи се покачват и паралелно с това ние си покачваме стандарта на живот. Позволяваме си все по-скъпи движимости и удоволствия. Резултатът от това е, че живеем от заплата до заплата и в случай че може да работим до края на дните ни, всичко щеше да е наред. За страдание, идва време, когато не желаеме или не можем да работим. За този интервал ни трябват заместващи регулярни приходи във тип на пенсия. Тъй като страната не може да ни ги обезпечи, ние сами би трябвало да се погрижим за бъдещето ни, само че в случай че харчим всичко до последната стотинка, не спестяваме и не влагаме, в един миг ще останем с мизерни пенсии и животът ни няма да е доста благополучен.
Положението ни ще се утежни, в случай че желаеме да имаме по-висок витален стандарт, в сравнение с ни разрешават приходите. Тогава започваме да взимаме назаем от бъдещето ни, т.е. теглим заеми, които ще връщаме в идващите 5, 10 или 30 години. По този метод, когато остареем ще ни останат единствено спомените от хубавите коли, които сме имали и местата, които сме посетили. Ще живеем в прекрасен дом, за който няма да имаме пари да поддържаме, само че няма да го продаваме, с цел да може някой ден той да обезпечи по-добър живот на децата или на внуците ни. Това е много благородно предпочитание. Дано те го оценят.
2. „ Не е моя работа “
Това е „ обичаният “ ми мит. Личните финанси по тази причина са персонални, тъй като ние сме виновни за тяхното ръководство, опазване и умножение. Много хора си мислят, че щом взимат висока заплата, са си свършили работата и може някой различен да свърши тази работа вместо тях. Често на въпроса ми „ Кой ръководи парите във Вашето семейство? “, получавам отговори от вида „ Съпругът (съпругата ми) ми се занимава с това, а аз правя други неща “.
Според мен, това е прекомерно огромна отговорност единствено за един човек. Разбирам, че е добре сътрудниците в една връзка да си разпределят отговорностите, само че тематиката за парите и тяхното ръководство е основна и е хубаво всички членове на едно домакинство да вземат участие в диалозите за това по какъв начин да се изразходват средствата. В моята процедура съм имал доста случаи, при които се е стигало до тежки раздели и разводи, тъй като сътрудникът, който ръководи фамилния бюджет е позволил финансови неточности или е скрил значима информация за огромни разноски.
Другата част от този мит е, че може да си платим на експерти и те да свършат цялата работа по ръководството на нашите персонални финанси. Добре звучи, само че е надалеч от истината. Няма човек на света, който да се грижи по-добре от нас самите за парите ни. Може да използваме разнообразни финансови услуги и да се доверяваме на експерти по обособени тематики, само че крайните решения са си наши и ние носим отговорност за резултатите. Освен в случай че не се касае за машинация, загубата на пари от разнообразни вложения е наша неточност, а не на хората, които са ни продали тези артикули или са ни убедили да си ги купим.
3. Многото пари носят единствено проблеми
Този мит е ненапълно противопоставен на първия. Хората, които имат вяра в него считат, че в случай че имат доста пари, това ще им донесе единствено проблеми. Според мен, това се корени във вярването у нас, че богатите хора са най-вече нарушители и такива, които са станали такива, с помощта на съмнителни покупко-продажби. Тогава на подсъзнателно равнище ние не желаеме да станем неприятни хора и в случай че забогатеем, останалите ще ни сочат с пръст.
За да не стигнат до такава степен, доста хора просто харчат всичко, което изкарат и по този начин няма заплаха да се окажат с огромно количество пари, което да се чудят какво да го вършат. Сигурно си мислите, че е задоволително някой да ни даде тези средства и ние автоматизирано ще се научим по какъв начин да ги управляваме? За страдание, не стоят по този начин нещата. Хората, които са спечелили огромни суми от лотария, не се трансформират и не престават да следват старите си привички отпреди щастливото събитие. В доста случаи значи, че те знаят единствено по какъв начин да харчат и точното това вършат.
Някои от тях се пробват да запазят част от парите или даже да ги усилят, само че се провалят поради мит №2, т.е. разчитат на други хора (обикновено близки или роднини) да го създадат. Резултатът е съмнителни бизнес инициативи или попадане непосредствено в ръцете на измамници, които си търсят тъкмо такива жертви – хора с пари, които не знаят какво да ги вършат.
Какво е решението в този случай? Да повишим финансовата си просветеност и да стартираме да управляваме добре парите, които имаме. Дори да са малко, ще придобием потребни привички, които ще ни оказват помощ да се оправим с нашите персонални финанси, когато имаме към този момент по-големи приходи или спечелим едно малко положение от някоя хазартна игра.
Това бяха най-популярните 3 мита, свързани с пари и тяхното ръководство. Срещал съм стотици хора да имат вяра в тях – от такива с главно обучение до мениджъри в огромни интернационалните компании. Общото сред тях е, че тези вярвания са се загнездили надълбоко в мозъка им и не им разрешават да подобрят персоналните си финанси и да реализират резултатите, които заслужават.
1. Повечето пари ще решат всичките ни проблеми
Дълги години бях в клопката на този мит и все се надявах нарастването на заплатата или спомагателните пари от годишния бонус да решат всичките ми финансови проблеми. За страдание и в този момент към мен има ужасно доста хора, които имат вяра откровено, че множеството пари ще оправят заплетените обстановки, в които се намират. Те преследват тази фантазия с вярата, че някой ден ще се разсънят богати, без заеми и ще имат един куп активи, които ще им носят пасивни приходи. Не желая да съм черноглед, само че това няма по какъв начин да стане и ще ви кажа за какво мисля по този начин.
Обикновено с течение на годините нашите приходи се покачват и паралелно с това ние си покачваме стандарта на живот. Позволяваме си все по-скъпи движимости и удоволствия. Резултатът от това е, че живеем от заплата до заплата и в случай че може да работим до края на дните ни, всичко щеше да е наред. За страдание, идва време, когато не желаеме или не можем да работим. За този интервал ни трябват заместващи регулярни приходи във тип на пенсия. Тъй като страната не може да ни ги обезпечи, ние сами би трябвало да се погрижим за бъдещето ни, само че в случай че харчим всичко до последната стотинка, не спестяваме и не влагаме, в един миг ще останем с мизерни пенсии и животът ни няма да е доста благополучен.
Положението ни ще се утежни, в случай че желаеме да имаме по-висок витален стандарт, в сравнение с ни разрешават приходите. Тогава започваме да взимаме назаем от бъдещето ни, т.е. теглим заеми, които ще връщаме в идващите 5, 10 или 30 години. По този метод, когато остареем ще ни останат единствено спомените от хубавите коли, които сме имали и местата, които сме посетили. Ще живеем в прекрасен дом, за който няма да имаме пари да поддържаме, само че няма да го продаваме, с цел да може някой ден той да обезпечи по-добър живот на децата или на внуците ни. Това е много благородно предпочитание. Дано те го оценят.
2. „ Не е моя работа “
Това е „ обичаният “ ми мит. Личните финанси по тази причина са персонални, тъй като ние сме виновни за тяхното ръководство, опазване и умножение. Много хора си мислят, че щом взимат висока заплата, са си свършили работата и може някой различен да свърши тази работа вместо тях. Често на въпроса ми „ Кой ръководи парите във Вашето семейство? “, получавам отговори от вида „ Съпругът (съпругата ми) ми се занимава с това, а аз правя други неща “.
Според мен, това е прекомерно огромна отговорност единствено за един човек. Разбирам, че е добре сътрудниците в една връзка да си разпределят отговорностите, само че тематиката за парите и тяхното ръководство е основна и е хубаво всички членове на едно домакинство да вземат участие в диалозите за това по какъв начин да се изразходват средствата. В моята процедура съм имал доста случаи, при които се е стигало до тежки раздели и разводи, тъй като сътрудникът, който ръководи фамилния бюджет е позволил финансови неточности или е скрил значима информация за огромни разноски.
Другата част от този мит е, че може да си платим на експерти и те да свършат цялата работа по ръководството на нашите персонални финанси. Добре звучи, само че е надалеч от истината. Няма човек на света, който да се грижи по-добре от нас самите за парите ни. Може да използваме разнообразни финансови услуги и да се доверяваме на експерти по обособени тематики, само че крайните решения са си наши и ние носим отговорност за резултатите. Освен в случай че не се касае за машинация, загубата на пари от разнообразни вложения е наша неточност, а не на хората, които са ни продали тези артикули или са ни убедили да си ги купим.
3. Многото пари носят единствено проблеми
Този мит е ненапълно противопоставен на първия. Хората, които имат вяра в него считат, че в случай че имат доста пари, това ще им донесе единствено проблеми. Според мен, това се корени във вярването у нас, че богатите хора са най-вече нарушители и такива, които са станали такива, с помощта на съмнителни покупко-продажби. Тогава на подсъзнателно равнище ние не желаеме да станем неприятни хора и в случай че забогатеем, останалите ще ни сочат с пръст.
За да не стигнат до такава степен, доста хора просто харчат всичко, което изкарат и по този начин няма заплаха да се окажат с огромно количество пари, което да се чудят какво да го вършат. Сигурно си мислите, че е задоволително някой да ни даде тези средства и ние автоматизирано ще се научим по какъв начин да ги управляваме? За страдание, не стоят по този начин нещата. Хората, които са спечелили огромни суми от лотария, не се трансформират и не престават да следват старите си привички отпреди щастливото събитие. В доста случаи значи, че те знаят единствено по какъв начин да харчат и точното това вършат.
Някои от тях се пробват да запазят част от парите или даже да ги усилят, само че се провалят поради мит №2, т.е. разчитат на други хора (обикновено близки или роднини) да го създадат. Резултатът е съмнителни бизнес инициативи или попадане непосредствено в ръцете на измамници, които си търсят тъкмо такива жертви – хора с пари, които не знаят какво да ги вършат.
Какво е решението в този случай? Да повишим финансовата си просветеност и да стартираме да управляваме добре парите, които имаме. Дори да са малко, ще придобием потребни привички, които ще ни оказват помощ да се оправим с нашите персонални финанси, когато имаме към този момент по-големи приходи или спечелим едно малко положение от някоя хазартна игра.
Това бяха най-популярните 3 мита, свързани с пари и тяхното ръководство. Срещал съм стотици хора да имат вяра в тях – от такива с главно обучение до мениджъри в огромни интернационалните компании. Общото сред тях е, че тези вярвания са се загнездили надълбоко в мозъка им и не им разрешават да подобрят персоналните си финанси и да реализират резултатите, които заслужават.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ