Управителят на БНБ Димитър Радев е категоричен, че дори да

Управителят на Българска народна банка Димитър Радев е безапелационен, че даже да има повишение на инфлацията след приемането на еврото, ще е нищожно и кратковременно.Лихвените проценти у нас и в еврозоната са близки до неутралното ниво, което понижава рисковете за стопанската система.В идващите месеци инфлацията ще се въздейства основно от външните цени и вътрешните разноски, като рискът от огромни разлики с еврозоната остава невисок.Българската национална банка ще следи от близко двойното обозначаване на цените в левове и евро, само че опитът на други страни като Хърватия демонстрира, че резултатът върху инфлацията е най-малък и краткотраен.Радев акцентира, че изискванията при приемане на еврото в България се разграничават от тези в Хърватия, само че това няма да промени подготовката и процеса.България влиза в еврозоната с „ доста солидни “ макроикономически основи – постоянен банков бранш, невисок обществен дълг и устойчива стопанска система.
Дори да има повишение на инфлацията в България вследствие на приемането на еврото, то ще бъде нищожно и кратковременно, разяснява шефът на Българска народна банка Димитър Радев в изявление за MNI EM. Според него лихвените проценти у нас и в еврозоната са близки до неутралното си ниво, което в допълнение лимитира рисковете.

Годишната инфлация в България доближи 4% през март поради промени в административно определяните цени и края на антикризисните коронавирус ограничения. През април обаче спадна до към 2.8%. Това съответствува с задачите на Европейската централна банка за непоклатимост на цените.

Димитър Радев означи, че в идната година и половина инфлацията ще се дефинира от външната динамичност на цените и вътрешните фактори, влияещи на разноските. „ Рискът от мощно изразени инфлационни разлики с еврозоната остава релативно невисок “, безапелационен е шефът на Българска народна банка.

Централната банка ще следи деликатно – в левове и в евро, който следва с приемането на единната валута. Опитът на други страни, включително Хърватия, сочи, че резултатът върху инфлацията е „ като цяло нищожен и временен “.

Димитър Радев уточни разликите сред изискванията, в които Хърватия одобри еврото и тези, в които България се причислява към еврозоната. В първия случай това е станало в условия на международна инфлация и липса на артикули, до момента в който България приема европейската валута в интервал на геополитически опасности. Това обаче не би трябвало да трансформира основите на прехода, разяснява Радев и добави:

„ Не чакаме основни разлики от опита на Хърватия във връзка с техническите и институционалните аспекти на приемането на еврото, защото процесът е напълно явен и България е добре готова. “

След решението да се понижат наложителните запаси от 12% на 1%, в банковата система у нас ще остане задоволително ликвидност, която няма да „ загрее “ ненужно стопанската система и да вдигне цените. Радев увери, че цялостното следване на паричната политика на ЕЦБ ще подсигурява плавна трансмисия към българската стопанска система.

Стабилният банков бранш, ниският обществен дълг и устойчивата стопанска система са измежду причините на Българска народна банка, че България влиза в еврозоната „ с доста солидни макроикономически основи “. Радев акцентира, че не вижда аргументи за терзания или потребност от незабавни дейности от страна на ЕЦБ.

Той отхвърли и слуховете, че решението за отпадане на лв. е непопулярно. Според него някои политически сили употребяват тематиката за краткосрочни облаги, само че в Народното събрание няма болшинство против еврото.