Управителят на Българската народна банка Димитър Радев очаква страната да

Управителят на Българската национална банка Димитър Радев чака страната да резервира политическата и фискалната си дисциплинираност даже откакто присъединението ѝ към еврозоната разшири опциите ѝ за заеми.

„ Фискалната дисциплинираност е крайъгълен камък в нашата макроикономическа рамка към този момент повече от четвърт век и това не трябва да се трансформира “, съобщи шефът Димитър Радев в извънреден коментар за POLITICO, съобщи Българска телеграфна агенция. „ Процесът на конвергенция би трябвало да ускори, а не да отслаби, дългогодишния ни ангажимент към фискална непоклатимост. “

Предишни разширявания на еврозоната са водили до стопански взрив, последван от спад в новоприети страни. Това се дължи на обстоятелството, че лихвените проценти на ЕЦБ нормално са прекомерно ниски за стопански системи с невисок дълг и висок напредък, каквито постоянно са новите членки, спрямо по-развитите западноевропейски страни.

Макар най-яркият образец да е Гърция, стопански спадове са засягали и страни, които, като България, в предишното са имали комунистическо ръководство с присъщите му недоразвити финансови системи и регулации. Въпреки това страховете от дългово захранвани разходи след постигането на по-благоприятни условия за финансиране и по-лесен достъп до интернационалните финансови пазари са неоснователни, увери Радев.

„ Наясно сме, че присъединението към еврозоната значи разбиране на парична рамка, предопределена за целия валутен съюз “, сподели той. „ Решението е в подсилване на националните политики изключително във фискалната и структурната сфера, с цел да се подсигурява резистентност в границите на общия паричен режим. “

Европейската комисия и Европейската централна банка дадоха окончателното си мнение предходната седмица, че България дава отговор на критериите за присъединение към еврозоната, което отваря пътя на страната да одобри еврото на 1 януари 2026 година, с което ще стане 21-вият член на валутния съюз. Това е исторически миг за балканската страна с население от 6.4 милиона души, която се ангажира с тази стъпка още през 2007 година, само че претърпя години на закъснение – най-скоро заради инфлацията след пандемията и нахлуването на Русия в Украйна.

За да се причисли към еврозоната, България трябваше да реализира средногодишна инфлация в интервала от април 2024 до април 2025 година, която да е в границите на 1.5 процентни пункта от инфлацията в трите страни от Европейски Съюз с най-ниска инфлация. В началото на годината инфлацията скочи до 4 % на годишна база, откакто изтече срокът на разнообразни антикризисни ограничения – като да вземем за пример освобождение от Данък добавена стойност за заведения за хранене, самун и брашно. Въпреки това през април годишната инфлация се забави, най-много по линия на административно определяните цени, като средногодишната инфлация към април възлезе на 2.7%.

Макар числата към този момент да наподобяват приемливи, Брюксел означи, че България към момента има провокации в битката с корупцията и подобряването на правосъдната самостоятелност.

Радев беше безапелационен, че новият статут на страната няма да промени радикално нейната икономическа философия. „ Ключовото предизвикателство не е дали можем да заемем повече, а дали оставаме ангажирани с потреблението на дълга по рационален и насочен към стопански напредък метод “, сподели той.

Нови провокации

Българската национална банка също се изправя пред значима смяна. При режима на валутен ръб инфлацията се държи основно под надзор не посредством парична политика с потребление на лихвените проценти, каквато София не може да води, а посредством фискална дисциплинираност и данъчна политика.

Основните принадлежности на Българската национална банка са условията за наложителни банкови запаси, които сега са 12 %, и лихвеният % върху тези запаси, който е нулев. Но от идната година тя няма да упражнява директен надзор върху тези принадлежности, което не е без евентуални последици, защото условието за наложителни минимални запаси на ЕЦБ е единствено 1 %. Това значи, че при равни други условия българските банки ще разполагат с доста повече средства, които биха могли да употребяват за кредитиране, и това рискува да форсира към този момент почналия кредитен взрив: ипотечните заеми са нарастнали с 26 % за година до април, а потребителските – с 14 %.

Присъединяването към еврозоната и отпадането на валутния ръб ще заменят автоматизирания механизъм за дисциплинираност с разпоредбите на Пакта за непоклатимост и напредък — рамка, която Европейски Съюз съзнателно е направил по-гъвкава — като последна граница за фискалната политика. Тези правила са закрепени и в националното законодателство, само че в отчета си за конвергенцията ЕЦБ означи, че „ е желан спомагателен прогрес “, с цел да се подсигурява, че българският фискален съвет, който следи спазването на разпоредбите от страна на държавното управление, може да обезпечи задоволителна отчетност.

„ Структурна характерност на валутния съюз е, че паричната политика е обща, до момента в който фискалните политики остават национални “, сподели Радев, акцентирайки евентуалните асиметрии. „ Не би трябвало да чакаме ЕЦБ да приспособява политиката си към обособени стопански системи — отговорността е на националните управляващи да се съгласуват и приспособяват. “

Цифрово евро и парична иновация

България се причислява към еврозоната в един неповторим миг: вероятното въвеждане на цифровото евро. Банкови асоциации из цялата зона се тормозят, че при погрешен дизайн това може да направи техните членове по-уязвими на всеобщо евакуиране на депозити и да ограничи способността им да отпускат заеми. Това би могло да е изключително проблематично за България, където банките играят даже по-голяма роля във финансирането на стопанската система, в сравнение с в множеството елементи на еврозоната, заради неналичието на задоволително развъртян вътрешен финансов пазар.

Радев отхвърли опасенията, че цифровото евро би усложнило влизането на България в еврозоната, въпреки и да уточни, че то вкарва „ в допълнение стратегическо измерение, изключително в сферите на заплащанията и технологиите “.

Той добави, че България взе участие ангажирано в полемиките в границите на Евросистемата по отношение на дизайна на цифровото евро, като акцентира нуждата от модел, който резервира финансовата непоклатимост и подсигурява отбраната на персоналните данни. „ Всяко цифрово евро би трябвало да зачита европейските полезности, в това число правото на персонална цялост “, съобщи той и прикани за „ прецизиран метод “, който да предотврати възможни опасности, свързани със отбраната на персоналните данни.

По думите му, опитът на България с валутния ръб, който наложи консервативно ръководство на запасите и строга ликвидна дисциплинираност измежду комерсиалните банки, слага страната в добра позиция да се оправя с рисковете, свързани с бъдещото цифрово евро.

Консервативна мощ

Докато България се приготвя да заеме своето място на масата във Франкфурт, Радев даде знак, че Българска народна банка ще резервира закостенял, концентриран върху стабилността метод към паричната политика.

Без да се разпознава с обичайните етикети на „ ястреб “ или „ гълъб “, Радев ясно съобщи, че ще поддържа политики, които укрепват устойчивостта, понижават фрагментацията и опазват ценовата непоклатимост в еврозоната.

„ Ръководя една от по-консервативните централни банки и нямаме желание да променяме този курс “, сподели той.