Управителят на БНБ: Остава една финална крачка към еврозоната, ще я направим достойно
Управителят на Българската национална банка Димитър Радев направи изявление на откриването на конференцията Money Growth: Banking, Investment, Technology, проведена от в. „ Капитал " в София на 20 март 2025 година В речта си Радев съобщи, че по отношение на еврозоната ни остава една крайна крачка. „ Убеден съм, че сме в положение да я създадем почтено и със самочувствие. Неслучайно подчертах, че все още страната ни извършва всички конвергентни критерии ", добави той.
Според него дейното присъединяване в укрепването и развиването на европейския план в днешния геополитически подтекст е най-сигурната гаранция за положителните вероятности пред България.
„ Развитията в Украйна и Близкия изток, засилващите се търговски спорове сред водещите стопански системи и процесът на геополитическа фрагментация, както и взривът в развиването на цифровите технологии, провокират обилни структурни трансформации в световните вериги на доставки с неразбираеми дълготрайност, дълбочина и последствия ", изясни Радев.
По думите му без значение от утежняването на фискалните индикатори през последните години, страната ни към момента разполага с маневреност както във връзка с разполагаемото фискално пространство, по този начин и във връзка с опциите за възобновяване на изтощените с последните бюджети фискални буфери.
Вижте цялото му изказване:
„ Уважаеми сътрудници и посетители,
Благодаря за поканата да открия днешната конференция. Тя се организира в един изключително динамичен и провокационен миг както за световната, по този начин и за българската стопанска система. Подобни конгреси са извънредно потребни за обмена на разбори, отзиви и хрумвания тъкмо в подобен миг, когато все по-ясно се обрисува нуждата от адаптиране на икономическите процеси към новите действителности.
Ще стартира с геополитическия подтекст. Според мен най-малко през последните 35 години, той не е бил толкоз значим за икономическото и финансовото, само че и за политическото развиване на България, колкото в този момент.
Ключовите думи за днешния геополитически подтекст са неустановеност и непредвидимост за това, което следва или както доста успешно се изрази тези дни президентът на Европейската централна банка, цитирайки Пол Валери: „ Проблемът на днешния ден е, че бъдещето не е това, което беше ".
Очевидният въпрос е - какво да се прави в сходна среда? Пред него са изправени политиците, само че и освен те. Не е моя работа да давам препоръки за това, което би трябвало да се прави на политическия фронт, най-малко не в това ми качество. Затова по този въпрос ще се огранича единствено в едно изречение: Активното присъединяване в укрепването и развиването на европейския план в днешния геополитически подтекст е най-сигурната гаранция за положителните вероятности пред България.
Ще се концентрирам повече върху икономическия и финансовия аспект.
Развитията в Украйна и Близкия изток, засилващите се търговски спорове сред водещите стопански системи и процесът на геополитическа фрагментация, както и взривът в развиването на цифровите технологии, провокират обилни структурни трансформации в световните вериги на доставки с неразбираеми дълготрайност, дълбочина и последствия.
Тези процеси към този момент оказват осезаемо влияние върху интернационалната търговия, водят до нараснала волатилност на цените на съществени първични материали и принуждават редица страни да приспособяват икономическите си и, в частност, индустриалните си политики към засилващия се протекционизъм в международен мащаб. В устрема си към икономическа сигурност доста стопански системи преразглеждат зависимостта си от външни снабдители и подхващат ограничения за локализация на сериозно значими промишлености, преструктурирайки своите индустриални вериги.
Тези развития евентуално ще имат все по-голямо въздействие върху Европа, която остава една от най-уязвимите стопански системи в подтекста на световната геополитическа неустановеност, изключително във връзка с енергийните запаси. За нас тази накърнимост е даже по-сериозен рисков фактор, като се има поради, че страната ни остава една от най-енергоемките стопански системи в Европа. Прекъсването на дългогодишните енергийни зависимости, внезапното повишаване на цените на природния газ и електрическата енергия и нуждата от ускорена енергийна промяна изправят европейските стопански системи пред съществени провокации. Разходите за сила не престават да бъдат доста по-високи, спрямо тези в Съединени американски щати и някои азиатски стопански системи, което основава съществени структурни провокации за конкурентоспособността на европейската промишленост.
В тази комплицирана световна среда изходната макроикономическа позиция на България в действителност не е по никакъв начин неприятна. През 2024 година действителният Брутният вътрешен продукт на страната набъбна с 2.8%, т.е. над предварителните упования, а съгласно последната прогноза на Българска народна банка икономическият напредък ще остане устойчиво на положителна територия, възлизайки на 2.5% през тази година и 3.0% през 2026 година Растежът ще бъде подсилен на първо място от вътрешното търсене в изискванията на доста ниска в исторически проект безработица и неналичието на макроикономически несъответствия.
Показателите на банковия ни бранш остават солидни, като във връзка с финансови буфери, ликвидно покритие и доходност са над междинните за Европейски Съюз.
Независимо от утежняването на фискалните индикатори през последните години, страната ни към момента разполага с маневреност както във връзка с разполагаемото фискално пространство, по този начин и във връзка с опциите за възобновяване на изтощените с последните бюджети фискални буфери.
Не на последно място, страната ни все още е една от дребното в Европейски Съюз, които извършват абсолютно всички номинални критерии за конвергенция, в това число и критерия за ценова непоклатимост, с който имахме проблеми през последните години.
За дребна и отворена стопанска система като нашата, която е мощно интегрирана в световните вериги за доставки, геополитическите процеси пораждат и редица опасности, свързани най-много с:
· трайно понижение на външното търсене на български артикули и услуги, изключително предвид на задълбочаващите се структурни провокации при някои от главните ни търговски сътрудници от еврозоната; и
• засилени съмнения в цените на основни енергийни и неенергийни първични материали, които въздействат върху индустриалните разноски на бизнеса и разполагаемия приход на семействата.
В среда на сходни опасности е извънредно значимо стопанската система да бъде добре готова за непредвидени шокове, които засягат съвкупното предложение на артикули и услуги. Подготовката на макроикономическо ниво се показва най-много в поддържането на задоволителни буфери в банковия и във фискалния бранш. От една страна, съществуването на такива буфери би асъдействало за омекотяването на резултата от материализирането на рисковете, а от друга - за адаптирането и евентуалното добиване на изгоди от измененията в международната стопанска система като преструктурирането на световните индустриални вериги. Добър образец в това отношение през последните години е относително плавното прекосяване на българската стопанска система през КОВИД рецесията. Поддържаните тогава високи равнища на фискалния запас и на капитализация на банките разрешиха страната ни да се възвърне релативно бързо от рецесията и без нужда от външна финансова поддръжка.
В сходна среда е извънредно значимо да се пречупи инерцията на количествено и структурно утежняване на нашата фискална позиция и възобновяване на фискалните буфери. Ще дам следния образец. Към края на 2024 година фискалният запас доближи исторически най-ниското си равнище - и като % от Брутният вътрешен продукт (4.7%), и като % от общите бюджетни разноски по Консолидираната фискална стратегия (12.3%). За съпоставяне, междинните стойности на тези индикатори за последните две десетилетия възлизат надлежно на 8.8% и 24.4%. Консолидацията на фискалната позиция ще остане съществено средносрочно предизвикателство на фона на обективната нужда от по-високи обществени вложения и военни разноски.
Нека да кажа няколко думи и за ролята на Българска народна банка. В тази несигурна среда Българска народна банка ще продължи да ползва консервативна надзорна и регулаторна политика, като вкарва превантивни ограничения за гарантиране на устойчивостта на банковата система.
Последователността и предвидимостта на политиките, които организираме, са основни за доверието на банковия бранш, бизнеса и вложителите.
Нашият метод ще продължи да включва:
• поддържане на високи финансови и ликвидни буфери, които подсигуряват устойчивостта на банковата система;
• непоколебим контрол върху кредитирането, с цел да се избегне струпване на несъразмерни опасности в балансите на банките; и
• еластичност в политиките, тъй че да можем да реагираме съответно на новите провокации, в това число от позиция на задачите за изпреварващ стопански напредък.
По различен метод казано, ние не просто желаеме да подсигуряваме непоклатимост, само че и да създадем предвидима среда, в която икономическите субекти могат да възнамеряват и влагат с по-голяма убеденост.
Накрая, несъмнено, ще засегна и тематиката за присъединението на страната към еврозоната.
Тази тематика сплотява по-силно, в сравнение с преди, настоящите въпроси, които дискутираме - от геополитиката до стопанската система и финансите.
Остава ни, в действителност, една крайна крачка. Убеден съм, че сме в положение да я създадем почтено и със самочувствие. Неслучайно подчертах, че все още страната ни извършва всички конвергентни критерии.
Като централна банка, ние сме фокусирани както върху сполучливото реализиране на тази крайна крачка, по този начин и към цялостната ни подготвеност за работа в изискванията на споделения паричен суверенитет на еврозоната. Това включва две съществени групи от задания.
Първата е обвързвана с слагането в оперативна подготвеност за деяние на построения към този момент потенциал за работа в еврозоната, в това число реализирането на функционалности, които ние не може да изпълняваме в изискванията на валутен ръб. Тези функционалности са свързани както с присъединяване в определянето на паричната политика на Евросистемата, което наложи построяването на сериозен изчерпателен потенциал, по този начин и с използването на общата парична политика на национално равнище посредством главните ѝ принадлежности, в това число извършаване на интервенции на открития пазар, правене на условия за присъединяване и техническо обезпечаване на достъп на българските банки до непрекъснатите удобства на ЕЦБ. Освен присъединяване ни в процеса на основаване и систематизиране на паричното предложение, Българска народна банка ще извършва и функционалността на заемодател от последна инстанция, предоставяйки изключителна ликвидна поддръжка на българските банки при положение на нужда.
Втората задача е обвързвана с логистиката и техническата подготовка на процеса на обмяна и действие на банковата система в изискванията на еврозоната. Направеното досега е в действителност невиждано за банката и страната като мащаб и техническа трудност. То включва строителство и наемане на площи; доставка на машини, уреди и материали; обезпечаване на процедура на нов автопарк от бронирани и охранителни автомобили; основаване на качествено нова платежна и IT-инфраструктура; създаване и одобрение на транспортните схеми и системите за сигурност; цялостна подготвеност за отрязване на българските евромонети и доставка на нужните евробанкноти; приемане на нужните лицензии и сертификати; осъществяване на огромен брой публични поръчки. Правя това ненапълно изброяване, с цел да подчертая две неща: първо, че ние работим крепко по тази тематика и то не от през вчерашния ден или през днешния ден и второ, че
Българска народна банка и банковият бранш са в доста висока подготвеност за присъединение и работа в изискванията на еврозоната.
Позволете ми да завърша с няколко извода:
• Първо, геополитическата неустановеност е измежду главните опасности за стопанската система и финансите на страната и изисква поддържане на буфери в банковата и фискалната сфера и подготвеност за използване на адаптивни политики;
• Второ, банковият бранш е добре квалифициран за посрещане на рисковете, произлизащи от външната макроикономическа среда, и може да играе значима роля за материализирането на евентуални благоприятни условия за развиване на основни браншове на стопанската система посредством насочването на кредитен запас към тях;
• Трето, за разлика от банковия бранш, при обществените финанси е належащо възобновяване на фискалните буфери в средносрочен проект при опазване на дълготрайната резистентност на държавния дълг; и
• Четвърто, присъединението към еврозоната има голям капацитет да се трансформира в катализатор за сполучливото навигиране на страната в изискванията на световна неустановеност. И този капацитет би трябвало да бъде употребен.
Благодаря за вниманието и поисквам забавни и ползотворни полемики! "
Източник: Пресцентър на Българска народна банка
Според него дейното присъединяване в укрепването и развиването на европейския план в днешния геополитически подтекст е най-сигурната гаранция за положителните вероятности пред България.
„ Развитията в Украйна и Близкия изток, засилващите се търговски спорове сред водещите стопански системи и процесът на геополитическа фрагментация, както и взривът в развиването на цифровите технологии, провокират обилни структурни трансформации в световните вериги на доставки с неразбираеми дълготрайност, дълбочина и последствия ", изясни Радев.
По думите му без значение от утежняването на фискалните индикатори през последните години, страната ни към момента разполага с маневреност както във връзка с разполагаемото фискално пространство, по този начин и във връзка с опциите за възобновяване на изтощените с последните бюджети фискални буфери.
Вижте цялото му изказване:
„ Уважаеми сътрудници и посетители,
Благодаря за поканата да открия днешната конференция. Тя се организира в един изключително динамичен и провокационен миг както за световната, по този начин и за българската стопанска система. Подобни конгреси са извънредно потребни за обмена на разбори, отзиви и хрумвания тъкмо в подобен миг, когато все по-ясно се обрисува нуждата от адаптиране на икономическите процеси към новите действителности.
Ще стартира с геополитическия подтекст. Според мен най-малко през последните 35 години, той не е бил толкоз значим за икономическото и финансовото, само че и за политическото развиване на България, колкото в този момент.
Ключовите думи за днешния геополитически подтекст са неустановеност и непредвидимост за това, което следва или както доста успешно се изрази тези дни президентът на Европейската централна банка, цитирайки Пол Валери: „ Проблемът на днешния ден е, че бъдещето не е това, което беше ".
Очевидният въпрос е - какво да се прави в сходна среда? Пред него са изправени политиците, само че и освен те. Не е моя работа да давам препоръки за това, което би трябвало да се прави на политическия фронт, най-малко не в това ми качество. Затова по този въпрос ще се огранича единствено в едно изречение: Активното присъединяване в укрепването и развиването на европейския план в днешния геополитически подтекст е най-сигурната гаранция за положителните вероятности пред България.
Ще се концентрирам повече върху икономическия и финансовия аспект.
Развитията в Украйна и Близкия изток, засилващите се търговски спорове сред водещите стопански системи и процесът на геополитическа фрагментация, както и взривът в развиването на цифровите технологии, провокират обилни структурни трансформации в световните вериги на доставки с неразбираеми дълготрайност, дълбочина и последствия.
Тези процеси към този момент оказват осезаемо влияние върху интернационалната търговия, водят до нараснала волатилност на цените на съществени първични материали и принуждават редица страни да приспособяват икономическите си и, в частност, индустриалните си политики към засилващия се протекционизъм в международен мащаб. В устрема си към икономическа сигурност доста стопански системи преразглеждат зависимостта си от външни снабдители и подхващат ограничения за локализация на сериозно значими промишлености, преструктурирайки своите индустриални вериги.
Тези развития евентуално ще имат все по-голямо въздействие върху Европа, която остава една от най-уязвимите стопански системи в подтекста на световната геополитическа неустановеност, изключително във връзка с енергийните запаси. За нас тази накърнимост е даже по-сериозен рисков фактор, като се има поради, че страната ни остава една от най-енергоемките стопански системи в Европа. Прекъсването на дългогодишните енергийни зависимости, внезапното повишаване на цените на природния газ и електрическата енергия и нуждата от ускорена енергийна промяна изправят европейските стопански системи пред съществени провокации. Разходите за сила не престават да бъдат доста по-високи, спрямо тези в Съединени американски щати и някои азиатски стопански системи, което основава съществени структурни провокации за конкурентоспособността на европейската промишленост.
В тази комплицирана световна среда изходната макроикономическа позиция на България в действителност не е по никакъв начин неприятна. През 2024 година действителният Брутният вътрешен продукт на страната набъбна с 2.8%, т.е. над предварителните упования, а съгласно последната прогноза на Българска народна банка икономическият напредък ще остане устойчиво на положителна територия, възлизайки на 2.5% през тази година и 3.0% през 2026 година Растежът ще бъде подсилен на първо място от вътрешното търсене в изискванията на доста ниска в исторически проект безработица и неналичието на макроикономически несъответствия.
Показателите на банковия ни бранш остават солидни, като във връзка с финансови буфери, ликвидно покритие и доходност са над междинните за Европейски Съюз.
Независимо от утежняването на фискалните индикатори през последните години, страната ни към момента разполага с маневреност както във връзка с разполагаемото фискално пространство, по този начин и във връзка с опциите за възобновяване на изтощените с последните бюджети фискални буфери.
Не на последно място, страната ни все още е една от дребното в Европейски Съюз, които извършват абсолютно всички номинални критерии за конвергенция, в това число и критерия за ценова непоклатимост, с който имахме проблеми през последните години.
За дребна и отворена стопанска система като нашата, която е мощно интегрирана в световните вериги за доставки, геополитическите процеси пораждат и редица опасности, свързани най-много с:
· трайно понижение на външното търсене на български артикули и услуги, изключително предвид на задълбочаващите се структурни провокации при някои от главните ни търговски сътрудници от еврозоната; и
• засилени съмнения в цените на основни енергийни и неенергийни първични материали, които въздействат върху индустриалните разноски на бизнеса и разполагаемия приход на семействата.
В среда на сходни опасности е извънредно значимо стопанската система да бъде добре готова за непредвидени шокове, които засягат съвкупното предложение на артикули и услуги. Подготовката на макроикономическо ниво се показва най-много в поддържането на задоволителни буфери в банковия и във фискалния бранш. От една страна, съществуването на такива буфери би асъдействало за омекотяването на резултата от материализирането на рисковете, а от друга - за адаптирането и евентуалното добиване на изгоди от измененията в международната стопанска система като преструктурирането на световните индустриални вериги. Добър образец в това отношение през последните години е относително плавното прекосяване на българската стопанска система през КОВИД рецесията. Поддържаните тогава високи равнища на фискалния запас и на капитализация на банките разрешиха страната ни да се възвърне релативно бързо от рецесията и без нужда от външна финансова поддръжка.
В сходна среда е извънредно значимо да се пречупи инерцията на количествено и структурно утежняване на нашата фискална позиция и възобновяване на фискалните буфери. Ще дам следния образец. Към края на 2024 година фискалният запас доближи исторически най-ниското си равнище - и като % от Брутният вътрешен продукт (4.7%), и като % от общите бюджетни разноски по Консолидираната фискална стратегия (12.3%). За съпоставяне, междинните стойности на тези индикатори за последните две десетилетия възлизат надлежно на 8.8% и 24.4%. Консолидацията на фискалната позиция ще остане съществено средносрочно предизвикателство на фона на обективната нужда от по-високи обществени вложения и военни разноски.
Нека да кажа няколко думи и за ролята на Българска народна банка. В тази несигурна среда Българска народна банка ще продължи да ползва консервативна надзорна и регулаторна политика, като вкарва превантивни ограничения за гарантиране на устойчивостта на банковата система.
Последователността и предвидимостта на политиките, които организираме, са основни за доверието на банковия бранш, бизнеса и вложителите.
Нашият метод ще продължи да включва:
• поддържане на високи финансови и ликвидни буфери, които подсигуряват устойчивостта на банковата система;
• непоколебим контрол върху кредитирането, с цел да се избегне струпване на несъразмерни опасности в балансите на банките; и
• еластичност в политиките, тъй че да можем да реагираме съответно на новите провокации, в това число от позиция на задачите за изпреварващ стопански напредък.
По различен метод казано, ние не просто желаеме да подсигуряваме непоклатимост, само че и да създадем предвидима среда, в която икономическите субекти могат да възнамеряват и влагат с по-голяма убеденост.
Накрая, несъмнено, ще засегна и тематиката за присъединението на страната към еврозоната.
Тази тематика сплотява по-силно, в сравнение с преди, настоящите въпроси, които дискутираме - от геополитиката до стопанската система и финансите.
Остава ни, в действителност, една крайна крачка. Убеден съм, че сме в положение да я създадем почтено и със самочувствие. Неслучайно подчертах, че все още страната ни извършва всички конвергентни критерии.
Като централна банка, ние сме фокусирани както върху сполучливото реализиране на тази крайна крачка, по този начин и към цялостната ни подготвеност за работа в изискванията на споделения паричен суверенитет на еврозоната. Това включва две съществени групи от задания.
Първата е обвързвана с слагането в оперативна подготвеност за деяние на построения към този момент потенциал за работа в еврозоната, в това число реализирането на функционалности, които ние не може да изпълняваме в изискванията на валутен ръб. Тези функционалности са свързани както с присъединяване в определянето на паричната политика на Евросистемата, което наложи построяването на сериозен изчерпателен потенциал, по този начин и с използването на общата парична политика на национално равнище посредством главните ѝ принадлежности, в това число извършаване на интервенции на открития пазар, правене на условия за присъединяване и техническо обезпечаване на достъп на българските банки до непрекъснатите удобства на ЕЦБ. Освен присъединяване ни в процеса на основаване и систематизиране на паричното предложение, Българска народна банка ще извършва и функционалността на заемодател от последна инстанция, предоставяйки изключителна ликвидна поддръжка на българските банки при положение на нужда.
Втората задача е обвързвана с логистиката и техническата подготовка на процеса на обмяна и действие на банковата система в изискванията на еврозоната. Направеното досега е в действителност невиждано за банката и страната като мащаб и техническа трудност. То включва строителство и наемане на площи; доставка на машини, уреди и материали; обезпечаване на процедура на нов автопарк от бронирани и охранителни автомобили; основаване на качествено нова платежна и IT-инфраструктура; създаване и одобрение на транспортните схеми и системите за сигурност; цялостна подготвеност за отрязване на българските евромонети и доставка на нужните евробанкноти; приемане на нужните лицензии и сертификати; осъществяване на огромен брой публични поръчки. Правя това ненапълно изброяване, с цел да подчертая две неща: първо, че ние работим крепко по тази тематика и то не от през вчерашния ден или през днешния ден и второ, че
Българска народна банка и банковият бранш са в доста висока подготвеност за присъединение и работа в изискванията на еврозоната.
Позволете ми да завърша с няколко извода:
• Първо, геополитическата неустановеност е измежду главните опасности за стопанската система и финансите на страната и изисква поддържане на буфери в банковата и фискалната сфера и подготвеност за използване на адаптивни политики;
• Второ, банковият бранш е добре квалифициран за посрещане на рисковете, произлизащи от външната макроикономическа среда, и може да играе значима роля за материализирането на евентуални благоприятни условия за развиване на основни браншове на стопанската система посредством насочването на кредитен запас към тях;
• Трето, за разлика от банковия бранш, при обществените финанси е належащо възобновяване на фискалните буфери в средносрочен проект при опазване на дълготрайната резистентност на държавния дълг; и
• Четвърто, присъединението към еврозоната има голям капацитет да се трансформира в катализатор за сполучливото навигиране на страната в изискванията на световна неустановеност. И този капацитет би трябвало да бъде употребен.
Благодаря за вниманието и поисквам забавни и ползотворни полемики! "
Източник: Пресцентър на Българска народна банка
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ