Рисковете вече не са балансирани: Предупреждението на управителя на БНБ
Управителят на Българската национална банка (БНБ) Димитър Радев предизвести, че салдото на рисковете пред българската стопанска система се е изместил осезаемо в посока нагоре — за инфлацията, и надолу — за растежа. Той направи този коментар по време на Американската комерсиална камара в България (AmCham), на което приказва и служебният финансов министър Георги Клисурски.
" Рисковете към този момент не са уравновесени ", съобщи Радев, като категорично уточни, че настоящото развиване на обстановката се движи по-близо до неподходящия сюжет на Българска народна банка — не до базовата прогноза.
Добра изходна позиция, само че без имунитет
България навлезе в 2026 година с релативно постоянни макроикономически основи: растеж от към 3,2% през 2025 година, инфлация от 2,1% към февруари тази година, висока претовареност и добре капитализиран банков бранш. Кредитната интензивност е почнала да се възстановява.
Пакет за 100 милиона евро пази стопанската система от близкоизточната рецесия
Това не са " хеликоптерни пари ", акцентира министър председателят Андрей Гюров
Но тези индикатори не подсигуряват резистентност при мощни външни шокове. " За дребна и отворена стопанска система като нашата, външната среда постоянно има значение. Днес тя има още по-голямо значение ", сподели Радев.
Войната в Близкия изток прекатурва картината
Военният спор в Близкия изток и частичната обсада на Ормузкия пролив — през който минава близо 20% от международния нефт — доведоха до енергиен потрес с директни последствия за Европа и България. От края на февруари цените на петрола са нарастнали с над 55%, а на природния газ — с към 91%, сочат пазарни данни.
Базовата прогноза на Българска народна банка планува растежът в страната да се забави до към 3% тази година, а инфлацията да се форсира до към 3,7% — главно поради по-скъпата сила и вътрешния инфлационен напън в бранша на услугите. При неподходящия сюжет шокът е по-силен и по-продължителен, а забавянето — по-изразено.
" Следващите години ще са интервал на по-висока инфлация "
Все по-често се чува, че липсват мощни водачи, в това число и в България, разяснява пред Money.bg Петър Славов
Радев акцентира, че " това, което стартира от силата, последователно може да се придвижи към по-широката стопанска система " — в това число към паричните условия и финансирането на бизнеса.
Какво значи това за фирмите
Управителят на Българска народна банка съпостави актуалната обстановка с енергийния потрес от 2022-2023 година, само че уточни основни разлики. Тогава фирмите разполагаха с по-силно следпандемично търсене и можеха по-лесно да трансферират по-високите разноски в крайните цени. Днес това пространство е " доста по-ограничено ".
Фискалният буфер на страната също е по-малък, в сравнение с преди 2020 година Това значи, споделя Радев, че " фирмите евентуално ще би трябвало да поемат по-голяма част от акомодацията сами " — посредством по-стриктен надзор на разноските, по-внимателно ръководство на ликвидността и по-селективни капиталови решения.
Като позитив той уточни, че банковата система в България остава мощно ликвидна, което дава краткотраен прозорец за подготовка — вложения в енергийна успеваемост, цифровизация и по-устойчиви вериги на доставки.
Клисурски: Бюджетът за 2026 година изисква сложни решения
Служебният финансов министър Георги Клисурски добави картината откъм фискалната страна. По думите му правенето на постоянен бюджет е " от изключителна значимост ", защото понастоящем финансите на страната са " на автопилот ", а трендовете не са обнадеждаващи.
" Който и да приготви бюджета за 2026 година, ще би трябвало да вземе някои сложни и уверени решения. И те може да не са лесни ", сподели Клисурски. Той се спря на нуждата от промяна на разходната страна на обществените финанси и сложи пряк въпрос: " Имаме ли потребност от всички тези процеси? Имаме ли потребност от всички тези хора или длъжности? "
Министърът добави, че новите технологии — в това число изкуственият разсъдък, могат да оказват помощ за вземането на решения за усъвършенстване на разноските, които в предишното са изглеждали политически непостижими.
Клисурски заяви, че нощес служебното държавно управление е изпратило искане до Европейската комисия за четвъртото заплащане по Плана за възобновяване и резистентност на стойност към 1 милиарда евро. Предстои и последно заплащане от към 2,5 милиарда евро, само че за него страната би трябвало да влага 4 милиарда евро в стопанската система до края на август. " Няма да е елементарно, само че ще се оправим ", сподели той.
В по-дългосрочна вероятност и министърът, и гуверньорът се сплотиха към тезата, че устойчивият напредък би трябвало да се гради върху вложения, произвеждане и експорт — освен върху потреблението. Радев открои присъединението към еврозоната като " стратегическа опора ", която покачва доверието и поддържа капиталовата среда.
Клисурски от своя страна изрази убеденост, че България ще извърши всички критерии за участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз до края на 2026 г.
" Рисковете към този момент не са уравновесени ", съобщи Радев, като категорично уточни, че настоящото развиване на обстановката се движи по-близо до неподходящия сюжет на Българска народна банка — не до базовата прогноза.
Добра изходна позиция, само че без имунитет
България навлезе в 2026 година с релативно постоянни макроикономически основи: растеж от към 3,2% през 2025 година, инфлация от 2,1% към февруари тази година, висока претовареност и добре капитализиран банков бранш. Кредитната интензивност е почнала да се възстановява.
Пакет за 100 милиона евро пази стопанската система от близкоизточната рецесия
Това не са " хеликоптерни пари ", акцентира министър председателят Андрей Гюров
Но тези индикатори не подсигуряват резистентност при мощни външни шокове. " За дребна и отворена стопанска система като нашата, външната среда постоянно има значение. Днес тя има още по-голямо значение ", сподели Радев.
Войната в Близкия изток прекатурва картината
Военният спор в Близкия изток и частичната обсада на Ормузкия пролив — през който минава близо 20% от международния нефт — доведоха до енергиен потрес с директни последствия за Европа и България. От края на февруари цените на петрола са нарастнали с над 55%, а на природния газ — с към 91%, сочат пазарни данни.
Базовата прогноза на Българска народна банка планува растежът в страната да се забави до към 3% тази година, а инфлацията да се форсира до към 3,7% — главно поради по-скъпата сила и вътрешния инфлационен напън в бранша на услугите. При неподходящия сюжет шокът е по-силен и по-продължителен, а забавянето — по-изразено.
" Следващите години ще са интервал на по-висока инфлация "
Все по-често се чува, че липсват мощни водачи, в това число и в България, разяснява пред Money.bg Петър Славов
Радев акцентира, че " това, което стартира от силата, последователно може да се придвижи към по-широката стопанска система " — в това число към паричните условия и финансирането на бизнеса.
Какво значи това за фирмите
Управителят на Българска народна банка съпостави актуалната обстановка с енергийния потрес от 2022-2023 година, само че уточни основни разлики. Тогава фирмите разполагаха с по-силно следпандемично търсене и можеха по-лесно да трансферират по-високите разноски в крайните цени. Днес това пространство е " доста по-ограничено ".
Фискалният буфер на страната също е по-малък, в сравнение с преди 2020 година Това значи, споделя Радев, че " фирмите евентуално ще би трябвало да поемат по-голяма част от акомодацията сами " — посредством по-стриктен надзор на разноските, по-внимателно ръководство на ликвидността и по-селективни капиталови решения.
Като позитив той уточни, че банковата система в България остава мощно ликвидна, което дава краткотраен прозорец за подготовка — вложения в енергийна успеваемост, цифровизация и по-устойчиви вериги на доставки.
Клисурски: Бюджетът за 2026 година изисква сложни решения
Служебният финансов министър Георги Клисурски добави картината откъм фискалната страна. По думите му правенето на постоянен бюджет е " от изключителна значимост ", защото понастоящем финансите на страната са " на автопилот ", а трендовете не са обнадеждаващи.
" Който и да приготви бюджета за 2026 година, ще би трябвало да вземе някои сложни и уверени решения. И те може да не са лесни ", сподели Клисурски. Той се спря на нуждата от промяна на разходната страна на обществените финанси и сложи пряк въпрос: " Имаме ли потребност от всички тези процеси? Имаме ли потребност от всички тези хора или длъжности? "
Министърът добави, че новите технологии — в това число изкуственият разсъдък, могат да оказват помощ за вземането на решения за усъвършенстване на разноските, които в предишното са изглеждали политически непостижими.
Клисурски заяви, че нощес служебното държавно управление е изпратило искане до Европейската комисия за четвъртото заплащане по Плана за възобновяване и резистентност на стойност към 1 милиарда евро. Предстои и последно заплащане от към 2,5 милиарда евро, само че за него страната би трябвало да влага 4 милиарда евро в стопанската система до края на август. " Няма да е елементарно, само че ще се оправим ", сподели той.
В по-дългосрочна вероятност и министърът, и гуверньорът се сплотиха към тезата, че устойчивият напредък би трябвало да се гради върху вложения, произвеждане и експорт — освен върху потреблението. Радев открои присъединението към еврозоната като " стратегическа опора ", която покачва доверието и поддържа капиталовата среда.
Клисурски от своя страна изрази убеденост, че България ще извърши всички критерии за участие в Организацията за икономическо сътрудничество и раз до края на 2026 г.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ