БНБ определи буфер за системен риск в размер на 3% за всички банки
Управителният съвет на Българска народна банка дефинира буфер за систематичен риск в размер на 3 на 100 за всички банки, използван за всички експозиции в България, оповестява Българската национална банка.
Буферът за систематичен риск се прилага на самостоятелна и консолидирана основа. Текущият обзор на рисковете, произлизащи от структурните характерности на банковия бранш, на вътрешноприсъщите за банковата активност опасности и на рисковете от въздействието на външната среда демонстрира опазване на дълготрайни макропруденциални и систематични опасности в банковия бранш. Оценените рискови фактори остават непроменени, могат да имат усилващ резултат при евентуално отрицателно влияние върху устойчивостта на банковата система, което обуславя опазване на насъбрания финансов запас посредством потвърждаване на равнището и обсега на буфера за систематичен риск.
В сходство с член 12, алинея 6 и 7 от Наредба № 8 на Българска народна банка оповестението на решението се прави след уведомлението до Европейския съвет за систематичен риск и способените и избраните органи на съответните страни членки.
Буферът за систематичен риск е въведен през 2014 година от Българска народна банка като макропруденциален инструмент с главната цел да запази насъбраните финансови запаси в българската банкова система и предвид на предотвратяване/смекчаване на отрицателните резултати от систематични опасности с дълготраен нецикличен темперамент, които биха могли да нарушат естественото действие на финансовата система в България.
Буферът за систематичен риск е наложителен за всички банки в България, които подлежат на финансови условия. Буферът се състои от базов личен капитал от първи ред (Common Equity Tier 1 - CET 1), равняващ се на 3 на 100 от сумата на рисково претеглените експозиции в Република България. Обхватът на буфера, стеснен до локални експозиции, го прави кумулативен към буфера за ДСЗИ (други редовно значими институции), прибавен според член 9 от Наредба номер 8 за финансовите буфери на банките.
Прегледът на Българска народна банка на буфера за систематичен риск се базира на разпространението на макропруденциални опасности в България при банково-ориентирана финансова система, която оперира в дребна отворена стопанска система. Банковият бранш остава главния канал за струпване на спестявания от частния бранш и е с значима роля за даване на финансиране на семействата и нефинансовите предприятия.
При евентуални шокове за естественото финансово ходатайство през банковата система, може да се породят неподходящи двустранни резултати по линия на връзките сред банките и действителната стопанска система, заради което обезпечаването на резистентност на кредитните институции е от основно значение. Наред с това средата, в която банковия бранш оперира продължава да се характеризира със систематични неподходящи фактори за дълготрайния стопански напредък, което изисква спомагателен буферен потенциал за устойчивото действие при положение на вътрешен или външен потрес, способствуващ към остротата на тези ограничавания.
Текущото равнище на буфера за систематичен риск бе измежду главните фактори, които способстваха за прекосяването на банките през предходните усложнени интервали със постоянна финансова позиция. Предвид непроменената структурна комбинация на систематичния риск запазването на равнището и обсега на буфера поддържа потенциала за посрещане на кредитни загуби при положение на реализация на застрашаващи стабилността на банковата и финансовата система събития.
При разбора и обосновката на равнището и обсега на буфера за систематичен риск се употребява система от рискови знаци за банковата система и стопанската система, като във фокуса попадат дълготрайни структурни индикатори. Те са формирани на полугодишна и годишна база, където е използвано, от 2009 година насам и са проведени в три рискови посоки.
Буферът за систематичен риск се прилага на самостоятелна и консолидирана основа. Текущият обзор на рисковете, произлизащи от структурните характерности на банковия бранш, на вътрешноприсъщите за банковата активност опасности и на рисковете от въздействието на външната среда демонстрира опазване на дълготрайни макропруденциални и систематични опасности в банковия бранш. Оценените рискови фактори остават непроменени, могат да имат усилващ резултат при евентуално отрицателно влияние върху устойчивостта на банковата система, което обуславя опазване на насъбрания финансов запас посредством потвърждаване на равнището и обсега на буфера за систематичен риск.
В сходство с член 12, алинея 6 и 7 от Наредба № 8 на Българска народна банка оповестението на решението се прави след уведомлението до Европейския съвет за систематичен риск и способените и избраните органи на съответните страни членки.
Буферът за систематичен риск е въведен през 2014 година от Българска народна банка като макропруденциален инструмент с главната цел да запази насъбраните финансови запаси в българската банкова система и предвид на предотвратяване/смекчаване на отрицателните резултати от систематични опасности с дълготраен нецикличен темперамент, които биха могли да нарушат естественото действие на финансовата система в България.
Буферът за систематичен риск е наложителен за всички банки в България, които подлежат на финансови условия. Буферът се състои от базов личен капитал от първи ред (Common Equity Tier 1 - CET 1), равняващ се на 3 на 100 от сумата на рисково претеглените експозиции в Република България. Обхватът на буфера, стеснен до локални експозиции, го прави кумулативен към буфера за ДСЗИ (други редовно значими институции), прибавен според член 9 от Наредба номер 8 за финансовите буфери на банките.
Прегледът на Българска народна банка на буфера за систематичен риск се базира на разпространението на макропруденциални опасности в България при банково-ориентирана финансова система, която оперира в дребна отворена стопанска система. Банковият бранш остава главния канал за струпване на спестявания от частния бранш и е с значима роля за даване на финансиране на семействата и нефинансовите предприятия.
При евентуални шокове за естественото финансово ходатайство през банковата система, може да се породят неподходящи двустранни резултати по линия на връзките сред банките и действителната стопанска система, заради което обезпечаването на резистентност на кредитните институции е от основно значение. Наред с това средата, в която банковия бранш оперира продължава да се характеризира със систематични неподходящи фактори за дълготрайния стопански напредък, което изисква спомагателен буферен потенциал за устойчивото действие при положение на вътрешен или външен потрес, способствуващ към остротата на тези ограничавания.
Текущото равнище на буфера за систематичен риск бе измежду главните фактори, които способстваха за прекосяването на банките през предходните усложнени интервали със постоянна финансова позиция. Предвид непроменената структурна комбинация на систематичния риск запазването на равнището и обсега на буфера поддържа потенциала за посрещане на кредитни загуби при положение на реализация на застрашаващи стабилността на банковата и финансовата система събития.
При разбора и обосновката на равнището и обсега на буфера за систематичен риск се употребява система от рискови знаци за банковата система и стопанската система, като във фокуса попадат дълготрайни структурни индикатори. Те са формирани на полугодишна и годишна база, където е използвано, от 2009 година насам и са проведени в три рискови посоки.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ