От филмите за самураи до спортните върхове. Българските световни шампиони по таекуондо
Упоритост, самоконтрол, хладнокръвен дух. Това са част от правилата на корейското бойно изкуство таекуондо. Това са и качествата, нужни на един играч, с цел да покори международните върхове в спорта. Световните първенци Кирил Илиев и Рами Шау са герои в рубриката Човек на деня на Свободна Европа.
Какво стои сред детските филми за самураи и международната купа по таекуондо? Отговорът на двама международни първенци е: доста дълъг път.
Изминаването му изисква мотивация, религия в себе си и непрекъснати тренировки още от детска възраст. Но крайната цел си коства.
Миналата седмица българските таекуондисти Кирил Илиев и Рами Шау завоюваха златни медали на международното състезание по таекуондо, което се организира в Казахстан.
Кирил завоюва първата си международна купа в категорията до 52 кг, а Рами отбрани първото си място от 2019 година в категорията до 78 кг.
Златен орден завоюва и мъжкият тим по таекуондо на България в дисциплината „ специфична техника “. Освен трите златни медала, българските таекуондисти донесоха три сребърни и шест бронзови оценки.
Защо таекуондо
„ Не знам тъкмо какво ми хареса в таекуондото. Грабна ме още първоначално и не желаех да се занимавам с други спортове “, споделя пред Свободна Европа Кирил Илиев.
Още на 5-годишна възраст той вижда в корейското бойно изкуство някаква по-различна тръпка, която го кара да продължава да тренира и да се състезава към този момент 18 години.
„ Интересът се задържа, когато имаш някаква цел. Когато я гониш и си непрекъснат, и виждаш, че има резултати “, споделя първенецът.
На сходно мнение е и Рами Шау, който стартира да се занимава с таекуондо, когато е на 4 години.
„ Имал съм астма и по рекомендация на персоналния доктор е трябвало да се запиша на някакъв спорт, с цел да я изцелявам “, споделя той пред Свободна Европа.
„ Детските филмчета за самураи, които даваха по малкия екран, ме възпламениха по бойните изкуства “, прибавя Рами, който към този момент е на 26. „ С годините от занимание спортът става метод на живот и няма по какъв начин да не участва във всекидневието. “
Какво е да си международен първенец
Търпението, упоритостта и любовта към спорта водят Кирил и Рами до международното състезание в Казахстан. Там те играят с таекуондисти от Индия, Туркменистан, Япония, Русия, Монголия и Казахстан.
На полуфинала Кирил побеждава първенеца на Азия, който е от Таджикистан. А на финала и двамата българи преодоляват състезатели от родината на таекуондото Корея.
По време на шампионата има и компликации. Часовата разлика сред Казахстан и България уморява спортистите и те би трябвало да положат повече старания, с цел да печелят утринните си срещи.
В последна сметка представянето на Кирил и Рами приключва по най-хубавия метод - и двамата печелят първото място в своите категории.
„ Още не го съзнавам, би трябвало ми време да привикна с мисълта “, споделя Кирил, за който това е първа международна купа.
„ Трудно може да се опише, само че когато успееш, знаеш, че всички старания през годините, всички пъти, когато си казвал „ още малко “, всички пъти, когато си бил дебелоглав, очевидно са си коствали. “
Всички пъти, когато си казвал „ още малко “, всички пъти, когато си бил дебелоглав, очевидно са си коствали.Кирил Илиев
Рами става международен първенец за трети път и съумява да отбрани купата, която печели през 2019 година
„ Емоциите всякога са необясними “, споделя той. „ Няма елементарен път към сходни триумфи. Човек би трябвало да има вяра в личните си благоприятни условия, да има фантазии и да преследва задачите си целогодишно. “
Освен с таекуондо, Кирил се занимава интензивно и с кикбокс, където има две европейски трофеи и два сребърни медала от международни шампионати.
„ Реших да се занимавам и с двата спорта, тъй като ми доставя наслаждение, обичам да спечелвам и да се развъртвам “, споделя той.
Чувството, че не си оценен
Според Кирил и Рами в България таекуондото е недооценяван спорт. Двамата практикуват стила таекуондо, който произлиза от Северна Корея и не е олимпийски спорт - за разлика от този, който идва от Южна Корея.
За 22 години като таекуондист в никакъв случай не съм посещавал Министерството на спорта.Рами Шау
„ Проблемът идва от дискриминирането на избрани типове спорт “, споделя Рами. „ Олимпийските спортове стигат до камерите, вестниците и медиите. От другата страна сме ние, неолимпийските спортисти. Когато се връщаме от съревнование, ни посрещат единствено околните ни хора. За 22 години като таекуондист в никакъв случай не съм посещавал Министерството на спорта. “
„ Няма значение дали си станал трети на европейско, или първи на международно - когато си в олимпийски спорт, ще те отразят “, прибавя Кирил. „ При нас може да станеш международен първенец и никой да не забележи, тъй като не е олимпийски спорт. “
Освен неналичието на медийно внимание, таекуондистите получават и по-малки награди спрямо други спортове.
„ Никой от нас не може да си показа да живее единствено от спорт, тъй като е невероятно. Не можеш да постигнеш такова нещо, колкото и да си добър и сполучлив “, споделя Кирил.
Тази обстановка обаче не стопира двамата спортисти да се развиват. Мотивацията им не са парите или непознатото самопризнание, а персоналното задоволство и тръпката, която изпитват, когато се качат на почетната стълбичка.
Именно там Кирил и Рами се убеждават, че спортът е най-хубавият дипломат на една страна и е значимо всеки триумф да се прави оценка. Защото до международните върхове се стига единствено с непримиримост, самоконтрол и хладнокръвен дух, каквито са правилата на таекуондото.
Какво стои сред детските филми за самураи и международната купа по таекуондо? Отговорът на двама международни първенци е: доста дълъг път.
Изминаването му изисква мотивация, религия в себе си и непрекъснати тренировки още от детска възраст. Но крайната цел си коства.
Миналата седмица българските таекуондисти Кирил Илиев и Рами Шау завоюваха златни медали на международното състезание по таекуондо, което се организира в Казахстан.
Кирил завоюва първата си международна купа в категорията до 52 кг, а Рами отбрани първото си място от 2019 година в категорията до 78 кг.
Златен орден завоюва и мъжкият тим по таекуондо на България в дисциплината „ специфична техника “. Освен трите златни медала, българските таекуондисти донесоха три сребърни и шест бронзови оценки.
Защо таекуондо „ Не знам тъкмо какво ми хареса в таекуондото. Грабна ме още първоначално и не желаех да се занимавам с други спортове “, споделя пред Свободна Европа Кирил Илиев.
Още на 5-годишна възраст той вижда в корейското бойно изкуство някаква по-различна тръпка, която го кара да продължава да тренира и да се състезава към този момент 18 години.
„ Интересът се задържа, когато имаш някаква цел. Когато я гониш и си непрекъснат, и виждаш, че има резултати “, споделя първенецът.
На сходно мнение е и Рами Шау, който стартира да се занимава с таекуондо, когато е на 4 години.
„ Имал съм астма и по рекомендация на персоналния доктор е трябвало да се запиша на някакъв спорт, с цел да я изцелявам “, споделя той пред Свободна Европа.
„ Детските филмчета за самураи, които даваха по малкия екран, ме възпламениха по бойните изкуства “, прибавя Рами, който към този момент е на 26. „ С годините от занимание спортът става метод на живот и няма по какъв начин да не участва във всекидневието. “
Какво е да си международен първенец
Търпението, упоритостта и любовта към спорта водят Кирил и Рами до международното състезание в Казахстан. Там те играят с таекуондисти от Индия, Туркменистан, Япония, Русия, Монголия и Казахстан.
На полуфинала Кирил побеждава първенеца на Азия, който е от Таджикистан. А на финала и двамата българи преодоляват състезатели от родината на таекуондото Корея.
По време на шампионата има и компликации. Часовата разлика сред Казахстан и България уморява спортистите и те би трябвало да положат повече старания, с цел да печелят утринните си срещи.
В последна сметка представянето на Кирил и Рами приключва по най-хубавия метод - и двамата печелят първото място в своите категории.
„ Още не го съзнавам, би трябвало ми време да привикна с мисълта “, споделя Кирил, за който това е първа международна купа.
„ Трудно може да се опише, само че когато успееш, знаеш, че всички старания през годините, всички пъти, когато си казвал „ още малко “, всички пъти, когато си бил дебелоглав, очевидно са си коствали. “
Всички пъти, когато си казвал „ още малко “, всички пъти, когато си бил дебелоглав, очевидно са си коствали.Кирил Илиев
Рами става международен първенец за трети път и съумява да отбрани купата, която печели през 2019 година
„ Емоциите всякога са необясними “, споделя той. „ Няма елементарен път към сходни триумфи. Човек би трябвало да има вяра в личните си благоприятни условия, да има фантазии и да преследва задачите си целогодишно. “
Освен с таекуондо, Кирил се занимава интензивно и с кикбокс, където има две европейски трофеи и два сребърни медала от международни шампионати.
„ Реших да се занимавам и с двата спорта, тъй като ми доставя наслаждение, обичам да спечелвам и да се развъртвам “, споделя той.
Чувството, че не си оценен Според Кирил и Рами в България таекуондото е недооценяван спорт. Двамата практикуват стила таекуондо, който произлиза от Северна Корея и не е олимпийски спорт - за разлика от този, който идва от Южна Корея.
За 22 години като таекуондист в никакъв случай не съм посещавал Министерството на спорта.Рами Шау
„ Проблемът идва от дискриминирането на избрани типове спорт “, споделя Рами. „ Олимпийските спортове стигат до камерите, вестниците и медиите. От другата страна сме ние, неолимпийските спортисти. Когато се връщаме от съревнование, ни посрещат единствено околните ни хора. За 22 години като таекуондист в никакъв случай не съм посещавал Министерството на спорта. “
„ Няма значение дали си станал трети на европейско, или първи на международно - когато си в олимпийски спорт, ще те отразят “, прибавя Кирил. „ При нас може да станеш международен първенец и никой да не забележи, тъй като не е олимпийски спорт. “
Освен неналичието на медийно внимание, таекуондистите получават и по-малки награди спрямо други спортове.
„ Никой от нас не може да си показа да живее единствено от спорт, тъй като е невероятно. Не можеш да постигнеш такова нещо, колкото и да си добър и сполучлив “, споделя Кирил.
Тази обстановка обаче не стопира двамата спортисти да се развиват. Мотивацията им не са парите или непознатото самопризнание, а персоналното задоволство и тръпката, която изпитват, когато се качат на почетната стълбичка.
Именно там Кирил и Рами се убеждават, че спортът е най-хубавият дипломат на една страна и е значимо всеки триумф да се прави оценка. Защото до международните върхове се стига единствено с непримиримост, самоконтрол и хладнокръвен дух, каквито са правилата на таекуондото.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ