/ Update Required To play the media you will need

/ Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin. В традициите на българина хлябът е свещенодействие. Той има особени функционалности, които се придвижват върху процеса и движимостите при неговата изработка: шиникът за зърно, ситото, нощвите, ръженът за разравяне на огнището; месалът за покриване на тестото и на топлата погача… Ситото не пресява единствено брашно. То взе участие в сватбените ритуали. Преди бъдещата невяста да напусне бащиния дом, на прага тя поглежда през решето към идващата момкова рода. Дали в новия дом ще е утолен животът й? Този момент е повратен и за нейното семейство. Правилно ли са „ отсели ” своя избор за шурей?
Ситото е нравствена мяра и в ролята му на орисник. Защо го пълнят с орехи и потракват с тях при първа пита „ сповойник ” на бебето? Случайно ли нощвите припомнят за нощ? Кога „ оживява ” ръженът и за какво вечер безусловно го поставят „ да поспи ” край огнището? „ Шиник жито за жълтица ” – орачът би трябвало освен да произнесе магическата фраза, само че и да изпълни шиника с най-едрото зърно, като прави първа вадичка за новия поземлен сезон. Впрочем, какъв брой е размерът на един шиник? Ако моралната мяра е относителна, за какво и шиникът, и крината, и оката събират „ към ”, а не тъкмо количество?
Каква е повода, поради хляба, да се появи мярката за скъпоценности – карат?