Фийни: Надявам се да остана дълго в Пирин
Уорън Фийни даде изявление за интернет изданието www.worldfootballindex.com, в което приказва за досегашната си кариера на футболист, както и за работата му като треньор.
– Уорън, ти стана управител на Пирин (Благоевград) през 2019 година. Как се чувстваш отпред на тима, по какъв начин се справяш с предизвикването?
– Треньорството е нещо, с което постоянно съм желал да се занимавам, когато взех решение да приключа кариерата си на футболист. Към края на футболните си дни в Лутън Таун към този момент бях изкарал много треньорски курсове и по този начин, откакто получих няколко травми, към този момент мислех повече за треньорството. Започнах да оказвам помощ на младите играчи в разнообразни академии да се развиват, тъй като не съм човек, който просто си седи у дома. Исках да повеждам тим и когато пристигна опцията да поема Пирин, просто не желаех да я пропусна.
– Спомена за интервала ти в Лутън. Игра два сезона там. Кои са най-ярките ти мемоари, най-големите ти триумфи с „ шапкарите “?
– Получих опцията да дойда в Лутън при започване на сезона. Тимът бе спечелил промоция от Лига 1, а аз имах контракт със Стокпорт Каунти, който също се бореше за влизане. В Стокпорт ми вървеше добре. Бях вкарал 17 гола в 31 мача. Искаха ме Барнзли, Донкастър Роувърс, Хъдърсфийлд Таун. Но това, което ме притегли в Лутън бе концепцията да работя с Майк Нюъл. Всъщност отхвърлих по-голяма заплата, с цел да подпиша с Лутън. Нещо, което към този момент се случва все по-рядко. Но желаех да играя в Чемпиъншип, а не в Лига 1. В Лутън имахме необикновен колектив и екипен дух. Все още се слушам със Стив Хаурд, Кевин Никълс, Майк Нюел. Имахме чудесни връзки в съблекалнята, бяхме като задружна тайфа. В първите четири месеца бяхме на върха в класирането. Първите ни четири мача в Ченпиъншип бяха против доста мощни тимове. Съперници ни бяха Саутхямптън, Кристъл Палас, Уест Бромич и Лийдс. Три от тези тимове бяха изпаднали от Висшата лига и ние успяхме да ги победим, а с другия завършихме наедно. Наистина се забавлявах в Лутън. Чудесно място е. Аз живеех в Нортхямптън. По-късно пристигна опцията да отида в Кардиф, а други осем играчи напуснаха по този начин или другояче в края на сезона. Кевин Никълс отиде в Лийдс, Стив Хаурд отпътува за Дарби Каунти, Кевин Фоули отиде в Уулвс, Карлос Едуърдс в Съндърланд, Къртис Дейвис подписа с Уест Бромич. Това демонстрира какъв брой мощен тим бяхме тогава.
– Ти си някогашен национал на Северна Ирландия. Разкажи ни повече за мачовете си с националната фланелка и триумфите ти с нея?
– За всеки състезател е чест да съставлява своята страна. Дядо ми и татко ми също са били национали на Северна Ирландия. Малко са тези, които могат да се похвалят с това. Без подозрение за мен това най-гордия миг в кариерата ми – да облека националната фланелка. Няма да не помни успехите против Англия и Испания. Велики моменти. Понякога си пущам още веднъж тези мачове, когато съм вкъщи и се кефя. Имахме мощен тим. Джони Еванс, Кийт Гилеспи, Гарет Макоули, Крис Брънт, Дейвид Хийли, който усъвършенства головия връх на Давор Шукер. В тима имаше качество”.
– Играл си при няколко доста положителни мениджъри. Получи ли съвет и кураж от някой от тях, когато реши да се впуснеш в треньорската специалност?
– Да. Връщам се обратно и се пробвам да осмисля от друга позиция концепциите им. Опитвам се да бъда постоянно почтен с играчите. Защото по този начин би трябвало. Играх при Роберто Мартинес, който е необикновен експерт. При него имам една забавна история, която не мога да не помни. Бях вкарал два гола при успеха на открито против Йовил Таун. Следващия вторник играехме със Суиндън и аз чаках да бъда титуляр. В 18:30 ч. оповестиха състава и аз бях отвън него! Не можех да допускам! Отидох в офиса му и му споделих: „ Дядка, за какво не играя “? Тогава той ми сподели: „ Уорън, гледай огромната картина. Аз съм тук, с цел да се грижа за цяла група от играчи. Докато ти се интересуваш единствено от себе си и вероятно от тима. Твоята работа е да вкарваш голове, а моята да повеждам целия тим. Приеми го “. Мислех дълго по-късно. Реших, че би трябвало постоянно да съм почтен с играчите. Грейг Ливайн е доста добър управител, с който работих в Дънди Юнайтед. За мен в този момент има прекалено много старши треньори и малко мениджъри. Винаги съм харесвал повече мениджърите”.
– Можеш ли да опишеш твоята треньорска философия? Какви са задачите ти за бъдеще?
– Искам да ходя напред, да се развъртвам. Когато бях в Линфийлд стигнахме до европейско присъединяване. Въпреки това напуснах, тъй като желаех по-голямо предизвикателство. Реших да се върна в Англия. Тогава пристигна опцията да поема Нюпорт Каунти, които бяха на дъното в класирането, а аз съумях да ги спася от изпадане. Следващото лято ни напуснаха 15 футболисти, а след осмия мач изгубих работата си. Тук в Пирин се веселя, че има непоклатимост. Футболът е сложен поминък, само че и в това време доста забавен. Тук се случват в действителност забавни неща, работи се професионално. Проектът в Благоевград е страховит и се надявам да остана тук за дълго време.
– Уорън, ти стана управител на Пирин (Благоевград) през 2019 година. Как се чувстваш отпред на тима, по какъв начин се справяш с предизвикването?
– Треньорството е нещо, с което постоянно съм желал да се занимавам, когато взех решение да приключа кариерата си на футболист. Към края на футболните си дни в Лутън Таун към този момент бях изкарал много треньорски курсове и по този начин, откакто получих няколко травми, към този момент мислех повече за треньорството. Започнах да оказвам помощ на младите играчи в разнообразни академии да се развиват, тъй като не съм човек, който просто си седи у дома. Исках да повеждам тим и когато пристигна опцията да поема Пирин, просто не желаех да я пропусна.
– Спомена за интервала ти в Лутън. Игра два сезона там. Кои са най-ярките ти мемоари, най-големите ти триумфи с „ шапкарите “?
– Получих опцията да дойда в Лутън при започване на сезона. Тимът бе спечелил промоция от Лига 1, а аз имах контракт със Стокпорт Каунти, който също се бореше за влизане. В Стокпорт ми вървеше добре. Бях вкарал 17 гола в 31 мача. Искаха ме Барнзли, Донкастър Роувърс, Хъдърсфийлд Таун. Но това, което ме притегли в Лутън бе концепцията да работя с Майк Нюъл. Всъщност отхвърлих по-голяма заплата, с цел да подпиша с Лутън. Нещо, което към този момент се случва все по-рядко. Но желаех да играя в Чемпиъншип, а не в Лига 1. В Лутън имахме необикновен колектив и екипен дух. Все още се слушам със Стив Хаурд, Кевин Никълс, Майк Нюел. Имахме чудесни връзки в съблекалнята, бяхме като задружна тайфа. В първите четири месеца бяхме на върха в класирането. Първите ни четири мача в Ченпиъншип бяха против доста мощни тимове. Съперници ни бяха Саутхямптън, Кристъл Палас, Уест Бромич и Лийдс. Три от тези тимове бяха изпаднали от Висшата лига и ние успяхме да ги победим, а с другия завършихме наедно. Наистина се забавлявах в Лутън. Чудесно място е. Аз живеех в Нортхямптън. По-късно пристигна опцията да отида в Кардиф, а други осем играчи напуснаха по този начин или другояче в края на сезона. Кевин Никълс отиде в Лийдс, Стив Хаурд отпътува за Дарби Каунти, Кевин Фоули отиде в Уулвс, Карлос Едуърдс в Съндърланд, Къртис Дейвис подписа с Уест Бромич. Това демонстрира какъв брой мощен тим бяхме тогава.
– Ти си някогашен национал на Северна Ирландия. Разкажи ни повече за мачовете си с националната фланелка и триумфите ти с нея?
– За всеки състезател е чест да съставлява своята страна. Дядо ми и татко ми също са били национали на Северна Ирландия. Малко са тези, които могат да се похвалят с това. Без подозрение за мен това най-гордия миг в кариерата ми – да облека националната фланелка. Няма да не помни успехите против Англия и Испания. Велики моменти. Понякога си пущам още веднъж тези мачове, когато съм вкъщи и се кефя. Имахме мощен тим. Джони Еванс, Кийт Гилеспи, Гарет Макоули, Крис Брънт, Дейвид Хийли, който усъвършенства головия връх на Давор Шукер. В тима имаше качество”.
– Играл си при няколко доста положителни мениджъри. Получи ли съвет и кураж от някой от тях, когато реши да се впуснеш в треньорската специалност?
– Да. Връщам се обратно и се пробвам да осмисля от друга позиция концепциите им. Опитвам се да бъда постоянно почтен с играчите. Защото по този начин би трябвало. Играх при Роберто Мартинес, който е необикновен експерт. При него имам една забавна история, която не мога да не помни. Бях вкарал два гола при успеха на открито против Йовил Таун. Следващия вторник играехме със Суиндън и аз чаках да бъда титуляр. В 18:30 ч. оповестиха състава и аз бях отвън него! Не можех да допускам! Отидох в офиса му и му споделих: „ Дядка, за какво не играя “? Тогава той ми сподели: „ Уорън, гледай огромната картина. Аз съм тук, с цел да се грижа за цяла група от играчи. Докато ти се интересуваш единствено от себе си и вероятно от тима. Твоята работа е да вкарваш голове, а моята да повеждам целия тим. Приеми го “. Мислех дълго по-късно. Реших, че би трябвало постоянно да съм почтен с играчите. Грейг Ливайн е доста добър управител, с който работих в Дънди Юнайтед. За мен в този момент има прекалено много старши треньори и малко мениджъри. Винаги съм харесвал повече мениджърите”.
– Можеш ли да опишеш твоята треньорска философия? Какви са задачите ти за бъдеще?
– Искам да ходя напред, да се развъртвам. Когато бях в Линфийлд стигнахме до европейско присъединяване. Въпреки това напуснах, тъй като желаех по-голямо предизвикателство. Реших да се върна в Англия. Тогава пристигна опцията да поема Нюпорт Каунти, които бяха на дъното в класирането, а аз съумях да ги спася от изпадане. Следващото лято ни напуснаха 15 футболисти, а след осмия мач изгубих работата си. Тук в Пирин се веселя, че има непоклатимост. Футболът е сложен поминък, само че и в това време доста забавен. Тук се случват в действителност забавни неща, работи се професионално. Проектът в Благоевград е страховит и се надявам да остана тук за дълго време.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ