Уолтър Рауф: Да убиеш 100 000 души и да умреш свободен
Уолтър Рауф, роден през 1906 година в Германия, се издига измежду нацистките военни и партийни редици преди Втората международна война и става виновен за гибелта на към 100 000 евреи, роми и хора с увреждания в Източна Европа, Северна Африка и Италия сред 1942 и 1945 година Рауф е водеща фигура зад концепцията за така наречен газваген – микробуси, в чиято задница се прибират евреите и „ по-нисшите “ хора и по-късно се използват газовете от ауспуха, с цел да се отровят.
Въпреки многочислените опити на Федерална немска република Рауф да бъде екстрадиран в Германия, с цел да му бъдат повдигнати обвинявания, чилийските държавни управления при прословутите военачалник Аугусто Пиночет и Салвадор Алиенде отхвърлят настояванията. Рауф е единствено една от доста други водещи нацистки фигури като доктора от Аушвиц Йозеф Менгеле, които незаслужено съумяват да доживеят дните си из затънтените региони на Латинска Америка.
Газваген е на процедура мобилна газова камера
Уолтър Рауф стартира военната си кариера през 1924 година, като се записва във немския флот и скоро е нараснал в подпоручик. От 1930 до 1937 година той е водещ инструктор в разнообразни минни учебни заведения за флота, като също служи за къс интервал сред 1934 и 1936 година като отговорник на 1-ва флотилия за разчистване от мини. На 31 декември 1937 година Рауф сменя институциите, с цел да работи в границите на CC (Schutzstaffel) и се реалокира в Берлин, където набира известност в нацистката политическа подчиненост. Преди експлоадирането на Втората международна война през септември 1939 година той, в границите на Секретен сътрудник, дава отговор за мобилизационната подготовка на Sicherheitsdienst, разследващата организация на нацистката партия.
Трудно е да се съмняваме, че тогава Рауф и неговите сътрудници са прикривали проектите, които ще приложат в деяние след експлоадирането на войната. След нахлуването на Хитлер в Полша, Рауф е в подобаваща позиция да упражни въздействие и да осъществя хрумвания като мобилната газова камера, която ще се употребява за избиване най-вече на евреи, само че също по този начин и на роми и хора с увреждания. Но той и неговите сътрудници нацисти не основават мобилните газови камери или „ газовите микробуси “, както стават общоизвестни – този изобретателен героизъм може да се припише на руското Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (Народен комисариат на вътрешните работи) – те са възприети от нацистите през 1940 година като по-удобен метод за ликвидиране на хора откакто проектите им за расова изтребление се усилват по заповед на Хайнрих Химлер.
След издигането на Рауф в редиците на Секретен сътрудник, той съблюдава и управлява голям брой зверства на Източния фронт против почтени цивилни по време на ескалацията на войната от страна на Хитлер с нахлуването в Съветския съюз в интервенция „ Барбароса “. Има множество иззети нацистки документи от тази ера на войната, които потвърждават популярността на „ газовия микробус “ и потреблението му за комфортно и по-дискретно ликвидиране на почтени хора.
Един подобен документ се отнася до дейностите на Секретен сътрудник в Киев, Украйна през 1942 година Той препоръчва газвагените да бъдат „ замаскирани като мобилни приюти “, с цел да се избегне „ суматохата “ от страна на жертвите, което „ би трябвало да се заобикаля непременно “. С развиването на този способ на изтребване Рауф е трансфериран в Тунис със Секретен сътрудник през ноември 1942 година и ускорява политиката на нацистите против евреите в театъра в Северна Африка. В дневника на Рауф да вземем за пример той написа за предложение от немски посланик да се употребяват десетките хиляди тунизийски евреи като „ живи щитове “ против идната атака на съдружниците. Макар че Рауф не е склонен с тази мярка, той упорства за депортирането на всички тунизийски евреи на възраст над 18 години, наброяващи към 70 000 души, в трудовите лагери.
Британски танк Крусейдър минава около пламнал Панцер IV, Северноафриканската акция, 27 ноември 1941 година
Рауф напуща Северна Африка преди капитулацията й пред съюзниците и отива в Милано, с цел да подкрепя режима на Мусолини, и ползва зверски ограничения против еврейското население в границите на неговата пълномощия. След разпадането на Германия през 1945 година и последвалото задържане на Рауф от американските сили в Милано на 30 април се пресмята, че този някогашен морски офицер е отговорен за гибелта на към 100 000 души, множеството от които евреи. Въпреки това, благодарение на свещеник на име Алоис Худал, Рауф съумява да избяга от ареста и от правораздаването. След едногодишно престояване в сирийския разследващ отдел в Дамаск през 1948 година, Рауф си проправя път към Южна Америка, присъединявайки се към общественост от високопоставени нацистки изгнаници като лекаря Йозеф Менгеле.
В последна сметка Рауф поема управническа роля във фабрика за консерви наоколо до чилийската столица Сантяго през 50-те години. Въпреки знанието на Федерална немска република за местонахождението му, както и на други нацистки членове, той съумява да живее в релативно успокоение до 1984 година, когато почива от сърдечен удар на 77-годишна възраст.
Опити се вършат за изгонването на Рауф в Германия – да вземем за пример през 1962 година, чилийският висш съд отхвърля настояванията, защото съгласно чилийския статут закононарушенията на Рауф са осъществени прекомерно от дълго време. Така Уолтър съумява да изживее остатъка от дните си на независимост, макар че е виновен за такова заличаване и пъкъл.
