УНСС предлага отварянето на два нови института
УНСС предлага основаването на два нови института – Институт за изкуствен интелект в стопанската система и Институт за повишението на научно-изследователския потенциал в нуклеарната енергетика и нуклеарната сигурност.
„В икономиката приложението на ИИ става всекидневие. Изчезват доста консултантски действия. Трябва да се търси приложение на ИИ на всички места, а не да се не разрешава или ограничава“,
„Няма да сътворяваме програмен продукт, да пишем нови стратегии за ИИ, а ще прилагаме ИИ в области, където е допустимо.“
съобщи пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
Ректорът твърди, че образованието в новите институти няма да е единствено теоретично, защото университетът разполага с огромен data център, взе участие в два плана за супер бързи компютри, има връзка със супер компютъра на Българска академия на науките и развива стартъпи. Той добави, че задачата на това предложение, съобразено с профила на университета, е студентите да се научат да ползват ИИ в бизнеса.
Студентите са много по-напред в потреблението на изкуствения разсъдък, в сравнение с образователната стратегия разрешава, означи проф. Димитров.
Професор Димитров добави, че има опция новият институт да се финансира на планов принцип, с цел да не изразходват спомагателни средства от бюджета. Същевременно това може да бъде рамка за взаимна работа.
„Искаме да създадем точка за контакт, организационна конструкция, която да е ясно забележима. Бизнесът ще знае доста тъкмо към кого тъкмо да се обърне.“
Ректорът показва, че приключилите нуклеарна енергетика не са единствено инженери, които могат да работят с нуклеарни реактори. Причината за това е, че съвсем 2/3 от хората в една нуклеарна централа се занимават с логистика, стопанска система, счетоводство, сигурност и доста други неща отвън физиката и нуклеарното инженерство. Професорът означи, че това е голям и комплициран развой, само че има смисъл от построяването на институт по нуклеарна сигурност.
„За новия план – строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, ще бъдат нужни 8 000 – 10 000 души“,
добави Димтитър Димитров.
„В икономиката приложението на ИИ става всекидневие. Изчезват доста консултантски действия. Трябва да се търси приложение на ИИ на всички места, а не да се не разрешава или ограничава“,
„Няма да сътворяваме програмен продукт, да пишем нови стратегии за ИИ, а ще прилагаме ИИ в области, където е допустимо.“
съобщи пред БНР ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
Ректорът твърди, че образованието в новите институти няма да е единствено теоретично, защото университетът разполага с огромен data център, взе участие в два плана за супер бързи компютри, има връзка със супер компютъра на Българска академия на науките и развива стартъпи. Той добави, че задачата на това предложение, съобразено с профила на университета, е студентите да се научат да ползват ИИ в бизнеса.
Студентите са много по-напред в потреблението на изкуствения разсъдък, в сравнение с образователната стратегия разрешава, означи проф. Димитров.
Професор Димитров добави, че има опция новият институт да се финансира на планов принцип, с цел да не изразходват спомагателни средства от бюджета. Същевременно това може да бъде рамка за взаимна работа.
„Искаме да създадем точка за контакт, организационна конструкция, която да е ясно забележима. Бизнесът ще знае доста тъкмо към кого тъкмо да се обърне.“
Ректорът показва, че приключилите нуклеарна енергетика не са единствено инженери, които могат да работят с нуклеарни реактори. Причината за това е, че съвсем 2/3 от хората в една нуклеарна централа се занимават с логистика, стопанска система, счетоводство, сигурност и доста други неща отвън физиката и нуклеарното инженерство. Професорът означи, че това е голям и комплициран развой, само че има смисъл от построяването на институт по нуклеарна сигурност.
„За новия план – строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“, ще бъдат нужни 8 000 – 10 000 души“,
добави Димтитър Димитров.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ