Уникален скитски скиптър на 2500 години откриха археолозите в Солницата край Провадия
Уникален скитски жезъл на 2500 години откриха археолозите в последните за този сезон дни от разкопките в праисторическия солодобивен и градски център „ Провадия – Солницата “. За откритието описа през днешния ден ръководителят на обекта учен Васил Николов. Гробът, в който е открит скиптърът, е проучен от Виолета Стоицова и Калина Самичкова.
Проучвана яма е по-различна от откритите до момента, изясни Николов. Той акцентира, че скитските гробове са нещо доста рядко срещано в днешна Североизточна България. До момента са открити четири или пет.
Формата на гроба на скитския войник прилича ботуш, с вдълбана част. В по-късни времена тя очевидно е била разкопавана, само че хората са видели черепа и горната част от скелета на мъжа, които през днешния ден липсват, и са спрели незабавно, изясни още акад. Васил Николов. Сега археолозите са намерили костния жезъл, който откривателят окачестви като „ необикновено достижение на изкуството от това време “. Край човешките кости са открити и такива на кон, малко кученце и костенурка. Войнът е бил заровен с стоманен нож, само че през вековете оръжието е корозирало и е в доста неприятно положение.
Скитите са степно и полустепно население, което доближава до Дунав през 7-и век прочие Хр., описа Николов. Те са навлизали в територията на днешна България, само че няма данни да са се били с локалните. Информация за борбата им с траките е за след 5-и век пр.Хр. Според учените през ранната бронзова ера скитите са погребвали своите хора във към този момент съществуващи могили. За пръв път в този момент е открит гроб в селищна могила, уточни Николов.
Той посочи, че удостоверение за етническата принадлежност на воина е и методът, по който е положено тялото му - с отворени крайници, единият леко сгънат. На какъв брой години е бил мъжът, какъв брой е бил висок, ще покажат проучванията. Ще бъдат проучени и костите на откритите животни, посредством които може да се направи по-точна датировка, добави още Николов. Той сподели, че катакомбите в гробните ями също са присъщи за скитите. В тях са полагани даровете за пътуването в отвъдното.
В планове в Солницата гроб няма керамика. Това съгласно Николов не е учудващо, тъй като скитите са били номади и не са разнасяли съдове, по-скоро са употребили локалните, когато отидат на някъде.
Скитите обаче са имали своя материална просвета и изключителни обичаи в косторезното изкуство. Доказателство за уменията на майсторите им е и откритият в Солницата жезъл. Според Николов той е принадлежал най-вероятно на военноначалник на дребна военна част.
Костите на коня в гроба му пък подсказват подсказват, че мъжът е бил кавалерист.
Скиптърът е дълъг 39 сантиметра. Дръжката е от две елементи от кост, слепени. В долната си част тя е обхваната от втулка и има дупка, което подсказва, че най-вероятно е окачван някъде, изясни Николов. Връзката сред главата и дръжката на скиптъра е извънредно точно направена. Самата глава е резбована в типичния за скитите зверилен жанр, изясни Николов. Погледната от едната страна тя е като клюн на орел, само че от другата античният занаятчия е изрязал антропоморфен облик, върху който клюнът наподобява като шапка.
Консултирах се с един от най-хубавите експерти по скитска просвета - директорът на историческия музей във Варна Игор Лазаренко, само че и той не знае да е намиран до в този момент подобен костен жезъл, описа Николов.
Откриваните досега нормално са кръстовидни, с орнитоморфна горна част. Най-често майсторите са изрязвали орел, тъй като тази птица е част от скитската религиозно-митологична система.
Откритият в Солницата жезъл е подложен в специфични условия още след изваждането му от земята. Така ще бъде съхранен до занасянето му в лабораторията, където ще бъде реставриран и консервиран. След това ще бъде изложен в историческия музей в Провадия.
Праисторическият солодобивен и градски център „ Провадия – Солницата “ е просъществувал от 5600 до 4350 година прочие Хр. В това населено място се е развивало най-ранното профилирано произвеждане на сол в Европа, а направената от античните каменна цитадела е една от първите на Стария континент. На процедура праисторическият градски център е бил първият европейски „ монетен двор “, тъй като преди 7 хиляди години солта е била най-ценната стока.
Източник Българска телеграфна агенция
