Министър Танева: Българското земеделие има уникалния шанс да бъде включено в Плана за възстановяване и устойчивост
„ Уникален късмет за българското земеделие е да бъде включено в Плана за възобновяване и резистентност. Прекият резултат е един справедлив надзор върху системите за ръководство на ограниченията за поддръжка на бранша “.
Това сподели министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева
Десислава Танева е родена на 9 юни 1972 година в град Сливен. През 1990 година приключва ПМГ "Добри по време на видеоконферентна обществена полемика, отдадена на втори дирек от Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България – „ Зелена България “, оповестиха от пресцентъра на МЗХГ.
По думите й, би трябвало да се основат средата и базата, фундаментът въз основа, на който да се надгради инструментариум по новия Стратегически проект и Програмата за развиване на селските региони. „ След промяната на Общата селскостопанска политика за новия програмен интервал, която изрично е завършена като зелен преход, ще има повече средства за озеленяване и екологосъобразно създадени храни, това желае потребителя. Производителите би трябвало да се съобразят с тези условия, с цел да отговорят на пазарната потребност, а ръководството би трябвало да се съобрази с публичните настроения “, разясни министър Танева.
Тя сподели още, че с реализирането на тези два плана „ Дигитално земеделие “ и „ Подобряване на положението и рационализация на хидромелиоративната инфраструктура “, ще се извърши един качествено нов скок в ръководството и развиването на българското земеделие. Проектът „ Дигитално земеделие “ ще даде опция да се цифровизират всички обществени органи и системи за ръководство на подпомагането, както и контролът върху размерите, придвижването на ресурсите и суровините в българското земеделие. Той планува основаване на цялостна Електронна осведомителна система в земеделието, която включва създаване на модул за следене на препарати за растителна отбрана (ПРЗ), торове и ветеринарномедицински препарати. Ще бъдат основани системата „ От Фермата до трапезата “ и такава за онлайн образование и съвещания. Предвижда се основаване на мрежа за връзка от полеви и водни датчици, както и принадлежности за достъп до пространствени данни и регистри.
Предоставянето на ваучери ще разреши внедряване на умни системи за следене на животните в земеделските стопанства. Посредством модула „ От фермата до трапезата “, посредством QR код или баркод системи, ще стане допустимо цялостното следене на всички стадии по агрохранителната верига - произвеждане, преправка, разпространяване до крайното ползване. Целта е по-голяма осведоменост на потребителите и стимулиране производството на качествена и налична храна.
„ Вторият план „ Подобряване на положението и рационализация на хидромелиоративната инфраструктура “, който сме предложили и среща огромно схващане в сектора, е проектът за рационализация на напоителните системи. В последните 30 години системите не са поддържани добре и положението им отразява целия преход на селското стопанство след 1990 година “, уточни Танева. По думите й, стратегическото развиване на земеделието в страната е тясно обвързвано с напояването. „ Заложили сме 265 обекта за рационализация. В Североизточна и Северноцентрална България ще се сътвори опция площите за напояване да се усилят 11 пъти, а в Южна България до 3 пъти. Благодарение на тези региони започнахме да диверсифицираме бранш „ Плодове и зеленчуци “, сподели още Танева. Тя акцентира, че в цялата инфраструктура на Напоителни системи ще се реализира до 75 % спестовност на вода. Индикативният бюджет на плана за рационализация е 847 млн. лева, уточни още министър Танева.
Тя изясни, че е невероятно тези средства да бъдат приложени посредством различен инструмент за поддръжка, каквито са държавните средства или от ПРСР. Танева акцентира, че всички дейности ще са синхронизирани с подготовката на Стратегическия проект за новия програмен интервал. По думите й, в него ще се даде опцията за създаване на системи за напояване и в самите аграрни стопанства. Това ще е допустимо единствено с водоспестяващи технологии и с достъп за доставка на Напоителни системи. Така цялата система ще бъде обвързвана.
Земеделският министър сподели още, че страната ни чака финалното европейско законодателство за преходния интервал. „ Предвижда се до края на декември да излезе и нашето законодателство, което ще реши въпроса с 200-те млн. евро, предоставени по разпоредбите на остарялата Програма. Ако проекта се одобри и осъществя, тези средства ще ги предоставим на земеделските стопани точно за напояване “, разясни Танева. Тя добави, че стопаните ще имат и по-висок интензитет на поддръжка.
Министърът заключи, че Планът за възобновяване и резистентност има доста къс период на договаряне и реализация, което е голяма опция и късмет за надграждане и развиване на бранша. „ Това ще съкрати времето, в което можем да реализираме доста от задачите, които са заложени в новата ОСП “, безапелационна беше тя.
Това сподели министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева
Десислава Танева е родена на 9 юни 1972 година в град Сливен. През 1990 година приключва ПМГ "Добри по време на видеоконферентна обществена полемика, отдадена на втори дирек от Националния проект за възобновяване и резистентност на Република България – „ Зелена България “, оповестиха от пресцентъра на МЗХГ. По думите й, би трябвало да се основат средата и базата, фундаментът въз основа, на който да се надгради инструментариум по новия Стратегически проект и Програмата за развиване на селските региони. „ След промяната на Общата селскостопанска политика за новия програмен интервал, която изрично е завършена като зелен преход, ще има повече средства за озеленяване и екологосъобразно създадени храни, това желае потребителя. Производителите би трябвало да се съобразят с тези условия, с цел да отговорят на пазарната потребност, а ръководството би трябвало да се съобрази с публичните настроения “, разясни министър Танева.
Тя сподели още, че с реализирането на тези два плана „ Дигитално земеделие “ и „ Подобряване на положението и рационализация на хидромелиоративната инфраструктура “, ще се извърши един качествено нов скок в ръководството и развиването на българското земеделие. Проектът „ Дигитално земеделие “ ще даде опция да се цифровизират всички обществени органи и системи за ръководство на подпомагането, както и контролът върху размерите, придвижването на ресурсите и суровините в българското земеделие. Той планува основаване на цялостна Електронна осведомителна система в земеделието, която включва създаване на модул за следене на препарати за растителна отбрана (ПРЗ), торове и ветеринарномедицински препарати. Ще бъдат основани системата „ От Фермата до трапезата “ и такава за онлайн образование и съвещания. Предвижда се основаване на мрежа за връзка от полеви и водни датчици, както и принадлежности за достъп до пространствени данни и регистри.
Предоставянето на ваучери ще разреши внедряване на умни системи за следене на животните в земеделските стопанства. Посредством модула „ От фермата до трапезата “, посредством QR код или баркод системи, ще стане допустимо цялостното следене на всички стадии по агрохранителната верига - произвеждане, преправка, разпространяване до крайното ползване. Целта е по-голяма осведоменост на потребителите и стимулиране производството на качествена и налична храна.
„ Вторият план „ Подобряване на положението и рационализация на хидромелиоративната инфраструктура “, който сме предложили и среща огромно схващане в сектора, е проектът за рационализация на напоителните системи. В последните 30 години системите не са поддържани добре и положението им отразява целия преход на селското стопанство след 1990 година “, уточни Танева. По думите й, стратегическото развиване на земеделието в страната е тясно обвързвано с напояването. „ Заложили сме 265 обекта за рационализация. В Североизточна и Северноцентрална България ще се сътвори опция площите за напояване да се усилят 11 пъти, а в Южна България до 3 пъти. Благодарение на тези региони започнахме да диверсифицираме бранш „ Плодове и зеленчуци “, сподели още Танева. Тя акцентира, че в цялата инфраструктура на Напоителни системи ще се реализира до 75 % спестовност на вода. Индикативният бюджет на плана за рационализация е 847 млн. лева, уточни още министър Танева.
Тя изясни, че е невероятно тези средства да бъдат приложени посредством различен инструмент за поддръжка, каквито са държавните средства или от ПРСР. Танева акцентира, че всички дейности ще са синхронизирани с подготовката на Стратегическия проект за новия програмен интервал. По думите й, в него ще се даде опцията за създаване на системи за напояване и в самите аграрни стопанства. Това ще е допустимо единствено с водоспестяващи технологии и с достъп за доставка на Напоителни системи. Така цялата система ще бъде обвързвана.
Земеделският министър сподели още, че страната ни чака финалното европейско законодателство за преходния интервал. „ Предвижда се до края на декември да излезе и нашето законодателство, което ще реши въпроса с 200-те млн. евро, предоставени по разпоредбите на остарялата Програма. Ако проекта се одобри и осъществя, тези средства ще ги предоставим на земеделските стопани точно за напояване “, разясни Танева. Тя добави, че стопаните ще имат и по-висок интензитет на поддръжка.
Министърът заключи, че Планът за възобновяване и резистентност има доста къс период на договаряне и реализация, което е голяма опция и късмет за надграждане и развиване на бранша. „ Това ще съкрати времето, в което можем да реализираме доста от задачите, които са заложени в новата ОСП “, безапелационна беше тя.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ