Унгарският министър-председател Виктор Орбан ще проведе двустранни срещи през следващите дни с лидерите на Турция и Сърбия , Катар и множество централноазиатски нации, знак за продължаващия дрейф на европейската страна към източната сфера на влияние
От БЕЛА ШАНДЕЛСЗКИ Associated Press, 18 август 2023 г., 7:58 AMТурция, Сърбия, Катар и множество централноазиатски нации в знак на продължаващото движение на европейската страна към източната сфера на влияние.Министър-председателят Виктор Орбан, самопровъзгласил се привърженик на „нелибералната демокрация“, който е характеризиращ се с агресивна позиция спрямо западните си партньори, планира множество двустранни срещи през следващите дни, тъй като столицата Будапеща е домакин на Световното първенство по лека атлетика през 2023 г.
Деветте- дневно състезание по лека атлетика ще бъде фон за разговори с емира на Катар и президентите на Турция, Азербайджан, Киргизстан, Узбекистан и Туркменистан, както и лидери от балканските нации Сърбия и Босна.
В интервю в петък за държавното радио Орбан описа лидерите – много от които са наблюдавали демократичния упадък в собствените си страни – като „политически приятели“ на Унгария и каза, че шампионатите по лека атлетика ще осигурят форум за двустранни срещи, както и разговори с бизнесмени от цял свят, включително Китай.
„Ако има голямо световно събитие, тогава дадената страна кани своите приятели“, каза Орбан в петък, добавяйки, че подобни събития са „повече или по-малко прикрита поредица от дипломатически срещи.”
Подреждането на гостите, лишено от лидери от съюзниците на Унгария в Европейския съюз и НАТО, отразява стремежа на Орбан да увеличи дипломатическото и политическо сътрудничество с автокрациите на Балканите и в Азия. На власт от 2010 г. Орбан прилага дипломатическа стратегия за „отваряне на изток“, която разчита до голяма степен на партньорства и търговски споразумения със страни като Русия и Китай.
Уникално сред своите съседи в Централна и Източна Европа, Унгария поддържа тесни връзки с Москва след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., увеличавайки доставките на руски газ и петрол и като отказва да подкрепи Украйна с оръжия или да позволи прехвърлянето им през общата й граница.
Тази позиция — както и години на предполагаеми нарушения на върховенството на закона и отстъпление от демокрацията — до голяма степен изолира Унгария сред нейните европейски и американски партньори, което доведе до замразяване милиарди еврофондове и санкции от Вашингтон.
Следователно на партньорствата с държави извън ЕС и НАТО се набляга повече. На пресконференция в петък унгарският външен министър Петер Сиярто каза, че темата на повечето срещи на Орбан тази седмица ще се съсредоточи върху осигуряването на доставки на природен газ за Унгария от Катар, Азербайджан и няколко страни в Централна Азия.
Но най-значимата среща на Орбан ще бъде с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, с когото той ще обсъди сигурността, отбраната и икономическото сътрудничество, според изявление от кабинета му.
Турция и Унгария остават единствените членки на НАТО, които не са ратифицирали кандидатурата на Швеция за присъединяване към военния съюз, тъй като повече от една година закъснения разочароваха много съюзници в НАТО. Правителството на Унгария заяви, че ще преразгледа въпроса по време на следващата парламентарна сесия, насрочена за края на септември.
Правителството на Унгария не предостави допълнителна информация относно очакваното съдържание на предстоящите разговори на Орбан и не отговори на искане за коментар.
Орбан ще се срещне и с Милорад Додик, проруския лидер на Република Сръбска, сръбска област в рамките на Босна и Херцеговина.
Додик, който открито се застъпи за отделяне на босненски сръбски територии от останалата част на Босна и присъединяването им към съседна Сърбия, беше санкциониран от Съединените щати миналата година за „корумпиран дейности“, които заплашват да дестабилизират региона. Четирима други босненски сръбски лидери също бяха санкционирани през юли.
Говорейки в петък, Сиярто осъди санкциите, като ги нарече „много сериозни усилия на Запада за отричане на демократично избраните лидери на босненската сръбска общност“.
