Унгарската нефтена компания МОЛ обяви интерес към европейските активи на руския гигант "Лукойл", включително рафинерията и бензиностанциите в България. Този ход идва на фона на строгите санкции от САЩ и Великобритания, наложени върху "Лукойл" през октомври, които принуждават Москва да продава чуждестранните си активи. МОЛ вече уведоми американските власти за намеренията си, след като преди година интересът беше потвърден от тогавашния български министър на енергетиката Владимир Малинов.
Премиерът Виктор Орбан обсъди плановете на МОЛ с американския президент Доналд Тръмп през ноември, което доведе до едногодишна олеснение за Унгария от санкциите върху руски енергийни доставки. "Лукойл" първоначално прие оферта от търговския посредник Gunvor на 30 октомври, но Вашингтон я отхвърли, като Gunvor се оттегли. Сега опашка от купувачи чака одобрение: от Chevron и ExxonMobil до ADNOC, Carlyle Group и дори група с Тод Бьоли и емирски инвеститори. Американската служба OFAC издаде лиценз за сделката до 13 декември, с възможност за отмяна при забавяне.
Българските активи на "Лукойл" са в центъра на вниманието – рафинерията в Бургас е ключов елемент в търговската война. Освен България, компанията предлага рафинерии в Румъния и 45% дял в холандска инсталация, както и участия в газовото находище "Шах Дниез" в Азербайджан и полета Карачаганак и Тенгиз в Казахстан. Каспийският тръбопроводен консорциум остава извън санкциите, което улеснява преговорите.
МОЛ, близка до орбановото правителство, цели и руско-сръбската рафинерия NIS, също под американски санкции. Този интерес подчертава баланса между санкции и енергийна сигурност – Унгария продължава да внася руска нефт и газ. Британското правителство издаде временен лиценз за сделки с "Лукойл" до 26 февруари, за да се избегне хаос на пазара.
Импликациите за България са сериозни: продажбата може да прекъсне руския поток през рафинерията в Бургас, но и да отвори врати за западни инвестиции. Експерти предупреждават за рискове от прекъсване на доставките, докато Вашингтон настоява за контрол над процеса. МОЛ и Белият дом не коментират, а американското министерство на финансите мълчи.
Тази надпревара подчертава геополитическите маневри в енергетиката: Русия губи хватка в Европа, докато Будапеща търси компромиси. За София въпросът е жизнено важен – дали сделката ще донесе стабилност или нови предизвикателства в енергийния баланс.
