Унгарският премиер Виктор Орбан „ухажва“ Китай с цел инвестиции
Унгария не се поддава на апелите на Европейския съюз да охлади връзките си с Китай и това към този момент дава резултат, написа „ Politico “. Унгария, взе участие в конкуренцията , дружно с Германия , с цел да одобри на своята територия построяването на първия европейски цех на китайския производител на коли BYD . Очаква се компанията да направи изказване по този мотив до края на годината.
Миналата година китайският производител на батерии CATL реши да построи цех за батерии на стойност 7,3 милиарда евро в източния маджарски град Дебрецен . Други китайски компании във веригата за доставки на електрически транспортни средства, измежду които Nio , Eve Energy , Huayou Cobalt , BYD и Ningbo Zhenyu Technology , също оповестиха планове за нови фабрики през последните месеци. Унгарското държавно управление твърди, че от 2020 година насам Китай е водещият задграничен вложител в страната, а Будапеща има блян тази наклонност да се усили още повече. Ето за какво политиците поставят всички старания, с цел да подсигуряват, че връзките с Пекин ще останат постоянни.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан беше единственият водач на Европейски Съюз , който участва на форума на самодейността „ Пояс и път “ през октомври, като тогава китайският президент Си Дзинпин го назова „ другар на Пекин “. Унгарското държавно управление, съобщи Орбан, „ няма да одобри никакъв външен идеологически напън “ и постоянно ще следва националните ползи на страната си.
Външният министър Петер Сиярто също беше пределно явен през юни, когато акцентира, че всяко изпитание за отдалечаване от Китай ще навреди на Европа. Унгария освен се причисли към формата 14+1, който свързва Китай с Централна и Източна Европа (преди това той носеше названието формат 16+1, преди някои страни от Европейски Съюз да се откажат). Тя също по този начин се причисли към китайската самодейност „ Пояс и път “ , като в това време се опълчи остро на изказванията на Европейски Съюз, осъждащи Китай по въпроси, свързани с човешките права.
„ Унгарското държавно управление се показва като плацдарм за Китай, “, твърди Дора Дьорфи , професор по стопанска система в университета „ Корвин “ в Будапеща. Според нея това събитие е „ доста обезпокоително “ за останалата част от Европейски Съюз.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и ръководителят на Европейския съвет Шарл Мишел са в Пекин тази седмица, с цел да се опитат да окажат напън върху китайското държавно управление по отношение на големия търговски остатък на страната с Европейски Съюз. Комисията също по този начин разгласи, че е започнала следствие на непозволени дотации , отпуснати за китайски електрически транспортни средства .
Междувременно стремежът на унгарското държавно управление към повече вложения от Китай провокира предизвестия , че икономическите изгоди могат да имат висока политическа цена . Понастоящем Унгария значително е заложила икономическото си благополучие на колите , а в последно време по-специално и на прехода към електрически транспортни средства . На автомобилния бранш се падат към 6% от брутния вътрешен артикул на Унгария, а на доставчиците на коли – още 8-9%.
Чуждестранните вложения не са единствено от страна на китайски компании. Три огромни немски автомобилни компании имат фабрики в Унгария, а компании от Южна Корея и Япония също участват на локалния пазар, привлечени от квалифицираната, само че евтина работна ръка на Унгария и околните връзки с останалата част от пазара на Европейски Съюз. Въпреки че тези стопански причини са причина за забележителна част от вложенията в автомобилната промишленост, лоялността на Будапеща към Пекин безспорно носи спомагателна политическа изгода.
