„Новото нормално“: Или кои са най-стабилните правителства в Европа
Унгария, където от 2010 година насам без спиране е на власт прартията ФИДЕС на Виктор Орбан, е най-стабилното държавно управление в Европейския съюз, демонстрира нов разбор, оповестен в петък и представен от Euractiv. България се подрежда на другия край в класирането – измежду най-нестабилните във въпросния „ EU instability index “ на консултантската компания Pantarhei.
Базираната във Виена организация дефинира като най-стабилни след Унгария страните Кипър, Литва, Люксембург и Германия. Заедно с България, на отсрещния край са Испания и Италия, като и в трите страни през последните години се следи композиция от слаби обединения и постоянни промени в държавното управление.
Индексът се базира на това какъв брой партии вземат участие в съответното държавно управление и какъв брой промени в администрацията са настъпили през последните два парламентарни мандата.
Политическото владичество на Орбан в Унгария докара до това, че партията му завоюва уверено болшинство – като две трети от Народното събрание на последните четири следващи общи избори утвърдиха наложения от него модел на нелиберална народна власт.
Миналата седмица обаче Европейският парламент утвърди резолюция, в която се твърди, че Унгария се е трансформирала в „ хибриден режим на изборна автокрация “ и към този момент не може да се смята за цялостна народна власт.
Анализът на Pantarhei допуска, че държавните управления в целия блок изпитват усложнения да оцелеят за цялостен един мандат. „ Това докара до видимо непрекъснато положение на придвижване, като партиите съвсем непрестанно са в избирателен режим. А това лимитира способността им да дават отговори на значими и наболели политически въпроси “, се показва в отчета.
В него се показва измененията в държавното управление по време на последните два Народното събрание в 21 от 27-те страни членки на Европейски Съюз. Изтъкват се четирите държавни управления в България, шестте в Австрия и Италия и седемте в Румъния.
Нарастващите равнища на политическа неустойчивост в Блока доведоха до напредък на националистически и популистки партии от двата полюсни спектъра, дружно с падаща поддръжка за умерените партии – и отдясно, и отляво.
Очаква се предварителните избори в Италия в неделя (25 септември) да продължат тази наклонност, като крайнодясната партия „ Братя на Италия “, водена от Джорджия Мелони, се чака да оглави вота. Не е ясно обаче по какъв начин и дали ще се сформира държавно управление.
„ Ерата на огромните партии и произлизащите от това ясни политически условия в страните членки на Европейски Съюз наподобява е завършила “, считат от Pantarhei, добавяйки, че
обединенията, състоящи се от три или повече партии, са станали новото обикновено “.
На този декор европейските избори през 2024 година евентуално ще съставляват още един стрес тест за партиите от властта, като крайнодесните и националистическите партии ще реализиран обилни триумфи за сметка на дясноцентристката ЕНП, социалистите и демократите.
Анализът на Pantarhei твърди още, че все по-нестабилните национални държавни управления са повлияли на вземането на решения в Европейски Съюз, което прави по-лесно предложенията да бъдат блокирани от страните членки, само че по-трудно за Съвета на министрите да реализира общи позиции, оставяйки политическата самодейност на Европейската комисия.
„ Естеството на ръководството се трансформира доста в цяла Европа: По-фрагментирано, по-нестабилно. Това също въздейства върху способността за определяне на договореност за фундаментални политически решения в Съвета “, сподели ръководещият сътрудник на Pantarhei Гилбърт Рукшио.
Фактът, че Европейската комисия и Европарламентът са обвързани с закрепени петгодишни мандати също способства за тяхната непоклатимост и политическо въздействие.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Базираната във Виена организация дефинира като най-стабилни след Унгария страните Кипър, Литва, Люксембург и Германия. Заедно с България, на отсрещния край са Испания и Италия, като и в трите страни през последните години се следи композиция от слаби обединения и постоянни промени в държавното управление.
Индексът се базира на това какъв брой партии вземат участие в съответното държавно управление и какъв брой промени в администрацията са настъпили през последните два парламентарни мандата.
Политическото владичество на Орбан в Унгария докара до това, че партията му завоюва уверено болшинство – като две трети от Народното събрание на последните четири следващи общи избори утвърдиха наложения от него модел на нелиберална народна власт.
Миналата седмица обаче Европейският парламент утвърди резолюция, в която се твърди, че Унгария се е трансформирала в „ хибриден режим на изборна автокрация “ и към този момент не може да се смята за цялостна народна власт.
Анализът на Pantarhei допуска, че държавните управления в целия блок изпитват усложнения да оцелеят за цялостен един мандат. „ Това докара до видимо непрекъснато положение на придвижване, като партиите съвсем непрестанно са в избирателен режим. А това лимитира способността им да дават отговори на значими и наболели политически въпроси “, се показва в отчета.
В него се показва измененията в държавното управление по време на последните два Народното събрание в 21 от 27-те страни членки на Европейски Съюз. Изтъкват се четирите държавни управления в България, шестте в Австрия и Италия и седемте в Румъния.
Нарастващите равнища на политическа неустойчивост в Блока доведоха до напредък на националистически и популистки партии от двата полюсни спектъра, дружно с падаща поддръжка за умерените партии – и отдясно, и отляво.
Очаква се предварителните избори в Италия в неделя (25 септември) да продължат тази наклонност, като крайнодясната партия „ Братя на Италия “, водена от Джорджия Мелони, се чака да оглави вота. Не е ясно обаче по какъв начин и дали ще се сформира държавно управление.
„ Ерата на огромните партии и произлизащите от това ясни политически условия в страните членки на Европейски Съюз наподобява е завършила “, считат от Pantarhei, добавяйки, че
обединенията, състоящи се от три или повече партии, са станали новото обикновено “.
На този декор европейските избори през 2024 година евентуално ще съставляват още един стрес тест за партиите от властта, като крайнодесните и националистическите партии ще реализиран обилни триумфи за сметка на дясноцентристката ЕНП, социалистите и демократите.
Анализът на Pantarhei твърди още, че все по-нестабилните национални държавни управления са повлияли на вземането на решения в Европейски Съюз, което прави по-лесно предложенията да бъдат блокирани от страните членки, само че по-трудно за Съвета на министрите да реализира общи позиции, оставяйки политическата самодейност на Европейската комисия.
„ Естеството на ръководството се трансформира доста в цяла Европа: По-фрагментирано, по-нестабилно. Това също въздейства върху способността за определяне на договореност за фундаментални политически решения в Съвета “, сподели ръководещият сътрудник на Pantarhei Гилбърт Рукшио.
Фактът, че Европейската комисия и Европарламентът са обвързани с закрепени петгодишни мандати също способства за тяхната непоклатимост и политическо въздействие.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ